I.

ПЕРИОДИ                                                                               

В руската л­ра на 20 век съществуват 5 периода.                  1)1890­1917    
2)1918­1930                                                                           3)1931­1953         
4)1954­1984                                                                            5)1985­2000        

I

 период: осъществява се европейзация на руската литература.През този 

период от време съществуват едновременно модернизъм(поезия) и 
критическият реализъм(проза)                                                            

*Модернизмът

 вкл:символизъм,акмеизъм,футуризъм,  имажинизъм­

>сребърен век.                                                                       ­представители 
на символизма:Дмитрий Мережков,Валери Брюсов ,Блок и др.

­акмеизъм:вглежда се в детайла акцентира върху вещите.Предст:Ана 
Ахматова,Николай Гумилъов,Манделщам и др.
­футуризъм:думата като звук,най­скандални поети,поети на 
бъдещето.Маяковски,Хлебников и др.
*

Критически реализъм

Представители:Иван Бунин,Леонид Андреев,Александър Куприн,Максим 
Горки.
Основни теми за критическия реализъм са :любовта ,красотата,темата за 
умиращото дворянство,за деградацията в руската армия,социалната 
тема,откриват се богоборчески мотиви,темата за емиграцията,темата за 
изкуството.Писателите от крит,реализъм харесват Ницше.                                   
Критическите писатели не проповядват в своите произведения,а изразяват 
гледната си точка.Те привличат читателя като съавтор и сътворец.
През 

1

 я период истор.събития са :                                      1905 –първата руска 

р­я.                                                       1913­1 та св.война започва.                           
1917­2та октомвр револ­я сменя систематана власт са работниците и селяните.
1918­гражданска война в русия­белите с червените,белите защитават царя 
,червените­съветската власт.                                                                  През 1919 
се поставя началото на 1 та вълна на руската емиграция:Париж­берлин­прага

II

 период:през него започват да се появяват най­различни обединения 

,групировки литературни.                                                                     ­
„Пролеткулт”                                                                                    ­„Рапп”             
­„Превал”                                                                                   ­„Леф” и други        
През този период се появява жанрът идеологически позитивен 
роман:Федеев,Фурманов,Серафимович и т.н

III

 период:репресиите се засилват ,създава се литературното направление 

социалистически резлизъм

IV

 период осъществява се реабилитация на всички тези изпратени в 

лагери,започва кампания за изчистване на езика.

V

 период: на власт идва михаил Горбачов ,поствя началото на преустройството в Русия,на свободата на 

словото,разпада се СССР,духовна криза и т.н

Новоселска поезия.Сергей Есенин

Новоселскката поезия се развива от 1910 година 
нататък.Представители са Николай Клюев,Сергей Есенин ,Кличко и 
др.Първо е известна като новоселска групировка ,а в последсвтие 
новоселска поезия.Характерно за новоселските поети е че 



Те твърдят че селото съхранява нравствените ценности ,а градът 
ги убива.



Издигат в култ Русия ,възприемат я като майка на 
народа.Възпяват руския бит и руската природа.



Темата за революцията ,те мислят че революцията може да 
промени света към по добро.

Представиел на новоселкските поето е Сергей Есенин(1895­
1925).Роден в село Константиново,пише първия си сборник със 
стихове „Болни мисли”,друг „радуница –руската природа,руския 
бит.Пише още „селски часослов”, „преображение”Идва период в 
които се присъединява към имажинизма­думата като образ.В 
произведението си „ключовете на мария „ дава обяснение какво 
представлява имажинизма.Според него образът бива 3 вида –душа 
плът и разум.имажинизмът утвърждава ,че няма минало и настояще,а 
само съзидаемо.Друга негова творба е „изповедта на хулигана”.Бива е
америка след като се завръща пише за американския начин на живот и
невъзможността му да живее там .Създава цикъл „персийски 
мотиви”.Създава и поемата „страната на негодниците. Представя 
своето разочарование от деформацита на революционните процеси в 
Русия.
1924 година се появява поемта му 

„Анна Снегина”за изпита.

В нея 

той пресъздава времето на гражданската война от 1918 до 1921.В нея 

описва преживяванията на лирическия герои ,който се връща в 
родния си край и среща любимата девойка в която е бил 
влюбен.Героят се казва Прон Оглоблин,които постепенно се 
разочарова от своята любима ,Анна снегина е вече семейна жена 
чийто мъж е офицер.той умира в гражданската война.В деня когато се
срещат ана снегина и прон ,девойакта разбира че съпругът и е мъртъв. 
Предсмъртно за поета е стихотворението „Довиждане приятелю 
,довиждане”.Пише и поемата „Черният човек”­основна тема е 
двойнствената човешка душа.

ПОЕЗИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР БЛОК

(1880­1921)
Блок е главно действащо лице в руското поетическо развитие от началото на

20 век. Творчеството му завладява няколко читателски поколения.
Представител на соловьовците. Произхожда от дворянско високоинтелектуално

семейство. Пише стихове от ранна детска възраст, но осъзнава призванието си
през 1900 г. Най­важните литературно­философски традиции, които са

повлияли върху творчеството му са: учението на Платон, поезията на Фет и
лириката и философията на Владимир Соловьов. Издига Соловьов в култ,

цитира го многократно. Следователно в неговото развитие смята символизма не
за литературна дейност, а за религия, светоглед. През 1904 г. стихосбирката

„Стихове за прекрасната дама” – дебют. Прекраната дама е сложен и
многосмислов образ. В нея се наслагват черти от жената на апокалипсиса, от

героинята на Песен на песните, от дамата във френската куртуазна лирика и от
Дантевата Беатриче. Тази традиционна романтическа тема за любовта служене

получава ново съдържание, което е привнесено от идеите на Соловьов за
сливането с вечната женственост в едно божествено единство и за преодоляване

отчуждението на личността от световнот оцяло чрез възвишеното любовно
чувство. Тези стихове изискват множествен прочит. Те могат да бъдат

прочетени като отражение на реални отношения между двама герои, но и като
символистично разгръщане на символистичния мит на земното въплъщение на

световната душа. Героинята си има прототип – годеницата му Любов
Менделеева.

Пространствено 

Стихове на прекрасната дама

 света е организиран по

вертикала. Горе се намира високия поетически идеал, щастието и мистически

възприемана героиня (Ти, Прекрасна дама, Дева, Заря, Залезна, Тайнствена,
Царица, Мила, Тиха, Бяла). Долу е светът на страданието, често на смъртта и

лирическия герой е постоянно движещ се по вертикала, нагоре. Като
своеобразен канал за връзка между героя и героинята участва природата,

особено вятъра. В тази стихосбирка има и световъзприемане и се изразява в
едно колебание в истинността на преживяванията на лирическия герой в

действителна святост на видението, което му се явява и изобщо във
възможността красотата да се въплъти на земята („Предчувствам те”).

Стиховете за прекрасната дама създават първия етап от творческата еволюция
на Блок. 1921 г. издава своите Избрани съчинения в 3 тома и редактира

всичките си лирически цикли, Стихове за прекрасната дама е най­важната част
от книга 1 (цикъл). Блок изгражда много обмислено структурното единство на

лириката си – раздели, цикли, книги. Такава циклизация, която обединява в
едно 3 поетически книги е уникално явление. Трите книги са 3 етапа от

развитието. Започва се с мистичните стремежи в първата книга, минава се през
„декадентския индивидуализъм” на втората и се стига до символиката на

обикновеното, до конкретността, до класиката (3 книга – връх в творчеството
му, втората книга включва стихове от 1904­1908 и съдържа цикли като „Град”,

„Снежна маска”, „Фаина”, „Волни мисли”. Книгата започва с встъпителни
стихотворения, свидетелстващо, че прекрасната дама вече не е прекрасен образ.

Стиховете от тази книга са писани по време и след първата руска революция и
това оказва своето влияние. Според него революционните събития оголват

стихийната, катастрофична природа на битието. Стихията – основна фигура.
Блок е привлечен от динамизма и крайностите на земния свят. Революцията е

видяна като празник на разрушението и смъртта. Стихийните природни
катаклизми (бури, виелици) и социални катаклизми (революция) се обединява

от единна символика. Това е своеобразна естетизация на злото. Променя се и
облика на централната героиня – стихиен и демоничен. Това е фаталната

красота, която не носи спасение, а гибел, демоничната снежна маска,
Непознатата, Циганката Фаина. Третата книга е най­обемната и включва

стихове от 1907­1916 г. обединява в циклите „Страшният свят”, „Възмездие”,
„Ямби”, „Арфи и цигулки”, „Кармен”, „Родина”. В „Страшният свят” се показва

трагедията на човека като жертва на страшната действителност и същевременно
като носител на нейното зло и опустошеност, на нейните съблазни и страсти.

Страшният свят на действителността е свят, в който лирическия герой не
участва в нищо значително, свят на призрачна дейност. Подчертава се

абсолютната повтаряемост, монотонност в живота, преживявана като трагична
безцелност на битието („Нощ, улица, фенер, аптека”). В качеството на антипод

на Страшния свят в стихотворението от другите цикли се изобразяват света,
противопоставянето на реалния света на съня, измислицата, мечтата, изкуството

и света на истинските ценности, на откроените различия между доброто и
злото, на радостната страст и на тежкия труд и дълг. Като ценност се откроява и

образа на родината. Стиховете за Русия съединяват образа на любимата и
родината с интимната интонация на патриотични мотиви. Блок приема

съчувствено Октомврийската революция. Пише статията „Интелигенцията и
революцията” – революцията е длъжна да работи с болшевиките и призовава

всички да слушат музиката на революцията. Поемата „Дванадесетте”,
предизвикала големи спорове. Написана в 1918 г. и в нея отчетливо се усещат 2

плана – конкретното, непосредствено свързан със събитията, а друг условно
символичен – революцията е равна на световен пожар. Дванадесетте са

дванадесетте червеноармейци – нощния пътрул, а в друг план са 12­те
разбойника от руските приказки.

Острото несъответствие между представата на поета за пречистваща