Същност на политиката – методи на изследване

В политиката се събират различни взаимодействия,връзки и влияни.Политиката прониква в всички слоеве на

обществото.Понятието политика е гръцка дума и произхожда от найменованието на град­държава полис.Тя
възниква когато и където се появява държавата,която представлява специфична организация на обществото и е

призвана да гарантира оцеляването на дадена общност на определена територия.До появата на либералната
демокрация   индивидите   са   били   подчинени   на   интересите   на   държавата   и   държавата   е   олицетворявала

политиката.С зараждането на националните държави и формирането на гражданското общество политиката
придобива нов  смисъл.Тя от заниманието на малък  кръг хора,се  превръща в елемент от живота на всеки

пълнолетен гражданин.Гражданите получават възможност да оказват влияние в демокрацията.Чрез изборния
процес те определят състава на институциите и личностите,които ще упражняват държавната политика.Някои

автори свързват политиката със стремежа за власт.Според Макс Вебер,който се занимава с политика се стреми
към   власт.Др.   автори   свързват   политиката   с   дейността   на   държавните   институции.Според   германската

политическа наука­политиката е изграждане на обществен ред,цели и правила за всички граждани.Специфични
възгледи относно политиката имат Артър Бентли и Дейвид Труман,според които тя е сфера за разрешаване на

конфликти м/у групи в обществото и основната й цел е да постигне равновесие м/у тези групи.Методите на
изследване  възникват   19век   и   биват   2вида:1)институционален­свързан   е   с   разграничаване   на   3­те

власти.Институционалните   структори   на   тази   власт   са   представени   от   парламента,правителството,съда   и
прокуратурата.Основно   понятие   в   този   метод   е   институцията.Термина   произхожда   от   лат.   език   и   озн.

изграждам,създавам.Институцията   се   разглежда   като   остановена   форма   на   дейност,т.е.   организация.
2)функционален­изследва социалната промяна.През 20век се появява 3­ти метод­бихевиоризъм.Чрез него се

събират,анализират и интерпретират данни от поведението в закона.Политическото поведение се изразява в
отношение и действие.

Политически процес и полит. участие.Изборни с­ми

Политическият   процес  показва   динамиката   на   политиката   и   реализирането   на   следните   явления:
борба,конфликт,сблъсък,криза,движение.Главното условие на политическия процес за постигане равновесие на

политическата с­ма е решаването на конфликтите да става без използване на сила.Анализа на полит. процес се
извършва   в   2аспекта:1)първият   се   отнася   до   трансформация   на   исканията   на   гражданите   в   реални

резултати.Полит. процес дава публичност на интересите и представлява технология за създаване та с­ма от
гаранции.  2)вторият   е   свързан   с   формирането   и   функционирането   на   правителството,известен   още   като

правителствен   процес.Той   преследва   2цели:   ­   създаване   на   с­ма   от   институции,които   превръщат
правителството в отговорно;  ­ гарантиране на публичност и прдставителност на интересите на гражданите.

Политическо участие представлява активност,свързана с участие в изборите и с професионално ангажиране в
държ. и публични структори.Полит. участие е среда,от която властта и нейните институции черпят основание

за своята легитимност.Чрез него се извършва: ­ узаконява се с­мата на властта в обществото;  ­ откроява се
ролевата технология,чрез която едни граждани се превръщат в избираеми, а други в избраници; ­ чрез него се

свързва принципът на всеобщото избирателно право с отговорността на длъжностните лица. Изборни системи –
за повечето полит. с­ми гласуването е единствената форма на полит. контрол.Полит. с­ма изразява въпроса по

какъв   начин   да   се   гарантира   демокрацията.   Изходът   се   търси   в   конкуренцията   на   предизборните
платформи,сблъсъка   на   кандидатури   и   в   отчетността   на   политическите   структори.Гласуването   осигупява

промяна на електоралната с­ма.Изборният процес е регламентиран в конституцията,закони за полит. партии и в
отделни избирателни закони.Целта е да се гарантира достъпа на гражданите в изборния процес.Гласуването е

равно,тайно и пряко.Всяка държава определя изборната си система­те биват 3 вида: 1)мажоритарна­при нея
печели   кандидата,който   получи   повече   гласове.Тя   акцентува   в/у   ефективното   управление   и   формира   по­

стабилни   правителства.Дава   възможност   за   изява   на   опр.   политици.Използва   се   в   2   варианта.
2)пропорционална­тя се въвежда под идеята за по справедливо и равномерно представителство на партиите в

парламента.  Прилага   се   в   2   варианта.Особеност   на   тази   с­ма   е   въвеждането   на   праг   за   влизане   в
парламента.Този праг цели да предотврати разпиляване на парламента м/у партиите.Тя поставя акцент в/у

потребността   от   отчитането   в   парламента.Дава   възможност   за   представителство   на   всички   партии   в

засконодателна и изпълнителна власт.  3)смесена. Избирателните с­ми са средство за отразяване волята на
избирателите.

