КОНСПЕКТ ПО “ФИНАНСИ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО”

1. Въведение в корпоративните финанси. Коалиционният модел на съвременната корпорация. 

2. Инициативи за модернизиране на корпоративното управление.
3. Еволюцията на фирмената бизнес стратегия. Цели на финансовия мениджмънт.

4. Влияние   на   правната   организация   на   бизнеса   върху   финансовото   управление.

Преобразуване и обединяване на предприятия – финансови аспекти.

5. Финансова система и пазари – видове, инструменти и институции.
6. Капиталът   на   предприятието.   Източници   на   капитал.   Сравнителен   профил   на

финансирането със собствени и заемни ресурси.

7. Концепцията за времевата стойност на парите – бъдеща и настояща стойност.

8. Корпоративни акции – същност, видове, емисия и модели за ценообразуване.
9. Финансиране   с   облигации.   Видове   облигации,   цена   и   доходност   на   корпоративните

облигации.

10. Риск и възвращаемост на активите.

1. Вариация на възвращаемостта на актив, Ковариация между два актива и Вариация

на портфейл от активи

Вариацията

  (дисперсията)   е   най-често   използваната   мярка   за   измерване   на

нестабилността на дадена променлива и това е разпръснато нейното разпределение

Вариацията на възвращаемостта на актив i е :

Ковариацията

  е   мярка   оказваща   в   каква   степен   възвращаемостите   на  два   актива   се

движат в една посока. Ковариацията между два актива i, j се определя като:

Вариацията   на   портфейл   съставен   от   два   актива

  не   резултат   само   от   сбора   на

отделните   активи,   но   и   на   ковариацията   между   възвращаемостите   на   отделните   активи.
Ковариацията   установява   степента   при   която   възвращаемостта   на   единия   актив   се
уравновесява от възвращаемостта на другия актив и обратно. Вариацията на портфейла може
да бъде представена като:

Очевидно   ако   p

12  

=   1   израза   от   дясната   страна   на   уравнението   може   да   бъде

неопределено голям. Ако p

12  

<1 тогава изразът е по-малък. Ако p

12  

= 0 крайният израз от дясно

изчезва и ако p

12 

< 0 тогава изразът е отрицателен, което означава че вариациите на активите се

неутрализират взаимно от части. Ако p

12 

= -1 теглата на отделните активи могат да се изберат по

такъв начин, че портфейлената вариацията да достигне до нула.

В   основата   на   диверсификацията   лежи   факта,   че   отделните   активи   неизменно   имат

различни корелации и за това активите включени в портфейл са по-малко рискови отколкото
взети по отделно. Общата формула за вариацията на портфейл съставен от n актива:

Формулата   за   вариацията   на   портфейл   съдържа   вариацията   на   всички   активи   плюс

ковариацията   на   отделните   активи.   Вариацията   на   портфейл   се   подразделя   на   две   части   –
систематичен и идиосинкратичен.

2. Индексен модел. Въведения и приемания

Случайно   наблюдение   на   цените   на   акциите   показва,   че   когато   пазарния   индекс   се

повишава повечето от останалите цени на акциите се повишават и обратно, когато пазарът се
понижава повечето цени на акциите също спадат. Това ни навежда на мисълта че цените на
отделните   акции   може   би   корелират   помежду   си,   поради   това   че   върху   тях   се   оказва
въздействие от общ за всички акции фактор а именно пазарът или пазарният индекс.

3. Оценяване на историческите бети

Формално   погледнато   бета   за   дадена   фирма  се   оценява   с   помощта   на   регресионния

анализ. Целта е да се намерят такива стойности на α и β, чрез които да се постигне най-добра
оценка Ri при дадена Rm .

Ri – възвращаемост на даден актив

Rm – нормата на възвращаемост на пазарния индекс

С   оглед   на   това   е   необходимо   намирането   на   това   уравнение,   което   да   минимизира

квадрата на остатъчната грешка - εi. Остатъчната грешка е разликата между действителната
възвращаемост  и и възвращаемостта  на актива  прогнозирана  от модела.  Ако минимизираме
квадрата   от   остатъчните   грешки,   на   практика   ще   минимизираме   вариацията   на   условното

разпределение  .

4. Пазарен модел. Пазарно равновесие : МОКА

Модела за оценка на капиталовите активи (МОКА) е известен в хипотетичния свят в който

са налице следните предположения, за инвеститорите и набора възможностите които те имат:



инвеститорите не желаят риск, стремят се към максимизиране на очакваната изгода от
богатството в края на даден период



инвеститорите   следват   пазарните   цени   имат   хомогенни   очаквания   относно
възвращаемостта на активите



съществуват безрискови активи, така че инвеститорите могат да заемат и да дават в заем
неограничени количества по безрисковата норма на възвращаемост



количеството   на   активите   е   фиксирано.   Също   така   всички   активи   са   представени   на
пазара и притежават безкрайна делимост



липсват   транзакционни   разходи   на   капиталите   пазари,   информацията   е   безплатна   и
достига до незабавно да всички инвеститори



не съществуват пазарни неперфектности, като данъци, регулиране и ограничение върху
късите позиции.

