Акционерно
дружество –
при
АД има почти
пълно откъсване
на дружеството
като юридическо
лице
от
участниците
в
него. По тази
причина те се
наричат
акционери, а не
съдружници. АД е
средство
за
привличане на
чуждестранен
капитал. Редица
основни пазарни
субекти могат да
съществуват само
като
АД.
Капиталът на АД
задължително се
разпределя на
равни части и се
материализира в
ценни
книги(акции).
Образуване –
по
принцип АД се
учредяват
по
нормативно-
контролната
система, чийто
фактически състав
включва
два
елемента – устав
и вписване в
търговския
регистър. ЕАД с
държавно
или
общинско участие
в капитала се
образува
на
основание
решение
на
държавен орган, с
който
се
утвърждава
уставът,
и
вписване
в
търговския
регистър. Основно
при образуването
на АД се сключва
т.нар.
подготвителен д-
вор, с който се
уговарят
действията, които
трябва да се
извършат, за да се
подготви
учредяването на
АД.На
учредителното
събрание трябва
да се приемат
няколко решения:
за учредяване на
АД, за приемане
на устава, за
установяване
размера
на
разноските
по
учредяването и за
избор на надзорен
съвет или на съвет
на директорите.
Учредителното
събрание
не
трябва да се
смесва в общото
събрание
на
акционерите.
Уставът на АД има
задължително и
незадължително
съдържание. За
вписването
е
необходимо да е
приет уставът, да
са избрани органи
за управление и
да е записан
целия капитал
.
Акции –
акциите
имат три основни
значения:
материализират
акционерния
капитал,
материализират
членството в АД и
те са ценни книги.
Акциите
са
инвестиционни и
лигитимационни
ценни
книги.
Акциите
имат
различни
стойности
–
номинална,
емисионна
и
пазарна
цена.
Номинална
е
стойността, която
е посочена на
лицевата страна
на
акцията.
Емисионна
е
стойността, по
която акциите се
поемат
от
учредителите.
Пазарната цена е
стойността, по
която акционерите
продават акциите
си. За разлика от
дружествените
дялове
на
съдружниците в
ООД, акциите са
неделими.
Наличните акции
имат веществен
носител.
Безналичните
акции
нямат
веществен
носител, т.е. те не
са
материализирани
в
документ.
Издаването
и
разпореждането с
безналични ценни
книжа
има
действие
от
регистрацията има
в
Централния
депозитар.
Поименните акции
трябва да се
впишат в книгата
на поименните
акционери по вид,
брой,
номера,
номинална
стойност
и
емисионна
стойност.
Поименните акции
могат да се
прехвърлят чрез
джиро
(индосамент).
Акциите
на
приносител
се
прехвърлят чрез
предаването им.
Акциите
на
приносител
са
само
невинкулирани.
Винкулирани са
акциите, за чието
прехвърляне са
предвидени
уставни условия.
Обикновените
акции
материализират
правото
на
дивидент, правото
на ликвидационен
дял, правото на
един глас в
общото събрание
на акционерите.
Привилегированит
е
акции
материализират
особени права.
Привилегиите
могат да бъдат
имуществени и
неимуществени.
Безгласните акции
възвръщат
правото си на глас
с отпадане на
предоставената
привилегия.
Облигации –
От
финансов аспект
инвестирането в
акции е средство
за финансиране
на
АД,
а
инвестирането в
облигации
е
средство
за
кредитиране на
АД. Подобно на
акциите
и
облигациите са
инвестиционни и
легитимационни
ценни книги. От
юридически аспект
основната разлика
между акции и
облигации
е
според вида и
броя на правата,
които
те
материализират.
Инвестирането в
облигации
разкрива по-малък
риск в сравнение с
инвестирането в
акции.
Облигациите мога
да се конвертират
(превръщат,
трансформират) в
акции, но не и
обратно.
Увеличаване и
намаляване на
акционерния
капитал
–
увеличаването на
акционерния
капитал може да
се извършва чрез
издаване на нови
акции и чрез
увеличаване
номиналната
стойност на вече
издадените акции.
