Русенски университет „Ангел Кънчев”

Факултет: Природни науки и образование

КУРСОВА РАБОТА

Дисциплина: Езикознание

Тема: Живи езици на Балканския полуостров

Изготвил:                                                                 Проверил:

гр. Русе

2012 год.

      
  Балканите в своята съвкупност включват териториите на България, Македония,

Албания, Гърция, Румъния,  Сърбия и Черна гора,  Хърватия, Словения,  Босна и
Херциговина, Турция но по своето възприемане, Балкани е и всяка отделна държава

от тези, в своето уникално самосъзнание. От незапомнени времена балканските земи
са били обитавани от различни племена и народи. Техният начин на живот и тяхната

култура са формирали  днешната.  Примери могат да се почерпят от балканското
културно  пространство.  То  е  същевременно   средиземноморско,   европейско   и  по

някакъв начин  ориенталско. Православната култура е представителна за него, но
католическата и мюсюлманската са също добре проявени. Балканската култура е и

тясно   свързана   с   живите   балкански   езици.   Това   са:   български,   турски,   гръцки,
сръбски, хърватски, румънски, албански, цигански, татарски, гагаузки, шпаньолски

и еврейски, арменски езици. Част от тези езици се обединяват в Балкански езиков
съюз.

        Балканският   езиков   съюз   обединява   група   езици   от   различни   клонове   на
индоевропейските езици (албански, гръцки, романски и славянски), които споделят

значително сходство във фонетико­фонологичен, морфосинтактичен, синтактичен,
лексикален, словообразувателен и фразеологичен  план. В състава на Балканския

езиков   съюз   влизат   албански,   арумънски,   български,   гръцки,   румънски   и
периферийно   сръбски   (т.нар.   преходни   говори   /косовско­моравски   говор   и

призренско­тимошки говор/, които се определят и за български), гагаузки и някои
диалекти на турския език.

   Приликите между балканските езици са забелязани още през 1829 г. от словенския
езиковед Ерней Копитар. Понятието Балкански езиков съюз е въведено през 1958 г.

от румънския езиковед Александру Росети.
Най­обобщено понятието Балкански езиков съюз включва общи черти в граматика,

като:движение към аналитизъм; постпозитивен член; отстраняване на инфинитива;
наличие на гласния звук "Ъ"; образуване на категорията бъдеще време; антиципация

на личното местоимение; особенности при образуването на числителните от 10 до
100; синтактически и фразеологически особености.  

Български език

        Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици.

̀

̀

Той е официалният език на Република България и един от 23­те официални езика на
Европейския   съюз.   Българският   език   е   плурицентричен   език   —   има   няколко

книжовни   норми.   Наред   с   основната,   използвана   в   България,   съществуват
македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва

латиница. Българският език е най­ранният писмено документиран славянски език.
Историческото   му   развитие   се   характеризира   с   четири   главни   периода   (според

някои са 3, защото някои изследователи не включват "дописмения" период ­ т.е.
този   на   праславянския,   поради   спорните,   противоречиви   и   понякога

взаимоизключващи се становища по въпроса, а и като цяло поради множеството
неизяснени въпроси по отношение на историческия период от хилядолетия п.н.е. до

към   9­ти   век,   особено   що   се   отнася   до   Балканския   полуостров).   Следва   да   се

2

отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само
периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези. В

хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните
неславянски   езици   на   Балканския   полуостров   настъпват   значителни   промени   в

сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и
синтаксиса,   характеризиращи   се   с   почти   пълно   отпадане   на   падежните   форми

(падежни   остатъци   има   при   местоименията,   личните   имена,   съществителните   и
прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на

определителен  член,  запазване  на  славянските  прости   глаголни   времена   (минало
свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на

дублирано пряко и непряко допълнение,  изчезване на инфинитива  и развитие на
несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло

развитието   на   морфологията   и   синтаксиса   в   българския   език   от   посоката   на
развитие на останалите славянски езици.

    Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, руското влияние върху
българския   език   през   епохата   на   Възраждането   и   при   създаването   на   Третата

българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика
от руски език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се

български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с
нея   обаче   навлизат   и   голям   брой   думи   от   чисто   руски   произход   (предимно   в

обществено­политическата област).
        През   петвековното   османско   иго   чрез   османския   турски   навлизат   много

персийски и арабски думи, които и до днес се смятат погрешно за „турцизми“ (напр.
шише, диван, хамам, турши(я), хамал, шалвар, диване и т.н.). След развитието на

индустрията и техниката в българския технически език навлизат много немски думи
(бинт, багер, бормашина и мн. др.), а след началото на 80­те години на XX век —

английски,   основно   в   областта   на   компютърните   науки   и   информационните
технологии (един от последните примери, влязъл най­напред в разговорна употреба,

е „флашка“). 
         Българският език е най­разпространен в България. Той също се говори и в

Българското   землище   в   близост   до   България.   Българският   език   също   е
разпространен   там   където   има   българи   в   други   държави.   Според   Бюрото   за

преброяване   на   населението   на   САЩ   57   016   жители   на   страната   говорят   на
български език. (2006 г. ­ 2008 г.) Според същия източник, 21 129 от тези хора не

говорят английски много добре.
   Признакът, въз основа на който българските диалекти се разделят на два вида —

западни   и   източни,   е   ятовата   граница.   Тя   се   обособява   в   зависимост   от   това
застъпник на старобългарската гласна 

ѣ

 е я (източни), или е (западни).