Генезис и същност на демокрацията

Съвременната   политическа   демокрация   се   основава   на   2   противоположни   тенденции:   1)от   идеала   към

действителността;   2)от   реалността   към   идеала.Съвремените   теории   възприемат   демокрацията   като
народовластие.Основните въпроси в демокрацията са: ­какво е народ;  ­може ли народа реално да управлява

държавата и как; ­как се формира народното представителство;  ­какви са демократичните начала на полит.
отношения.Демокрацията   възниква   в   древна   Гърция.Понятието   демокрация   е  гръцка   дума   и  се   състои  от

демос­народ и крация­управление.Античната демокрация се е развивала като пряка­в управлението участвали
всички граждани.Това е форма на управление,при която цялото общество се обособява като законодателен

орган.Държавата от институция стояля над хората се превръща в подчинена на гражданите.Законите трябва да
са   еднакви   към   бедните   и   богатите.По­късно   демокрацията   се   възражда   по   времето   на   боржуазните

революции,при   коитос   насилие   се   променя   управлението.Съществуват   различни   схващания   за
демокрация.Някои   изследователи   я   възприемат   като   социализираща   идея   и   символ   на   справедливостта   и

свободата.Други като режим на политическа власт,който включва: плурализъм,състезателност,публичност и
прозрачност   на   всички   дейности,управление   чрез   консенсус,отделяне   на   държавата   от   партийната

власт.Демокрацията е организация на полит. и гражданското общество, осигуряваща народовластие,което се
основава на зачитането на правата и свободите на гражданите.

Принципи на демокрацията

Принципите  на демокразията  представляват абстрактни правила.Принципите формират демокрацията  като
общочовешка ценост и са универсални.Те се зараждат и формират в хода на историческото развитие на полит.

общества като непрекъснато се развиват. 1)народен суверинетет­той се формира по време на боржуазните
революции.Неговата   същност   е  народът   като  източник   на   висша   полит.   власт   и   независимост.   ­на   народа

принадлежи   учредителната   и   конституциона   власт   в   държавата;  ­   народа   избира   своите   представители   и
периодично ге сменя;  ­народа участва непосредствено при изработване на закони;  ­признаване на властта и

ценостите от народа. Принципът на народния суверинитет е форма на управление,при която народа пряко
участва в управлението на държавата.Недостатъците на този принцип са липсата на персонална отговорност и

недостатъчната компетентност.  2)принцип на болшинството­се реализира в рамките на определена полит. с­
ма.Болшинството е част от населението,което има право да участва в политиката и в изборите за властта.

3)принцип на представителството­интересите и волята на народа се реализират от представители,които са
излъчени чрез избори и те носят отговорност пред него.Правилата на взаимоотношение м/у народа и неговите

представители са: ­доверие; ­отговорност и компетентност; ­инициативност; ­контрол над представителите на
народа. Представителната форма на демокрацията се проявява в парламентаризма. 4)принцип на равенството­

съвкупността   от   права,които   дават   възможност   на   всеки   гражданин   да   избира   и   да   бъде   избиран   във
властта.Това   равенство   е   формално.  5)принцип   на   свободата­в   полит.   контекст   свободата   озн.   лична

свобода.Демокрацията   не   е   свобода   на   индивида   от   властта   въобще.Безкрайната   свобода   е   признак   на
анархизма,а не на демокрацията.Свободата се реализира чрез правата на човека.Право на човек озн. съвкупност

от правни норми на взаимоотношение на свободните индивиди помежду си.Всеки човек притежава права и
свободи, и те го характеризират като социален и политически субект.  6)принцип на плурализма­призвание в

обществено   полит.   живот   на   множество   различни   взаимозависими   и   автономни   полит.   групи.Той   се
характеризира с: ­негов източник е многообразието на социални и политически интереси;  ­многообразие на

центровете на властта; ­изключване на монопола на властта; ­свободна борба на полит. сили и състезателност.
Всички принципи представляват основата в/у която се изгражда с­ма на демокрацията.