Капиталът на АД
може да се
намали
чрез
намаляване
номиналната
стойност
на
акциите и чрез
обезсилване
(амортизиране) на
акции.
Придобиване на
собствени акции-
до придобиването
им
акциите
принадлежат на
акционерите. Те са
собствени само в
смисъл, че АД ги е
емитирало.
Общата
номинална
стойност
на
собствени акции
не може да
надхвърля 10 на
сто от капитала.
Обратното
изкупуване може
да се извърши до
размера
на
печалбата
от
съответната
година,
неразпределената
печалба от минали
години и частта от
фонд „Резервен“ и
другите фондове,
която надхвърля
определения от
закона или устава
минимум.
Права и
задължения на
акционерите-
правата
са
имуществени и
неимуществени.
Неимуществените
права се делят на
управителни
и
контролни.
Основните
имуществени
права
на
акционерите са:
право
на
дивидент; право
на лихва; право да
се
придобият
акции от нова
емисия; право да
се
придобият
акции
при
увеличаване на
акционерния
капитал
със
собствени
средства и право
на ликвидационен
дял. Основното
имуществено
задължение на
акционерите е да
внесат стойността
на записаните от
тях акции, като
направят
предвидените в
устава вноски –
парични,
непарични (апорт)
и
смесени.
Управление –
известни са три
системи
за
управление на АД:
едностепенна,
двустепенна
и
смесена. Нашето
търговско
законодателство
възприе
смесената
система
за
управление на АД,
но с приоритет на
едностепенната
система, тъй като
някои
АД
задължително
трябва да я
прилагат (напр.
стоковите борси и
лечебните
заведения). АД се
управлява
и
представлява от
съвета
на
директорите или
от управителния
съвет. Надзорния
съвет няма право
да участва пряко в
управлението на
АД и да го
представлява във
външните
му
отношения с други
субекти.
Той
представлява АД
само
в
отношенията му с
управителния
съвет.
Управлението на
надзорния съвет е
косвено ( непряко,
индиректно).
Определени
решения
на
управителния
съвет
са
действителни
само
ако
предварително са
разрешени
от
надзорния съвет
или одобрени от
него.
Прекратяване –
по решение на
общото събрание
на акционерите,
при настъпване на
обстоятелствата,
предвидени
в
устава на АД и по
съдебно решение.
Банкови сделки
–
те са абсолютни
(обективни) търг.
сделки. Едната
страна или двете
страни
по
сделката
са
банки,по правило
основното
задължение е за
парична
престация.
Банковите сделки
могат да се
разграничат на
изключителни и
неизключителни.
Изключителните
банкови сделки
могат да се
сключват само от
банка,
а
неизключителните
– от други субекти,
които не са
кредитни
институции.
Банковите сделки
се делят на
активни,пасивни и
посреднически.
Характерно
за
банковите сделки
е,че по правило те
се сключват при
общи условия,
изготвени
и
предложени на
клиентите
от
банката.
Договор
за банков влог
–
две
основни
разновидности:
договор
за
обикновен влог и
договор
за
паричен влог.
Д-
ворът
за
обикновен
(правилен) влог
–
предмет на този д-
вор е пазенето
(съхранението) на
движими вещи,
които
са
индивидуално
определени. По
този
д-вор
влогодател може
да бъде всяко
лице (търговец
или нетърговец), а
влогорпиемателят
задължително е
банка. Договорът
за обикновен влог
е неформален,
реален,
двустранен
и
възмезден.
Договорът
за
паричен( необикн
овен,
неправилен) влог
значително по-
широко
разпространение в
банковата
практика. Предмет
– само на парични
суми. Договорът за
паричен влог има
транслативно
действие. Банката
става собственик
на
вложените
средства и като
такъв може да ги
ползва и да се
разпорежда с тях.
Банката
няма
задължение за
пазене
(съхранение) на
вложеното, а само
на
неговото
връщане
на
влогодателя(креди
тора).
Възнаграждение
се дължи не от
влогодателя, а от
влогоприемателя
(банката). То е в
размер
на
уговорената
лихва. Договорът
за паричен банков
влог също е
реален
и
възмезден, но е
формален
и
едностранен.