Ефективност на пазарния портфейл.

Доказателството   на   МОКА   изисква   при   равновесие   пазарният   портфейл   да   бъде

ефективен.   Един   от   начините   да   бъде   установена   ефективността   на   пазарния   портфейл   е
аргументирането   с   хомогенните   очаквания   на   инвеститорите,   поради   което   те   ще   бъдат
изправени   пред   едни   и   същи   изразени   чрез   минималния   вариационен   набор.   Даже   без
наличието на безрискови активи, те ще изберат ефективни портфейли, независимо от техните
индивидуални   преференции   спрямо   риска.   При   положение   че   всички   инвеститори   държат
положителни части от богатството в ефективни портфейли, пазарният портфейл следва да бъде
ефективен,   защото   пазарът   е  просто   сума   от  индивидуалните   инвестиции   и  индивидуалните
инвестиции са ефективни. Така на теория, когато всички индивиди имат хомогенни очаквания,
пазарният портфейл следва да бъде ефективен.

Извеждане на МОКА

Известно е, че пазарното равновесие съществува, цените на всички активи трябва да се

нагодят така, че да бъдат държани от инвеститорите. Не трябва да съществува свръхтърсене. С
други думи, цените трябва да бъдат така установени, че предлагането на всички активи да бъде
изравнено с тяхното търсене. Следователно при равновесие пазарният портфейл е съставен от
всички търгуващи активи, държани в пропорция, съответстваща на относителната им пазарна
стойност, спрямо общата пазарна стойност на всички активи. Равновесната пропорция за всеки
актив в пазарния портфейл следва да бъде:

Уравнението: 

 е известно като Модел капиталовите активи ,

МОКА.   Изискващата   се   норма   на   възвращаемост   за   който   и   да   е   актив  

е   равна   на

безрисковата норма на възвращаемост плюс риск-премиум.

11. Модел за оценка на капиталовите активи.

Основни принципи при оценка на активите) са:



Оценката на активи на ДФ, наричана по­нататък "последваща оценка", се извършва за
всеки актив, включително и за първоначално признатите към датата на оценката.



При   първоначално   придобиване   (признаване)   на   актив   ­   по   цена   на   неговото

придобиване, включваща и разходите по сделката.



При   последващо   оценяване   на   актив   ­   по   съответния   ред   и   начин,   определен   в
настоящото Приложение № 1.

Мeтоди за оценка на активите на ДФ:

В   стойността   на   активите   се   включва   стойността   на   всеки   един   от   притежаваните   от

колективната инвестиционна схема активи по баланса към датата на изготвянето на оценката.
Тяхната стойност се изчислява, както следва:

1. Последваща  

оценка на ценни книжа

   и инструменти на паричния пазар

, емитирани от

Република България в страната, се извършва въз основа на средноаритметична от цените "купува"
за текущия работен ден, обявени от не по­малко от двама първични дилъри на държавни ценни

книжа. 

1.1. В случай, че цената е изчислена на основата на представени брутни цени от първичните

дилъри,   тя   се   използва   пряко   за   преоценка.   При   условие,   че   цената   е   чиста,   на   основата   на
лихвените характеристики по периодичност и равнище на лихвените купони, тя се преобразува в

брутна и след това се използва за преоценка.

2.  При невъзможност да се приложи т. 1. се използва методът на дисконтираните парични

потоци. Като основа за изчисленията се използват цените на последните издадени емисии със

съответен матуритет, които първичните дилъри са задължени да котират. Тези най­нови емисии
със съответен матуритет по­нататък са наричани за краткост “основни емисии”. Емисията, чиято

цена трябва да бъде определена се наричана “търсена емисия”. 

За целта на изчисленията цените на основните емисии се изчисляват по реда на т. 1. 

2.1. Изчислението  на цените на съответните емисии чрез метода на линейна интерполация

преминава през следните етапи:

а) На основата на осреднени цени на основните емисии се формира крива на дохода; 
б)   В   зависимост   от   остатъчния   срок   до   падежа   на   търсената   емисия   се   определя

местоположението й спрямо най­близката предхождаща и най­близката следваща по срок основни
емисии;

в) Определя се разликата (в дни) между срока до падежа на двете основни емисии, както и

разликата в дохода им до падежа;

г) Изчислява се множител, като разликата в дохода до падежа се разделя на разликата в дните

до падежа;

д)   Определя   се   разликата   в   дните   до   падежа   на   търсената   емисията   и   предхождащата   я

основна емисия;

е) Получената разлика се умножава с множителя от предходната стъпка, за да се изчисли

разликата в дохода до падежа на търсената и основната емисия;

ж)  Доходът  до падежа   на търсената  емисия  се  получава,  като  изчислената  в  предходната

стъпка   разлика   в   доходите   се   добави   към   доходността   на   основната   емисия,   предхождаща
търсената;

з) На основата на получения доход до падежа на търсената емисия се изчислява брутната й

цена, чрез използване на следната формула:





w

i

N

i

w

i

n

r

F

n

r

n

C

P





















1

1

1

/

1

)

/

1

(

/

Където:

P – цената на ценната книга
F – главницата на ценната книга

C – годишният купон на облигацията
n – брой лихвени плащания за година

N – общ брой на лихвените плащания
r – процент на дисконтиране  (равен на дохода до падежа)

i – пореден номер на лихвеното плащане

плащания

лихвени

две

между

дни

брой

общ

плащане

лихвено

следващото

до

дни

w



2.2 Изчислената по формулата цена е брутна и се използва пряко за последваща преоценка на

съответната дългова ценна книга.