Типологизация на полит. с­ми

В резултат от дейността на полит. институции се формира опр. полит. режим.Според някои изследователи
понятието полит. режим дава представа за полит. ред в обществото и е качествена характеристика на полит. с­

ма.Съществуват различни типологизации на полит. с­ми.Някои ги делят на западни и източни.Други на западни
и   марксиски.В   съвременните   разработки   надделява   схващането   на   2   основни   типа   полит.   режим:

1)демократични   полит.   с­ми­изискват   права   и   свободи   на   гражданите,стабилни   институции   и
норми,позволяващи развитието на демокрацията.Този режим се отличава с: ­конституционни права и свободи

на   гражданите;  ­разделение   на   властите;  ­участие   на   полит.   партии   в   свободни   избори;  ­свободни  избори
основани на всеобщо избирателно право; ­свобода на печата; ­право на гражданите да се сдружават в различни

обединения;  ­спазване на законността в обществото. Тези режими се проявяват в: ­1парламентарни режими­
характеризира се с: ­изпълнителната власт е разделенам/у президента и правителството; ­полит. отговорност на

правителството пред парламента;  ­възможност за разпускане на правителството предсрочно от президента.
­2полупрезидентски режими­терминът е въведен от Морис Дюверже.Избора на държ. глава става с пряко и

всеобщо гласуване и той има универсални правомощия. ­3президентски режими.  2)авторитарни и тоталитарни
режими­те се характеризират с особено състояние на полит. с­ма,при което се отчуждават властните ресурси

от обществото.Те са различни и се проявяват в разновидностите: ­авторитарен режим­базира се на еднолична
авторитарна диктатура.Този режим изключва демокрацията. –тотаритарен режим­най­радикален е нацисткият

режим на Хитлер в Германия,друга форма е фашисткият режим на Мусолини в Италия.Според Хана Аренд
най­ярките   белези   на   тоталитаризма   са:сливане   на   държавата   с   монополната   партия,силен   култ   към

личността,тотална   централизация   на   властта,полит.   диктатура   и   терор.   –комунистически   режим­започва   в
СССР и достига Централна и Източна Европа след 2­та св. Война.

Държавата – основни характеристики

Държавата е организация на обществените взаимоотношения и се изгражда на базата на обща територия,общ

език,господство на опр. норми и суверинитет.Държавата възниква в древността и е свързана с появата на
частната собственост.Същвността й се характеризира с: ­териториално деление на населението­обхваща цялото

население на територията независимо от неговата принадлежност;  ­наличие  на публична власт­държавната
власт   да   е   отделена   от   обществото.Осъществява   се   от   нейните   институти­

полиция,армия,съд,прокуратура,затвор; ­принодително събиране на данъци­чрез които се събират средства за
издръжката на държ. апарат. Характеристика на държ.: 1)нейната територия­явява се база за развитие на всеки

народ   и   включва   2   елемента:   ­икономическа   база­принадлежат   й   всички   материални   блага   създадени   за
задоволяване на потребностите на хората и полезните изкопаеми;  ­качество на земята­ако една държ. има

плодородна земя тя може да изхрани населението си,а излищъците продава или подарява. 2)население­то има 2
страни:   ­количествена­има   многочислени   големи   и   малки   народи;  ­качествена­отличава   се   с

грамотност,трудови   качества,боеспособност   и   самосъзнание   за   единство.  3)институции   на   държ.   власт­
изработени   са   принципи   на   държ.   управление.Чрез   тях   се   осъществява   държ.   власт.С   възникването   на

либералната демокрация се създават принципи на държ. управление,основаващи се на свободната личност и
нейните права: ­свобода на личността­държ. и нийните институции се създават за да я защитават и гарантират;

­народен суверинетет­цялата власт в държавата произтича от народа и трябва да служи на него; ­принцип на
разделение на властите­основните функции на държ. институции да бъдат разделени;  ­принцип на правова

държава­е върховенство на закона и неговата задължителност за всички граждани. Функции на държавата – се
извършват в 3 аспекта: 1)в зависимост от продължителността на действие биват временни и постоянни;  2)в

зависимост от значението се делят на основни и второстепенни;  3)в зависимост от сферата на обществения
живот са вътрешни и външни.  Форма на държаната  – е начин на организиране на организацията на полит.

власт,които включва 2 елемента: 1)форма на управление­се дели на: ­държ. глава­монарх или президент.В
зависимост от това управлението е монархия или република.Монархята се отличава с 3 признака: властта се

предава по наследство,властта се упражнява безсрочно,властта не зависи от волята на поданиците.Монархиите
биват:ограничена и неограничена.Република е форма на управление,при която президента се избира и бива

сменян.Отличава се с: изборност на властта,власт за опр. срок,отговорност пред избирателите.Републиките са:
президентска­президента   формира   правителството;  парламентарна­парламента   формира   правителството;

полупрезидентска­парламента и президента формират правителството;  ­законодателен орган;  ­правителство.
2)форма на държавно устройство­има няколко форми на държ. устройство: ­унитарна държ.­в нея има единна

с­ма на висши органи и законодателсво.Дели се на централизирана и децентрализирана държ.;  ­федеративна
държ.­това е съюзна държ.,чиито части са държавни образования и имат държ. суверенитет;  ­конфедерация­

временен съюз за постигане на опр. цели.Няма държ. суверенитет.Тя е нетрайно обединение­или се разпада или
прераства във федерация.