Договор за влог
за управление
–
само
за
управление на
ценни книги и
управление и за
управление
с
упражняване на
правата
по
вложените ценни
книги.
Договорът
за влог под
условие
е реален.
С влагането на
вещите д-ворът се
счита за сключен и
поражда своите
типични правни
последици
–
задължението на
банката да пази и
(или)
върне
вложеното.
Договор
за
банков кредит –
формален,консенс
уален,възмезден,с
рочен,целеви и
обезпечен д-вор, в
писмена форма.
Договорът
за
банков кредит е
консенсуален, тъй
като се сключва
при постигане на
съгласие между
страните. Той е
възмезден, защото
паричната сума се
отпуска
срещу
определена лихва.
Д-ворът за банков
кредит е срочен,
разграничават се
на
краткосрочни(до1г
од), средносрочни
(от 1 до 3год.) и
дългосрочни ( над
3год.). Д-рът за
обезпечен банков
кредит
е
ипотекарен, когато
обезпечението е
договорна ипотека
на
недвижима
вещ. Д-ворът за
банков кредит е
абсолютна търг.
сделка, а д-ворът
за заем за
потребление е
гражданска
сделка. Д-ворът за
банков кредит е
формален, а д-
ворът за заем е
неформален д-
вор.
Акредитив –
като
сделка
акредитивът
е
едностранно
писмено
изявление
на
банка, с което тя
се задължава да
плати
на
посоченото
в
акредитива лице
сумата
по
акредитива, ако то
предаде
на
банката описаните
документи
в
определен срок и
изпълни
други
условия.
Като
форма
на
плащане
акредитивът
включва
три
правни отношения:
между наредител
и получател на
плащането
(бенефициер),
между наредител
и издател,между
издател
и
бенефициер. В
изпълнение на
акредитивния д-
вор
банката
издава акредитив,
който е формална
(писмена)
и
едностранна
сделка. Издател
на акредитивна
като формална и
едностранна
сделка може да
бъде само банка.
Акредитивът е
едностранна
сделка.
Акредитивът влиза
в сила след
уведомяването на
бенефициера.
Акредитивът е
срочна сделка;
абстрактна сделка.
Акредитивът се
дели
на
неотменяем
и
отменяем; делим и
неделим;
непрехвърляем и
прехвърляем.
Потвърждението
на акредитива е
едностранна
сделка
на
потвърждаващата
банка.
Договор за
банково инкасо –
банковото инкасо
е д-вор между
наредител
( доверител) и
банка, който има
за
предмет
събиране
на
парични вземания
на наредителя или
извършване от
банката на други
инкасови
действия.
Основното
задължение на
банката е да
събере парично
вземане
на
наредителя или да
извърши друго
инкасово
действие. Банката
събира паричното
вземане,като
отправя платежно
искане
до
длъжника
на
наредителя чрез
неговата
обслужваща
банка.
При
банковото инкасо
банката отговаря
само за неточно
изпълнение на
дадените
нареждания. Друг
д-вор за инкасо е
д-ворът за банково
документарно
инкасо.
Договор
за
стоков контрол –
абсолютна търг.
сделка. Д-ворът за
стоков контрол е
неформален,
двустранен,
възмезден
и
консенсуален.
Задължения на
страните
–
възложителят е
длъжен да осигури
на контрольора
достъп
до
предмета
на
контрола.
Възложителят е
длъжен да окаже
на контрольора
съдействие
за
осъществяването
на контролната
дейност;
да
заплати
на
контрольора
уговореното
възнаграждение.
Исковете
за
вземанията по д-
вора за стоков
контрол
се
погасяват с 1-
годишна давност.
Контрольорът е
длъжен
да
извърши
безпристрастно
контролната
дейност.
Конкретният обем
и начин за
извършване на
контрола може да
се определи чрез
договора
и
специален
нормативен акт.
Контрольорът
трябва извърши
лично контролната
дейност.