3. Последваща 

оценка на издадените 

 от Република България ценни книжа и инструменти

на паричния пазар в чужбина, както и на издадените от друга държава членка ценни книжа
и инструменти на паричния пазар 

се извършва:

a)

по цена "купува" при затваряне на пазара в деня на оценката, обявена в електронна

система за ценова информация;

б) в случай че пазарът не е затворил до 15,00 ч. в деня на оценката ­ по цена "купува" при

затваряне   на   пазара   за   последния   работен   ден,   обявена   в   електронна   система   за   ценова
информация;

в) в случай че чуждестранният пазар не работи в деня на оценката ­ по цена "купува" при

затваряне   на   пазара   за   последния   работен   ден,   обявена   в   електронна   система   за   ценова

информация.

г) в случай, че цената е изчислена на основата на т. а) – в) е брутна, тя се използва пряко за

преоценка.   При   условие,   че   цената   е   чиста,   на   основата   на   лихвените   характеристики   по
периодичност и равнище на лихвените купони, тя се преобразува в брутна и след това се използва

за преоценка.

д) При невъзможност да се приложат гореописаните начини за оценка се използват правилата

от т. 2.

4. Последваща  

оценка на български и чуждестранни акции и права,  

 допуснати до или

търгувани

   на регулиран пазар в Република България, както и български акции и права,

допуснати до или търгувани

  на регулиран пазар в държави членки, 

се извършва:

4.1. по среднопретеглената цена на сключените с тях сделки за текущия работен ден, обявена

чрез системата за търговия или  в борсовия бюлетин, ако обемът на сключените с тях сделки за

деня е не по­малък от 0,02 на сто от обема на съответната емисия.

4.2. ако не може да се определи цена по предходната точка, цената на акциите, съответно на

правата,   се   определя   като   средноаритметична   на   най­високата   цена   "купува"   от   поръчките,
валидни към момента на затваряне на регулирания пазар в текущия ден, и среднопретеглената

цена на сключените със съответните ценни книжа сделки за същия ден. Цената се определя по този
ред само в случай, че има сключени сделки и подадени поръчки с цена "купува".

4.3. ако не може да се приложи предходната точка, цената на акциите, съответно на правата е

среднопретеглената цена на сключените с тях сделки за най­близкия ден през последния 30­дневен

период към датата на оценката, за който има сключени сделки. В случай, че в предходния 30­
дневен период е извършвано увеличение на капитала или разделяне на акциите на емитента или е

обявено изплащането на дивидент, среднопретеглената цена по изречение първо се коригира със
съотношението на увеличение на капитала, съответно на разделяне на акциите или размера на

дивидента,  ако най­близкия ден  през последния 30­дневен период към датата на оценката, за
който има сключени сделки  е преди деня, след който притежателите на акции нямат право да

участват   в   увеличението   на   капитала,   съответно   деня   на   разделянето   или   деня,   от   който
притежателите на акции нямат право на дивидент. 

4.4.В случай че регулираният пазар не е затворил до 15 ч., последващата оценка се извършва по

следния начин:

а) по последна цена на сключена с тях сделка за предходния работен ден;
б) ако не може да се приложи буква "а", последващата оценка се извършва по последна цена

"купува" за предходния работен ден.

5.  

При невъзможност да се приложат начините за оценка на акции по т. 4. както и за

акциите, които не се търгуват на регулирани пазари

, последващата оценка се извършва чрез

последователното прилагане на следните методи: 

­ метод на съотношението цена ­ печалба на дружества аналози, 

­ метод на нетната балансова стойност на активите и 
­ метод на дисконтираните нетни парични потоци. 

Тези методи се прилагат в последователността, в която са описани по­долу, при условие, че

посоченият на първо място метод не може да бъде използван.

5.1. Методът на съотношението цена – печалба на дружество аналог се състои в: 
а) Изчисляване стойността на акциите на оценяваното дружество чрез умножаване на неговата

печалба   на   акция   с   пазарен   множител.     Пазарният   множител   изразява   съотношението   между
цената на дружество ­ аналог, и неговата печалба на акция.

б) Печалбата на дружество ­ аналог, и на оценяваното дружество се определя на базата на

финансови отчети обхващащи най­близкия едногодишен период, считан от последния публикуван

финансов отчет. Печалбата на акция се определя като чистата печалба на дружеството се раздели
на общия брой акции.

в) Множителят се изчислява на основата на среднопретеглена цена на сключените сделки за

текущия работен ден с акциите на дружеството ­ аналог.