Аналитичната психология на

    Карл

    Густав

    Юнг.

Архетипите на колективното несъзнавано като общностни психични

структури.

Лично несъзнавано.

Според Юнг има 2 нива на несъзнаваното – високо, по­повърхностно и дълбоко,

влияещо изцяло. По­повърхностният аспект е личното несъзнавано, което не е противно

на безсъзнателното на Фройд. Личното несъзнавано е резерв от материал, който е бил
съзнаван,   но   по­   късно   е   бил   забравен   или   потиснат,   защото   е   бил   тревожен,

предизвикващ дистрес.

„Потискането   (repression)   е   процес,   който   започва   в   ранното   детство   под

моралното   влияние   на   обкръжението   и   трае   през   целия   живот.   Посредством
психоанализа потискането може да бъде премахнато и потиснатите желания да бъдат

осъзнати”

„Несъзнаваното има и друг аспект: то включва не само потиснатите съдържания, но

също и целия психичен материал, който лежи под прага на съзнанието. Подсъзнателната
природа на целия този материал не може да се обясни само с принципа на потискането, в

противен   случай   чрез   отстраняване   на   потискането   човек   би   придобил   една
феноменална памет, която не може нищо да забрави”.

Колективно несъзнавано.

Най­дълбокото   и   недостъпно   ниво   на   психиката   –   колективното   или

трансперсонално несъзнавано – най­необичайния, противоречив, според някои критици –
най­ексцентричен аспект на теорията на Юнг.

В личното несъзнавано, всеки от нас складира, запаметява личния си отминал опит.

В   колективното   несъзнавано   е   запаметен   целият   опит   на   човечеството   и   пра­

чoвечеството   и   тази   информация   се   пренася   на   всяко   следващо   поколение.