      Българската   азбука   е   тази,   чрез   която   се   извършва   писменото   предаване   на

̀

̀

книжовния български език. Представлява разновидност на кирилицата и съдържа

следните 30 букви (в скобите е показано произношението на буквите при четенето
им поотделно, докато при четене на инициали в съкращения буквите на съгласните

звуци обикновено се произнасят с добавена гласна „е“/„а“ вместо „ъ“):
А а  Б б  В в  Г г  Д д  Е е  Ж ж  З з  И и  Й й  К к  Л л  М м  Н н  О о  П п  

3

Р р   С с   Т т  У у  Ф ф  Х х  Ц ц  Ч ч  Ш ш  Щ щ  Ъ ъ  Ьь   Ю ю  Я я
 

Турски език

        Турският ез

̀

и

к (Türkçe) е език, говорен от около 77 милиона души като първи

език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най­разпространения
тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия

Изток   и   Балканския   полуостров,   включително   в   България,   както   и   от   няколко
милиона турски имигранти в Западна Европа.

      Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат
проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите.

Османският   турски,   административният   и   литературен   език   на   Османската
империя,  се разпространява в големи  части от Средиземноморието, паралелно  с

териториалната   експанзия   на   империята.   През   20­те   години,   след   краха   на
Османската   империя,   в   Турция   е   проведена   езикова   реформа,   като   официална

писменост става вариант на латиницата.
      Характерни   особености   на   турския   език   са   вокалната   хармония   и   широко

разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред
в турския е подлог­допълнение­сказуемо. Други особености на езика са наличието

на учтива форма на глаголите, именни класове и граматични родове.
Турският е официалният език на Турция и един от двата официални езика на Кипър,

заедно с гръцкия. Той има официален статут на местно ниво в няколко общини на
Република Македония, както и в Призренски окръг в Косово.

       Турският  е родният език на турците, които са основната етническа група в
Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. То е най­голямо в няколко

страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя ­
България,  Република  Македония, Кипър, Гърция, Румъния.Турското малцинство,

живяло в Задкавказието, през 40­те години е принудително изселено в различни
части на Съветския съюз, главно в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.

    Значителен брой турски имигранти живеят в Западна Европа. Те са най­много в
Германия,   около  2 милиона,   като значителни   турскоезични  общности има   и  във

Франция, Нидерландия, Австрия, Белгия, Швейцария и Великобритания. В резултат
на  културната  асимилация,  част  от  турските  имигранти  не  говорят  езика   много

добре.
     В наши дни в различни части на Турция се запазват някои диалектни особености,

въпреки диалектното изравняване в резултат на използването на книжовния език в
средствата за масова информация и образованието от 30­те години на 20 век насам.

През последните години няколко турски университета, съвместно с работна група
на Асоциацията за турски език, провеждат изследване на диалектите, подготвяйки

подробен диалектен атлас на турския език.
        Книжовният   турски   език   се   основава   на   диалекта,   говорен   в   Истанбул.

Румелийският   диалект   се   говори   от   преселници   от   Балканския   полуостров   и

4

включва   няколко   подгрупи,   като   делиормански,   динлер   и   адакале,   които   са
повлияни   от   балканския   езиков   съюз.   Други   диалекти   са   кипърския   в   Кипър,

одринския   в   Източна   Тракия,   егейския   по   крайбрежието   на   Егейско   море   до
Анталия.  Юруците в южната част на Мала  Азия също говорят обособен турски

диалект, който обаче се различава от балканския гагаузки турски език, говорен от
юруците на Балканския полуостров.

       В югоизточните  части  на Турция преобладаващият  диалект  е гюнедооу, а в

източните ­ дооу, който образува диалектен континуум с азербайджанския език. В
Централна Мала Азия основният диалект е орта анадолу, а в източната част на

черноморското крайбрежие ­ карадениз, в чиято трабзонска подгрупа се наблюдава
значително гръцко влияние във фонологията и синтаксиса. Кастамонският диалект

се говори в района на Кастамону, а хемшиндже, който е повлиян от арменския ­ в
района   на   Артвин.   Караманлийският   диалект   се   говори   от   общността   на

караманлиите в Гърция.
       Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в

Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците
приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи

навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да
заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой

(около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица
между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция

той не се използва с тогавашния си лексикален състав.
     След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската

езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с
нови   турски   еквиваленти.   Фондацията   успява   да   замени   едва   няколко   стотици

арабски думи, които сега се считат за отживели.
    Ататюрк представя новата турска азбука на хората в Синоп; 20 септември 1928 г.

(Корица на френското списание L'Illustration)
     Съвременната турска азбука (Türk Alfabesi) е 29­буквен вариант на латинската

азбука. Въведена  е на 1 ноември  1928 г. от Мустафа  Кемал Ататюрк  и заменя
старата османска турска азбука, основана на арабската азбука.

Гръцки език 

         Гръцкият език (самоназвание: 

, произнесено [elini ka], старогръцко

̀

ελληνικάά

ˈ

произношение   Хеленика)   е   индоевропейски   език,   говорен   от   около   13   000   000

души[1] в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят. Възникнал в южната
част   на   Балканския   полуостров,   гръцкият   език   има   най­дългата   документирана

история сред индоевропейските езици, обхващаща 34 века писмени сведения. През
по­голямата част от това време той използва гръцката азбука, която произлиза от

финикийската писменост и от своя страна служи за основа на писмени системи,
като латиницата, кирилицата и коптската азбука.

5