Сестрински грижи при възрастни със заболявания на отделителна

система

Преставата, че бъбречните заболявания и свързаната с тях смъртност преимуществено 

засягат младата възраст се промени през последните години. По­висок е относителният 
дял на починалите от бъбречни заболявания възрастни и стари хора. Много по­високи са

показателите за смъртността от бъбречни заболявания във възрастта 65­74 години 
спрямо възрастовата група 15­34 години. Високата честота на бъбречните заболявания 

при възрастни и стари хора е свързана от една страна с подобрените терапевтични 
възможности водещи до удължаване на живота на бъбречно болните.  От една страна 

обаче бъбреците са орган с фундаментални функции в поддържането на хомеостазата в 
организма и оказват непосредствено влияние, както върху нарастващата с възрастта 

множествена патология, така и влиянието на мултиморбидитета върху бъбреците е 
значително. Съществено влияние върху формирането на бъбречната патология при 

възрастни и стари хора имат и структурните и функционални промени в отделителната 
система при стареенето. 

Структурни и функционални промени на отделителната система при 

стареенето

В процеса на стареене органите на отделителната система притърпяват съществени 
промени. Инволютивните изменения при нормалното стареене на бъбреците най­общо 

могат да бъдат охарактеризирани като прогресиращо отлагане на 
съединителнототъканни елементи и са свързани преди всичко с промени в структурата 

на базалната мембрана на гломерулите и каналчетата, на клетките и междуклетъчния 
матрикс.

 Между 5­то и 8­мо десетилетие теглото на бъбреците намалява с около 20%, а размерът
на бъбреците – с около 2 см. 

 Хистологичното изследване на стареещия бъбрек показва дифузна гломерулна 
склероза, интерстициална фиброза с редуциране на тубуларния апарат, склеротични 

промени на аферентните артериоли. Намалява броят и размерът на нефроните, повишава
се броят на мезангиалните  клетки, задебелява базалната мембрана, развиват се 

склеротични промени в стената на големите бъбречни съдове. Делът на склеротично 
промените нефрони достига до 30% при 70 годишните и до 50% у хората на 90 години. В

следствие на инволютивните промени, след 40­тата година намаляват функционално 
активните нефрони с около 10% за всеки 10 години. 

 С възрастта намалява бъбречният кръвоток, при 30% от здравите възрастни и стари 
хора не се установява намаляване на гломерулната филтрация. 

Намалява екскреторният и реабсорбтивният капацитет на бъбречните тубули, увеличава
се  броят на дивертикулите в дисталните извити каналчета. 

Съобщава се за намаление на клирънса на свободната вода в процеса на стареене. 
Намалява клирънсът на калия и калция, на максималната екскреция на глюкоза, на 

максималния осмоларитет на урината. Над 2 пъти може да се увеличи резистентността 
на бъбречните съдове.

Серумната концентрация на креатинина остава в нормални граници, независимо от 

снижението на гломерулната филтрация. Това се обяснява с намаляването на 
мускулната маса при стареенето.

Промени настъпват и в пикочния мехур. Пикочният мехур при възрастни и стари хора е 
с намалена разтегливост, вместимост и уринарен поток. С намаляване на обема на 

пикочния мехур се свързва по­ честото уриниране при възрастните и стари хора. 
Увеличава се нощната диуреза.Повишен е обемът на остатъчната урина. Възрастовите 

промени благоприятстват развитието на инфекции на уринарния тракт.
Стареещият бъбрек се характеризира с намалено ниво на фломерулната филтрация, 

ограничен хомеостазен контрол на водния и електролитен баланс. Не е ясно дали тези 
промени са резултат от нормалното стареене или пред  ставляват субклинично 

заболяване. При повечето практически здрави възрастни и стари хора се установяват 
гломерулната филтрация и бъбречните механизми на хомеостаза. Тези промени обаче 

много наподобяват промените при хронично тубулоинтерстциално заболяване.
 Механизмите, водещи до промените в гломерулите не са изяснени. Вероятно влияние 

оказват много фактори, включително увеличен ефект на вазоконстрикторите и намалена
вазодилататорна активност. Стареенето е свързано и с повишена локална активност на 

ангиотензин II и ендотелина. Активността на простациклина намалява, както и 
продукцията и екскрецията на азотен окис. Намаляването на продукцията на азотен 

окис вероятно играе роля при намаляване на гломерулната филтрация в стареещия 
бъбрек. 

При стареенето се повишава рискът за хипер­ и хиповолемия. По­лесно се достига до 
дехидратация и хиперосморалитет. Метаболизмът на водата е особено уязвим при 

възрастните и стари хора. Обременяването с течности чест има неблагоприятен ефект 
при тях.  Макар че в много от случаите това се дължи на сърдечни заболявания и на 

невъзможността да се увеличи сърдечният ударен обем при обременяване със соли, 
частично влияние оказват и ограничените компенсатотни възможност на гломерулната 

филтрация. Възрастово свързаните промени в секрецията на предсърдните 
натриуретични пептид може също да има отношение към ограничените възможности за 

поддуржането на водната хомеостаза в организма на възрастните и стари хора. 
Повишените нива на Натриуретичен пептиг веростно причиняват директна супресия на 

ренина с вторично намаляване на ангиотензин II и алдостерона. Адаптацията към 
обременяване със сол и дехидратация също е ограничена при възрастните и стари хора. 