Контрольорът е
длъжен да пази
мостра,ако това е
предвидено в д-
вора,най малко
6месеца.
Договор за влог
на стоки в
публичен склад
–
абсолютна търг.
сделка. Д-ворът е
реален,
двустранен,възмез
ден и формален д-
вор.
Задължения
на страните
–
влогодателят е
длъжен да даде
още
при
сключване на д-
вора сведения на
влогоприемателя,
които
са
необходими за
пазене на стоката.
Влогодателя е
длъжен да заплати
на
влогоприемателя
уговореното
възнаграждение.
Основното
задължение на
влогорпиемателя
е
да
пази
вложената стока
съобразно
нейното естество
и предназначение.
Влогоприемателят
е длъжен да не
смесва вложените
стоки от същия
вид и качество,ако
това е предвидено
в д-вора. Важно
задължение на
влогоприемателя
е да осигури
достъп
на
влогодателя
в
публичния склад.
Влогоприемателят
е длъжен да
застрахова
вложената стока
по обявената от
влогодателя
стойност и от
негово име и за
негова сметка.
Влогоприемателят
е длъжен по
искане
на
влогодателя да му
издаде складов
запис
за
вложената стока.
Складов запис –
ценна книга на
заповед, която се
състои от две
части
–стоков
запис (цедула) и
заложен запис
(варант).
Складовият запис
има задължително
съдържание. Това
съдържание
съвпада
(приповтаря)
основното
съдържание на д-
вора за влог на
стоки в публичен
склад. Складовият
запис е д-вор,а не
едностранна
сделка. Стоковият
запис
материализира
правото
на
собственост, а
заложният запис –
правото на залог
върху стоката.
Прехвърлянето на
складовия запис
като цяло става
чрез джиросване
на двете части в
полза на едно
лице. Възможно е
влогодателят да
джиросва първо
само заложния
запис.
Легитимираният
държател само на
стоковия запис
може да получи
вложената стока
само
след
заличаване на
залога. Той може
да получи стоката
и преди падежа на
заема,но само ако
плати
заетата
сума заедно с
лихвата
към
датата
на
плащането.
Договор
за
текуща сметка –
по правило и
двете страни по д-
вора са търговци,
но е задължително
поне едната от тях
да има търговско
качество.
В
резултат
на
периодично
сключваните
сделки
двете
страни
имат
насрещни
вземания
и
задължения, т.е.
те
са
едновременно
кредитор
и
длъжник
една
спрямо друга. Д-
ворът
е
неформален,
компенсаторен.
Последици на д-
вора
и
приключване на
сметката
– д-
ворът за текуща
сметка води до
отпадане
на
изискуемостта на
насрещните
вземания
до
приключване на
сметката.
По
правило д-ворът
за текуща сметка
води
и
до
отпадане
на
правото на лихва
върху насрещно
дъжимите суми. Д-
ворът за текуща
сметка води до
неприлагане на
правилото, според
което
между
търговци лихва се
дължи, дори и
това да не е
уговорено.
Потвърждаването
на приключването
на
сметката
(салдото)
е
неоттегляемо
волеизявление.
Потвърждаването
е нищожно,ако не
е извършено в
писмена форма.
Искът
за
унищожаване
трябва да се
предяви в 1-
годишен срок от
потвърждаването.
Договор
за
застраховка
–
застрахователното
право се състои от
публичноправни и
частноправни
норми. Основното
деление
на
застраховането е
на доброволно и
задължително и на
лично
и
имуществено.
Принципът е, че
застраховането е
доброволно.
Задължителното
застраховане е
изключение. То
може да се
предвиди само със
закон
или
международен д-
вор.
Личното
застраховане се
отнася до живота,
здравето
и
телесната цялост
на застрахованите
или на други лица.
Имущественото
застраховане дава
закрила основно
на вещни права.
Особен
вид
застраховане е
презастрахованет
о.
Презастрахованет
о се осъществява
чрез д-вор за
презастраховка,ск
лючен
между
застрахователя и
презастраховател
я, чрез който се
извършва
преразпределение
на
риска.
