Университет по библиотекознание

и информационни технологии

Катедра:  „ Културнo­ историческо наследство“

Специалност:  Архивистика и Документалистика

КУРСОВА РАБОТА

на тема

Авторско право върху произведенията на

изобразителното изкуство

Изготвил: 

           Преподавател:

                                                                                    проф. д­р Севдалина Гълъбова

София 2014 г.

1

Съдържание

Увод............................................................................................................2

Авторско право върху произведенията на изобразителното 

изкуство......................................................................................................3  

Видове произведения на изобразителното изкуство.............................4

Неимуществени и имуществени права на авторите..............................6

Свободно използване на произведенипта на изобразителното 

изкуство....................................................................................................10

Договори за използване на произведенията на изкуството.................11

Времетраене на авторските права..........................................................12

Наследяване на авторски права..............................................................13

Закрила на авторите.................................................................................14
Заключение...............................................................................................15

Примери....................................................................................................16
Използвана литература

.....................................................................................17 

2

Увод

Изобразителното   изкуство   може   би   е   най­   древно   изкуство,   което

придружава   човека   от   праисторически   времена.   Още   примитивните   хора   са

създавали пещерни рисунки, чрез които са възпроизвеждали конкретни факти и
събития от заобокалящият ги свят и ежедневието. То е универсалният език на

всяка  цивилизация   и  е  в тясна  връзка   с  развитието  на  всяко   общество   и по­
специално с духовната му култура. В своята функционалност изобразителното

изкуство уловя живота в зрителната форма. Но силата и значението му не се
състоят   в   това,   че   изобразява   живота   видимо,   тъй   като   видимостта   и

непосредствеността  са присъщи  и  на  друга  форма  на  изкуство  ­  операторско
майсторство,   което   обаче,   не   се   позовава   на   визуалните   изкуства.   Тук   най­

важната особеност на изобразителното изкуство е невероятната му способност да
предава   цялото   разнообразие   и   сложността   на   живота   и   всичко   от   неговата

динамика, чрез образа на едно събитие или момент.

Неговата   „уникалност"   е   блестящо   изразена   в   крилата   фраза   за

неповторимостта на творческите му резултати: „Ако двама правят едно и също,
не   е  същото!"  А   с   тази   уникалност   е  свързан   и  типичният   личностен   вид   на

авторските договори. [3]  Успоредно с тези особености исторически погледнато,
постиженията  на изобразителното  изкуство се нареждат едва ли не сред най­

неоправданите от социална и пазарна гледна точка на тяхното съвремие, като
далеч по късно намират признание. Разнородният и разновидният му  характер,

които в редица случаи го отклоняват от общите авторскоправни принципи и до
днес   го   правят   едно   от   най­   неразработените   в   тази   насока   изкуства.

Възможностите за използване на произведенията на изобразителното изкуство са

3

изключително разнообразни, но в Закона за авторското право и сродните му права
няма нито един специфичен договор за тяхното регулиране.

Авторско право върху произведенията на изобразителното

изкуство

В   широк   смисъл     “авторското   право   е   дял   на   правната   наука,   част   от

гражданското право, която представлява система от правни норми, уреждаващи,
регулиращи и защитаващи отношенията възникнали при или по повод създаването

и използването на научни, литературни, художествени и други  произведения. В
тесен смисъл авторското право е правото на автора върху произведението му”.[2]

Първият закон за авторското право в България е от 1921 г., който закриля

изящните   изкуства   и   архитектурата.   Следващият   е   от   1951   г.,   който   обаче

споменава произведенията на живописта и скулптурата (в чл.6) и художествените
произведения, като ги отделя от тези на фотографията. На друго място в закона

не се споменава за тях, но той съдържа редица допълнителни разпоредби, които
значително   разширяват   и   утвърждават   правата   на   творците   в   сферата   на

изобразителното изкуство.[1] Днес действащ закон за авторското право е „Закона
за авторското право и сродните му права”  от 01.08.1993 г., според който „Обект

на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в

каквато и да е обективна форма” (чл.3, ал.1).[3]  

Творческата   дейност,   с   която   се   изразява   произведението   на

изобразителното   изкуство   в   обективна   (реална)   форма   е   юридически   акт,   по
силата на който възникват авторски права върху него в момента на появата му на

бял   свят,   без   да   е   публично   изложено.   Тъй   като   времето   на   създаването   на
произведението не съвпада с неговото разгласяване – трудно е да се определи

първоначалният   момент   на   появата   на   дадено   произведение,   защото   в

4

изобразителното   изкуство   съществуват   така   наречените   предварителни
произведения „скици”. 

