Тема 16. Програмиране и алгоритмични езици – Структури данни, процедури, функция

План – тезис:

-

Структури данни – масив, запис, файл

-

Процедури и функции

-

Етапи на разработване на програма

-

Структура на програма

№ по 

ред

Критерии за оценяване

Максимален 
брой точки

1.

Познава структурите данни – масив, запис, файл

10

2.

Анализира разликите между процедура и функция

5

3.

Описва структурите на процедурата и функцията

5

4.

Познава понятието рекурсия

5

5.

Познава   етапите   на   разработка   на   програма.  Описва 
структурата на програма

15

6.

Решава приложна задача.

20

Общ брой точки:

60

В езика за програмиране C/C++ има четири основни типа данни: int, float, double 

и  char. Те могат да се нарекат още прости типове данни. В езиците за програмиране 
простите   типове   данни,   освен   пряко,   се   използват   и   като   елементарни   градивни 
елементи, с които се дефинират по-сложни типове, наречени структурни типове данни. 
Най-широко приложение имат структурите данни масив, запис и файл.

Масивът   е   множество   последователно   разположени   в   паметта   еднотипни 

променливи, притежаващи общо име. В този смисъл се казва, че масивът е хомогенна 
структура. Отделните елементи на масива се еднакво достъпни, като за достъп до всеки 
елемент се използва квалификатор. Цитирането на отделен елемент от масива се свежда 
до посочване името на масива и индекса на конкретния елемент. Когато индексирането 
на елементите на масива се извършва с един индекс,  тогава се казва, че масивът е 
едномерен.   Масив,   при   който   индексирането   се   извършва   с   2,   3   или   най-общо  n 
индекса, се наричат съответно двумерен, тримерен и изобщо n-мерен масив. Името на 
масива трябва да е валиден идентификатор  за езика,  т.е.  да съдържа  букви,  цифри, 
долна черта (като променлива). Всяка променлива   в масива е прието да се нарича 
елемент на масива. Както при променливите, преди да се използва един масив, той 
трябва да се дефинира, т.е. да се определят името му, типа на елементите му и броят 
им. Описанието на масив има следният синтаксис

тип име_на_масив [израз1] [израз2]...;

За тип на масива може да се посочи всеки от основните типове, както и коректно 

дефинирани   от   потребителя   структурни   типове   данни   като   например   тип   запис. 
Изразите в скобите определят размерностите (броя на елементите) на масива, затова те 
трябва   да   са   цели   положителни   числа.   Индексацията   на   елементите   започва   от   0, 
следователно   ако   в   един   едномерен   масив   например   има  n  на   брой   елемента, 
номерацията на елементите му ще е от 0 до n-1. Всеки елемент на масива може да бъде 
разглеждан и обработван като отделна променлива, т.е. да приема различни стойности 
и да участва в изчисления.

Примери: 
int a[10];

//масив от 10 цели числа

float x[5][5];

//двумерен масив от 25 числа от тип float

printf(“%d”, a[3]);

//извеждане на четвъртия елемент на масива a

- 1 -