Застрахователния
д-вор
е
единственият
юридически факт
за пораждане на
застрахователно
правоотношение.
Той е абсолютна
търг.
сделка.
Застрахователния
д-вор
е
формален,двустра
нен,възмезден,кон
сенсуален,алеатор
ен
и
с
продължително
изпълнение.
Застрахователния
д-вор трябва да се
сключи в писмена
форма. Сключва
се при общи и
специални
условия.
Основни
застрахователни
категории
–
такава категория е
застрахователния
риск.
Рискът
винаги
се
характеризира с
неизвестност.
Именно
той
придава
алеаторния
характер
на
застрахователния
д-вор.
Друга
основна
застрахователна
категория
е
застрахователното
събитие
(застрахователния
т случай). То е
реално
осъщественият в
практиката
застрахователен
риск.
Застрахователнот
о събитие може да
бъде природно
или обществено
явление, както и
действие
или
бездействие на
субект (субекти).
Следващата
застрахователна
категория
е
застрахователният
интерес. Друга
застрахователна
категория
е
застрахователното
покритие
(обезпечение).
Това е т.нар.
покрит риск или
застрахователна
закрила (защита)
според
застрахователната
практика.
Застрахователнат
а премия (вноска)
е предмет на
паричното
задължение на
застрахования
(застраховащия).
Субекти
на
застрахователни
те
правоотношения
–
застраховател
може да бъде
само
АД,
взаимозастрахова
телна кооперация
и чуждестранен
застраховател
чрез клон със
седалище в Р.Б-
рия, както и
застраховател от
друга държава-
членка.
Взаимозастрахова
телната
кооперация може
да се образува
най-малко от 500
дееспособни ФЛ.
Презастраховател
може да бъде
само АД,получило
лиценз
за
презастраховане.
Застраховани във
взаимозастрахова
телната
кооперация могат
да бъдат само ФЛ.
Д-ворът в полза на
трето лице може
да бъде за
застраховка живот
или злополука.
Задължения на
страните
–
застрахованият е
длъжен
да
уведомява
застрахователя и
за новонастъпили
съществени
обстоятелства.
Друго задължение
на застрахования
е
за
предотвратяване
настъпването на
вредите.
Застрахованият е
длъжен да съобщи
на застрахователя
за настъпване на
застрахователното
събитие.
Основното
задължение на
застрахователя е
да
осигури
застрахователно
обезпечение,което
може да се
трансформира в
плащане
на
застрахователно
обезщетение или
сума.
Видове
договори
за
застраховка –
надзастраховане,с
ъзастраховане,под
застраховане.
Застраховка
гражданска
отговорност може
да
бъде
доброволна
и
задължителна. Тя
може да бъде два
вида договорна и
извъндоговорна.
Договорите
за
застраховка живот
и злополука се
отнасят
към
личното
застраховане.
Личното
застраховане няма
обезщетителен
характер.
Възможно е да се
застрахова живота
на трето лице.
Особен
вид
животозастрахова
не е взаимното
застраховане.
Договор
за
превоз –
е
абсолютна търг.
сделка. С д-вора
за
превоз
превозвачът се
задължава срещу
възнаграждение
да превози до
определено място
лице, багаж или
товар. Договорът
за превоз е
двустранен,
възмезден,
комутативен и по
правило
формален д-вор.
Задължения на
страните
–
основното
задължение на
превозвача е да
извърши превоза.
Превозвачът може
да се замести, без
да е необходимо
съгласие
на
изпращача. Всеки
от следващите
превозвачи
встъпва в д-вора
за превоз. Друго
задължение на
превозвача е да
изпълнява
нарежданията на
товародателя за
връщане
на
товара или за
предаването му на
друго
лице.
Превозвачът е
длъжен да пази
товара
от
приемането му за
превоз
до
предаването му на
получателя.
Последното
задължение на
превозвача е да
уведоми
получателя
за
пристигането на
товара и да му го
предаде
в
местоназначениет
о. Товародателят
(изпращачът) е
длъжен
да
предаде
на
превозвача товара
в състояние, годно
да
издържи
превоза. Друго
задължение на
товародателя е за
плащане
на
превозно
възнаграждение.