Мандат на депутата и типове парламент

Използват се 2 типа мандати на народните представители: 1)свободен­депутата е представител на целия народ,

а не на своите избиратели и те нямат право да му поставят поръчения,а също така и да го отзовават от
Парламента.В дейността си се ръководи от своята съвест и убеждение. 2)императивен­депутата е представител

на целия народ но и на своите избиратели и те могат да му поставят задължителни поръчения и до го отзовават
от парламента. Различните  типове парламенти  се отличават с редица особености.Най­важните фактори са 2:

1)в зависимост от полит. режим: ­президентски­характерно за него е принципът на разделение на властите­
законодателна   от   изпълнителна   власт;  ­полупрезидентски­държ.   глава   участва   при   формирането   на

правителството   и   държи   част   от   изпълнителната   власт;  ­парламентарен­парламента   и   правителството   са
свързани,тъй   като   правителството   идва   на   власт   ако   бъде   избрано   от   парламента.Депутатите   държат

правителството и могат да му искат вот на не доверие. 2)форма на държ. устлойство: ­унитарна­държ. има
едно правителство и парламент; ­федерална­държ. има двукамерна структора на парламента – горна­изразява

интересите на цялата федерация.В нея се използват 2 принципа: ­назависимо от числеността на населението се
изпращат равен брой представители; ­изпращат се пропорционален брой на населението депутати. – долна­е

орган на териториалните избирателни райони.  По своята същност парламентаризмът представлява програма за
полит. модернизация на обществото.

Конституционализъм. Конституционни принципи

От древността до днес се правят реформи,сменят се полит. режими и социални с­ми.С течение на времето
човечеството достига до полит. принципи,които се проявяват в конституциите.В държ.,където се пренебрегват

тези принципи властва доктрината,че обществената собственост в/у средствата за производство автоматично
ще   осигури   съциална   справедливост   и   демократичното   развитие   ще   бъде   гарантирано   от   единството   на

народ,партия и държава.Тогава в полит. живот се ликвидира полит. плурализъм и се установява тоталитарна с­
ма.Това се дължи на ефектите на социалистическия конституционализъм. Конституциите се явяват база на

полит.   процес.Две   обстоятелства   опр.   значението   на   конституциите   в   политиката:   1)свързано   е   с   опр.   в
конституцията методи за решаване на конфликтите в обществото.Те биват в 2 насоки: ­на засилен контрол; ­на

постигане  на  силен  контрол.   Това са  двете  алтернативи на  протичане  на  полит.  процес,но  коя от  тях  да
пробладава   зависи   от   конституционите   норми   и   принципи.     2)политиката   опр.   начина   на   поведение   на

субектите­това са конституционни норми,които регламентират следните моменти на полит. процес: ­начина на
формиране на държ. и съдебни органи,избирателна с­ма;  ­функциите на държ. органи;  ­отношение м/у трите

власти;  ­правила,които се прилагат при нарушаване на конституционни норми. Конституцията е правен д­
т,който полага основите на обществения ред.Тя е основен компонент на структората на полит. с­ма и символ

на държавното единство.  Конституционни принципи  – съществуват 2 типа с­ми от принципи. В основата на
едната с­ма лежи Марксиската полит. доктрина и нейните характерни черти са: 1)народовластие­полит. власт е

в ръцете на трудещите се,начело с работническата класа;  2)социалистическа собственост в/у средствата за
производство­създава се чрез национализация и се установява на базата на държ. и кооперативна собственост;

3)единство и не делимост на държ. власт­съсредоточават се основните държ. правомощия в представителните
органи;   4)социалистическа   законност­е   в   основата   на   дейността   на   държ.   апарат.   Във   вторият   тип

конституционни  принципи  лежи  концепцията   за  гражданското  общество   и неговите  характерни  белези  са:
1)народен   суверинитет­държ.   власт   се   легитимира   чрез   делигиране   на   права   от   страна   на

управляващите.Признава се автомността на социалните групи;  2)либерални икономики­свободен пазар и не
намеса   на   държавата   в/у   икономическата   активност;   3)разделение   на   властите­осъществява   се   чрез