3. Опорно-задръжни средства , използвани при частичното

протезиране. Класификация.

Задръжно – опорните елементи са такива приспособления, чрез които 
протезата се свързва с наличните естествени зъби. Те способстват за 
задържането на протезата към протезното поле при покой, за поддържането и в
стабилна позиция при функция и за предаването на дъвкателното налягане към
пародонта на носещите зъби. Разнопосочното им предназначение е причината 
да бъдат създадени множество разнообразни средства, което значително 
затруднява системното им разглеждане.
По общ пропедевтичен принцип всеки задръжно-опорен елемент условно може 
да бъде разгледан като съставен от два „компонента”. Единият е вграден 
неподвижно в протезното тяло, а другият е издаден извън тялото и се 
съчленява по различен начин с носещият зъб. Тази „външна” или „действаща” 
част е предназначена да осигури стабилна и функционална изгодна позиция на 
протезата, т.е. солидно да противостои срещу въздействията на дъвкателните 
сили, без да възникват увреждащи  напрежения, нито деформации или 
счупване на протезната конструкция. Това означава да се оказва 
съпротивление срещу всички посоки на действащите сили до пълно 
обездвижване на протезата, какъвто е ефектът на неснемаемите конструкции. 
Фактически при снемаемите конструкции се налага да се предостави една 
относителна свобода за движение в посоката за поставяне и изваждане на 
протезата. Въз основа на горните съждения се оформят следните изисквания:



Ретенция (задържане) 

Под ретенция се разбира съпротивлението срещу отвесно насочените сили с 
посока от протезното поле към дъвкателната равнина. Задържането почти няма
отношение към дъвкателните сили, а повече към тежестта на протезата и към 
другите силови ефекти, които имат тенденцията да „отлепят” протезата от 
мястото и. Както вече се казва, осъществяването на ефективно задържане при 
частичните протези не означава пълното им фиксиране към носещите зъби. 
Необходимо е задържащото съпротивление да е толкова голямо, доколкото 
може да бъде преодоляно с малко усилие от страна на пациента при желание 
да извади протезата от устата си.



Опора (предаване на налягането по физиологичен път)

Това е съпротивлението, което задръжно-опорните средства оказват срещу 
вертикални сили, насочени от дъвкателната равнина към протезното поле. 
Опорната функция е основният фактор за натоварването на носещите зъби от 
вертикалните дъвкателни сили. От друга страна, предавайки дъвкателния 
натиск върху зъбите, се възпрепятстват притискането и травматизирането на 
лежащата под протезата протезна плака лигавица.



Блокаж (стабилизиране)

Блокаж означава съпротивление срещу силите във всички хоризонтални посоки
– встрани, напред и назад. По време на дъвкателния акт, особено при 
стриването на храната, възникват хоризонтално насочени сили, които имат 
тенденция да разместят протезата от нормалното и „неутрално” положение 
спрямо протезното поле. Под тяхно въздействие седлата се разместват и могат
да окажат травматичен натиск и триене върху страничните склонове на 
алвеоларните гребени и небцето. Пълното блокиране или поне достатъчното