Товарителен
запис
–
товародателят
може да иска от
превозвача да му
издаде
за
предадения товар
товарителен
запис. Този запис
е ценна книга,
която съдържа
едностранното
задължение на
превозвача
да
предаде товара
само на титуляра
на товарителния
запис.
Товарителният
запис може да
бъде поименен, на
заповед или на
приносител.
Отговорност на
превозвача
–
превозвачът носи
имуществена
отговорност за
вредите,
причинени във
връзка с превоза.
Получателят не е
длъжен да приеме
намерения товар.
Исковете за вреди
по д-вора за
превоз
се
погасяват
с
изтичане
на
специална давност
-1год.
Застраховане на
товара
–
превозният товар
може да бъде
застрахован. Д-
ворът
за
транспортна
застраховка се
сключва
от
купувача
или
продавача според
възприетата
франкировка и
понасянето
на
риска при д-вора
за дистанционна
продажба. Д-ворът
за транспортна
застраховка влиза
в
сила
с
предаването на
товара
на
спедитора или
превозвача.
Д-вор за лизинг
–
от икономически
(финансов) аспект
лизингът
е
средство
за
кредитиране във
веществена
(стокова) форма,
т.е. чрез него се
предоставя
инвестиционен
кредит.
От
юридически аспект
чрез лизинга се
предоставя
временно
и
възмездно право
на ползване върху
определен обект.
Това право е
облигационно, а
не вещно. Обект
на ползване могат
да бъдат движими
вещи, недвижими
вещи и търговски
предприятия. Д-
ворът за лизинг е
абсолютна търг.
сделка. Той е
неформален,
двустранен,
консенсуален,
възмезден
и
кумулативен д-
вор, който се
сключва с оглед
личността
на
страните и има
продължително и
периодично
изпълнение. Два
основни
вида:
финансов
и
оперативен.
Д-вор
за
финансов
лизинг
– с този д-
вор
лизингодателят се
задължава
да
придобие вещ от
трето лице при
условия,
определени от
лизингополучател
я, и да му я
предостави
за
ползване срещу
възнаграждение.
Три
правни
отношения между
три лица: първото
правно отношение
е
между
лизингополучател
я и лизингодателя;
второто правно
отношение
е
между третото
лице
и
лизингодателя и
третото правно
отношение отново
е
между
лизингодателя и
лизингополучател
я, но вече във
връзка
с
ползването
на
обекта.
Друго
основно
задължение на
лизингодателя е
да
осигури
спокойното
(несмущавано)
ползване
на
обекта
от
лизингополучател
я.
Първото
задължение на
лизингополучател
я е да получи
( приеме) обекта
на лизинга.; Друго
основно
задължение на
лизингополучател
я е да използва
обекта съобразно
неговото
договорно
предназначение, а
при липса на
такова –според
обикновеното му
предназначение.
Друго задължение
на
лизингополучател
я е да поема
всички разноски за
поддържането и
експлоатацията на
обекта.;
лизингополучател
я
да
не
предоставя
ползването
на
обекта на друго
лице
без
съгласието
на
лизингодателя.Дру
го
основно
задължение на
лизингополучател
я е за плащане на
лизингово
възнаграждение.
Във връзка с
понасянето
на
риска
лизингополучател
ят може да поеме
и задължение да
застрахова обекта.
Последното
задължение на
лизингополучател
ят е да върне
обекта
на
лизингодателя
след
изтичане
срока на д-вора за
финансов лизинг.
Д-вор
за
оперативен
лизинг
–
Основната
и
определяща
разлика между
двата вида д-вори
за лизинг е, че в
отношенията по
повод
оперативния
лизинг не участва
трето
лице
(продавач,
доставчик,
изпълнител) , а
само лизингодател
и
лизнгополучател.
Срокът на д-вора
за
оперативен
лизинг
е
значително по-
кратък
(обикновено до
3год.). Рискът от
случайното
погиване
или
повреждане на
обекта
при
оперативния
лизинг е за
лизингодателя,а
не
за
лизингополучател
я.