Хомеостазата на водата е често нарушена при възрастни и стари хора. Телесната вода 
намалява с увеличаване на възрастта. Във възрастта 75­80 г водата съставлява около 

50% от масата на тялото (по­малко при жени) при 60­65 % сред младите индивиди. 
Възрастните и стари хора понасят по­трудно дехидратацията или прекомерното 

обременяване с течности. Често стещаната сред възрастни и стари хора никтурия се 
обяснява и с нарушената концентрационна способност. Нарушената Концентрационна 

способност допринася и за дехидратация, която е една от най­честите прояви на 
заболяванията при възрастни и стари хора. В много проучвания е установено,че нивото 

на АДХ е по­високо на всяко ниво на плазмения осмоларитет при възрастни и стари 
хора. Следователно с промяна в секрецията на АДХ не може да се обясни нарушената 

концентрационна способност. Възможно е обаче да има смутен отговор на АДХ.
 Често при възрастни и стари хора се установява и промяна в чувството на жажда. То е 

понижено и понякога дори липсва. Нарушенията в клирънса на свободната вода се 
задълбочават от тиазидните диуретици (това вероятно е една от причините за по­често 

срещаната хипонатриемия при възрастни и стари хора). В допълнение към деменцията 

или ограничения достъп до вода поради неподвижност или намалена двигателна 

активност, при възрастни и стари хора има три съществени фактора за дехидратация:
 1. Намалено или липсващо чувство за жажда; 

 2. Намалени концентрационни способности на бъбреците;
 3. Намален или смутен отговор на вазопресин 

Недобрият контрол на калиевата концентрация благоприятства развитието на 
хиперкалиемия, особено при прием на определени медикаменти. В сравнение с младите 

индивиди при възрастни и стари хора калиевата екскреция е ограничена, директният 
алдостеронов отговор към обременяване с калиев хлорид и рениновия отговор са 

намалени. Старческият бубрек постепено губи способността си за адекватна задръжка 
на натрий при ниско солева диета, а също за бърза елиминация на натрия при 

преобременяване със соли. 
Независимо от структурните и функционални промени, водноелектролитния баланс 

обичайно се поддържа в нормални граници. Проблеми могат да възникнат когато 
възрастни и стари хора са подложени на ятрогенно въздействие, ограничили са приема 

на течности или при наличие на заболяване. Познаването на ограниченията във водната и
електролитната хомеостаза помага да се предвидят, разпонаят и профилактират редица 

по­често наблюдавани при възрастни и стари хора усложнения, напр. хиперкалиемия, 
дехидратация, хипер­ или хипоосморалитет.

При възрастни и стари хора е необходим щателен контрол на водно­електролитната 
хомеостаза поради високата честота на нарущенията, свързаните с тях промени в  

циркулацията, с нерядко трудно контролируема хипотония и клинични прояви, водещи 
до диференциално диагностични затруднения. Симптоматиката при електролитните 

нарушения,преди всичко при натриев дисбаланс. Често води до неправилни оценки на 
състоянието на възрастни и стари хора и съответно до неправилен терапевтичен подход 

с последващо допълнително влошаване на състоянието. При възрастни и стари хора 
сънливостта, промените в съзнанието, главоболието, мускулните спазми, гърчовете, 

разитието на хемипареза и кома могат да се дължат на задълбочаваща се хипонатриемия,
а състоянето на апатия, раздразнителност, прогресираща мускулна регидност,тремор, 

хиперрефлексия, атаксия, гърчове, промени в съзнанието и кома на хипернатриемия. 

Основни симптомии и синдроми на заболяванията на отделителната 

система при възрастни и стари хора. Особености в клиничното 

протичане на заболявания на отделителната система

. 

Бъбречните заболявания при възрастни и стари хора могат да протекат безсимптомно, 

да се установят отклонения само при изследване на урината или да се изявят с развитие 
на оточност,  хипертония, болки в кръста, да са завишени азотните показатели урея и 

креатинин. 

 ХЕМАТУРИЯ

 – подходът за уточняване на хематурия не зависи съществено от 

възрастта, но изследванията често се затрудняват от настъпилите възрастови промени 
или от съпътстващите заболявания. Хематурията може да се дължи на бъбречно­

паренхимни заболявания, заболявания на събирателната система или на смущения в 
коагулацията, на инфекция на отделителна система или на смущения в коагулация, на 

инфекция на отделителната система, на травма или малигнен процес. При 
приблизително 85% от болните с хематурия се установява неопластичен процес­ 

карцином на пикочния мехур, хипернефром или рак на простатата.