Съществуват   няколко   възможности   за   предварително   обезпечаване   на

доказателства за авторство върху едно произведение ­  депозитите на екземпляри,

регистрация, нотариални удостоверения и др. Като най­ широко разпространи са
регистрацията на едно произведение в организация за колективно управление на

авторски права, депозиране или описание на произведението при нотариус, който
създава   съответното   удостоверение.   Но   нито   организациите   за   колективно

управление на авторски права, нито нотариусите са в състояние да проверят от
кого е създадено произведението, на кого принадлежи правото на използване и

закриля ли се регистрираното произведение от авторското право. 

Не са необходими каквито и да е формалности, за влизането в действие на

авторскоправната   закрила,   тъй   като,   както   споменахме   по   –   рано,   самото
създаване   на   произведението   поражда   за   автора   му   значителни   права.

Поставянето на видно място на символа за авторски права "©" (copy right) и
кратък текст с името на притежателя им дава ясна индикация, че произведението

се   ползва   със   закрила   от   закона   и   използването   му   зависи   от   решението   на
носителя авторските права. Самият знак има чисто информационен, а не правен

характер. Основната цел за снабдяване на произведението с знака „©” е да се
съобщи на трети лица, че се касае за закриляно от закона произведение. Макар и с

чисто функционален, технически  характер регистрацията и знака за закрила на
авторското право могат да се окажат решаващи за признаването на правото на

авторство при липсата на други доказателства.

Видове произведения на изобразителното изкуство

5

Произведенията   на   изобразителното   изкуство   притежават   специфичният

признак на изобразителност, който отличава тази група обекти на авторското

право   както   от   произведенията   на   другите   изкуства,   така   и   от   тези   на
литературата и науката. Те могат се разделят по състав  на прости  и сложни.

Към простите произведения на изобразителното изкуство спадат живописта

и произведения на неизобразителното изкуство с черти на изобразителност, като

архитектура и декоративно­ приложните изкуства.

Сложните   са   съвкупност   от   произведения   на   различни   видове

изобразително   изкуство   или   съвкупност   от   произведения   на   различни   други
видове   изкуства,   които   образуват   едно   цяло.   Такива   са   синтетичните

произведения,   появили   се   в   резултат   на   възникването   на   нови   видове,   като
например­   дизайна   и   модернизацията   на   материалната   култура   и   синтеза   на

различни начала, видове и жанрове в изкуството. Тези произведения следва да
бъдат   отнесени   към   произведенията   на   изобразителното   изкуство   в   случаите,

когато става дума за комплексни произведения на изобразителни видове изкуства
с   един   автор   или   в   случаите   на   синтез,   в   който   липсва   произведение   на

изобразителното изкуство.[1] Наред с тази диференциация, съществува и такава в
зависимост   от   мястото   или   равнището,   което   заемат   произведенията   на

изобразителното   изкуство   в   сферата   на   културата:   на   произведения   на
елитарното изкуство (живопис, скулптура) и произведения па масовата култура

(дизайн, комикси, илюстрации).

В чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП са посочени като обекти на авторското право

произведенията   на   изобразителното   изкуство,   включително   произведения   на
приложното   изкуство,   дизайна   и   народните   художествени   занаяти.[3]

Но

включването   на "художествено­ уталитарните изкуства“ в чл. 3, ал. 1, т. 5 от
ЗАПСП,   които   са   с   практична   насоченост   ­   приложното   изкуство,

художествените   заинаяти   и   дизайна   към   изобразителните,   не   означава   нито

6