Договор
за
търговска
продажба
– д-
ворът за търг.
продажба (ДТП) е
основната и най-
разпространена
търг. сделка. Той е
двустранен,възмез
ден,консенсуален
и по правило не
формален
и
кумулативен д-
вор. Абсолютна
търг. сделка е д-
ворът за продажба
на стоки от
собствено
производство.
Търг. сделка е и д-
ворът
за
препродажба на
стоки или други
вещи,
които
продавачът
е
придобил
със
спекулативна цел.
Д-ворът за търг
покупка
е
абсолютна търг.
сделка. Д-ворът за
препродажба (за
продажба, когато
вещите не са
придобити срещу
цена)
е
относителна търг.
сделка. Тя трябва
да е сключена от
търговец и да е
свързана
с
неговото занятие.
Друга относителна
търг. сделка е д-
ворът
за
препродажба
(продажба)
на
недвижими имоти,
които
са
придобити,построе
ни или обзаведени
с тази цел.
Търговският
характер на д-вора
за продажба на
недвижими вещи е
обусловен от три
факта – покупка,
строеж,
обзавеждане.
Особености на д-
вора за търг.
продажба
–
особености
на
ДТП се проявяват
по отношение на
предмета, правата
и задълженията на
страните. При д-
вора
за
гражданска
продажба цената
на вещта трябва
да е определена
или
поне
определяема.
Когато по този д-
вор цената не е
определена и не е
уговорено как тя
да
бъде
определена,сделк
ата
е
действителна,
като по силата на
презумпция
купувачът дължи
обикновената
цена. Купувачът е
длъжен да пази
неотговарящата
на изискванията
стока с грижата на
добър търговец.
Второто основно
задължение на
купувача е за
плащане
на
цената. Купувачът
по ДТП е длъжен
да плати цената
при предаване на
стоката или на
документите,които
му дават право да
я получи.
Видове
д-вори за търг.
продажба
–
транзитна
продажба(три
лица
–
продавач,купувач
и трето лице –
получател
на
стоката).този д-
вор се сключва
между продавача
и купувача. При д-
вора
за
дистанционна
продажба
продавачът
и
купувачът имат
седалища
в
различни
населени места.
Стоката трябва да
се
изпрати
(транспортира) на
риск и разноски на
продавача. Прието
е
тази
дистанционна
продажба да се
нарича
„същинска“.
Включването в д-
вора
за
дистанционна
продажба
на
клаузата „франко“
означава,
че
продавачът поема
разноските
по
натоварването и
евентуално
превозването на
стоката до друго
място, различно от
местоизпълнениет
о
(местопредаванет
о).ТЗ не урежда
ДТП с уговорка за
отложено
или
разсрочено
плащане
на
цената
от
купувача. ДТП с
клауза
за
отсрочено
(разсрочено)
плащане
е
обикновен д-вор
за продажба с
една особеност –
плащането
на
цялата цена или
на част от нея
става
на
определен срок
след предаване на
стоката. Д-ворът
за т.нар. платена
консигнация е вид
д-вор за продажба
с поето от
продавача
(консигнанта)
допълнително
задължение да
приеме обратно
непродадените от
купувача
(консигнатора)
стоки и да върне
платената за тях
цена. Следващият
вид ДТП е
продажбата на
изплащане.
Предмет
на
граждански д-вор
за продажба на
изплащане могат
да бъдат движими
вещи, а на
търговски д-вор –
движими
и
недвижими вещи.
Следващ вид ДТП
е продажбата чрез
прехвърляне на
ценна книга- тук
продавачът
изпълнява
задължението си
да
предаде
стоката,
като
прехвърля
на
купувача ценната
книга. Последният
уреден от ТЗ вид
ДТП е продажбата
на публичен търг с
явно наддаване.
Дружество
с
ограничена
отговорност –
ООД се създава
по изкуствен начин
(от
законодателството
), тъй като
възниква първо
като
правен
субект, а после
като стопански
субект.
Има
смесен (хибриден)
характер. ООД
има елементи и на
персонално, и на
капиталово търг.
дружество.
Преобладават
капиталовите
дружествени
характеристики,
поради което ООД
се квалифицира
като
търг.
дружество
на
средния капитал.
ООД
отговаря
неограничено за
поетите от него
задължения.
Цялото имущество
на ООД като ЮЛ и
търговец служи за
общо
удовлетворение
на вземанията на
неговите
кредитори.
Образуване
–
учредители на
ООД могат да
бъдат физически и
ЮЛ.Според
нашето
законодателство
всяко физическо
или ЮЛ има
възможност да
регистрира
неограничен брой
еднолични
ООД(ЕООД).
Сключването на
дружествен д-вор
е типичният начин
за образуване на
ООД.
Дружествения д-
вор на ООД
задължително е
срочен.
Учредителният акт
е едностранна
сделка
при
образуване
на
ЕООД. Учредител
на ЕООД може да
бъде ФЛ или ЮЛ.
Учредителният акт
е решение на
държавен орган
при образуване на
ЕООД с държавно
или
общинско
участие
в
капитала.
Капитал,дялове,в
носки
и
дружествени
дялове
–
капиталът на ООД
е
сумарна
величина
от
стойността
на
дяловете
на
съдружниците.
Дяловете
се
различават
от
вноските
на
съдружниците.
Дружественият
дял
материализира
членството
на
съдружника
в
ООД.
Дружественият
дял на съдружник
в ООД може да се
залага. Може да
бъде запориран от
негов кредитор.
Ако
запорът
обезпечава
публично вземане,
той трябва да се
съобщи
в
Централния
депозитар и да се
впише
в
търговския
регистър и в
книгата
за
дяловете.
Дружественият
дял на съдружник
в ООД може да
бъде прехвърлен
на друго лице –
съдружник или
несъдружник
(външно лице).
Прехвърлянето
трябва да се
извърши
чрез
писмен д-вор с
нотариално
заверени подписи
на праводателя и
правоприемника.
Сключването на д-
вора
има
конститутивно
действие
за
прехвърлянето
(придобиването)
на дружествен дял
в ООД от друг
съдружник,
а
вписването му в
търговския
регистър
има
декларативно
действие
.
Увеличаване и
намаляване на
капитала
–
увеличаването
може да се
извърши само по
определени
способи:
чрез
увеличаване
стойността
(размера)
на
дяловете
на
съдружниците;
чрез записване на
нови дялове от
съдружниците и
чрез приемане на
нови съдружници.
Намаляването на
капитала на ООД
може да се
извърши също по
три способа: чрез
намаляване
стойността
на
дяловете; чрез
освобождаване от
задължението за
довнасяне
на
невнесената част
от стойността на
поетият дял от
съдружник и при
напускане
или
изключване на
съдружник. При
намаляване
капитала на ООД е
предвидена
защита
на
неговите
кредитори.
Членство
–
членството в ООД
може да възникне
по
първичен
(оригинален) и по
производен
(вторичен,
деривативен)
начин.
Прекратяване на
членството в ООД
може да стане на
основания, които
са предвидени в
ТЗ
или
в
дружествения д-
вор.
Прекратяването на
членството може
да настъпи по
волята
на
съдружника или
независимо от
него.
Права и
задължения на
съдружниците –
правата
на
съдружниците в
ООД
се
разграничават на
имуществени и
неимуществени.
Неимуществените
са управителни и
контролни.
Задълженията
също се делят на
имуществени и
неимуществени
(лични).
Имуществените
права
на
съдружниците са:
право на участие в
разпределението
на печалбата и
право
на
ликвидационен
дял.
Имуществените
задължения на
съдружниците в
ООД
са:
задължение за
внасяне
стойността
на
поетия дял и
акцесорно
(добавъчно)
задължение за
плащане
на
законна лихва и на
обезщетение за
вреди над нейния
размер.
Неимуществени
задължения са: за
участие
в
управление на
ООД; за оказване
на съдействие при
осъществяване на
дружествената
стойност и за
изпълнение
решенията
на
общото събрание
на
ООД.