УЧЕБНА ПРАКТИКА

ПО ПЕТРОЛОГИЯ НА МАГМЕНИТЕ СКАЛИ

ДОКЛАД

за състава и разпространението на основните типове магмени скали в Западна Стара 
планина и Пирин

19­21. 05. 2005 г.

София

ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА
СОФИЯ ­ с. СВИДНЯ ­ р. ЗИМЕВИШКА р.ПРОБОЙНИЦА ман. \"СЕДЕМТЕ 

ПРЕСТОЛА\"

Бележки върху магматизма на Западна Стара планина Като структурна система Стара 
планина се покрива твърде добре със Старопланинската верига, схващана в 

морфографски смисъл.
Тази регионална геоложка структура представлява мозайка от каледонски херцински и 

алпийски структури, формирани при различни геотектонски режими.
В този план Берковският антиклинорий (Берковската единица) покрива с обема си и до 

голяма степен със своето развитие Западния блок на Старопланинската структурна зона.
Съдбата на областта през палеозоя е фиксирана в ядката на Берковския антиклинорий. 

Най­старите скални комплекси в неговата ядка са вендско­старопалеозойските 
зеленошистни скали, засебени от Стр. Димитров (1927, 1939, 1946) под 

наименованието \"диабаз ­ филитоидна формация\", а по­късно означени като 
диабазово­филитоиден комплекс (Бояджиев, 1970).

Тези скали в Берковско и Белоградчишко са обединени в три литостратиграфски групи: 
Чернивръшка, Берковска и Дългоделска (Haidutov et al., 1979). Като аналози на 

Берковската и Дългоделската група в Искърския пролом се счита за първата ­северната 
част на разкритието, а за втората ­по­голямата му южна част и по Било планина.

Магматизмът е бил предимно базичен. Образуваните магмени скали изграждат един 
габро­диорит­диабазов комплекс (С. Dimitrov, 1964), възможно като интрузивен 

еквивалент на спилит­диабазoвия (Хайдутов, 1971).
Херцинският етап, който в разглежданата област в периода на горен девон до перм се 

характеризира с обилен гранитоиден магматизъм, с образуването на пъстра моласова 
седиментация, отложена в ровови корита и субсеквентен магматизъм. Гранитоидите в 

Старопланинската верига имат твърде близък веществен състав и са известни като 
гранодиорит­гранитен магмен комплекс (Хайдутов, Иванов, 1973), а в миналото като 

Старопланинска гранит­диорит­габрова формация (Димитров, 1939, 1946).
Старопланинският гранодиорит ­гранитов комплекс по тези места е представен от 

Петрохански и Ржански плутон и други по­малки магмени тела.
Петроханският плутон представлява сложно наставено тяло, изградено от няколко 

скални разновидности. Най­големи площи изграждат диоритите и гранодиоритите. 

Диоритите са изградени от плагиоклаз, амфибол, биотит и авгит. В състава на 

гранодиоритите главно участие имат плагиоклазът, биотитът, амфиболът, К­фелдшпат и
кварц. В обхвата на плутона южно от Берковица съществуват и участъци, изградени от 

габро и габродиорити.
В последните години се оказа, че т.нар. \"мездрейски тип гранити\", които в 

развитието на калциево­алкалния магматизъм в Стара планина се схващаха от Стр. 
Димитров като самостоятелна магмеиа наставка или като късна второстепенна 

интрузия, се оказаха метасоматизирани гранодиоритови скали (Маринов, 1975, 1976, 
1986) на Петроханския плутон.

След внедряването на Старопланинските калциево­алкални плутонити е последвало 
издигане на областта, придружено от рифтогенеза и формиране на ровови корита 

(Хайдутов, 1973). Магматизмът в тези корита по състав е базичен до среднобазичен, 
синседиментационен със слабо участие на пирокластити. Тези магматити на запад 

асоцират с вулканогенно­седиментпитс скали и седиментните скали на Раяновската 
свита (Тенчов, Янев, 1963), която се покрива от стефан (вествал?) ­ пермцки скали. С 

тази фаза на младопалеозойския магматизъм би следвало да се свърже образуването на 
скали със субалкален и алкален характер (шонкинити, монцодиорити, сиенодиорити, 

алкални кварцеиенити и алкални гранити), които имат широко разпространение в 
Зверинската вулкано­плутонична структура, в горното течение на р. Габровница (над 

ман. \"Седемте престола) и р. Пробойница. Повишената им алкалиост ги прави 
сравними с калиево­алкалнитс скали при Снидня, вложени в ядката на Свогенската 

антиклинала (Свогенската единица). Те са образувани преди горния стефан и бележат 
крайния етап от формирането на Зверинската вулкано­плутонична структура. Накрая, 

със стефан­пермските отложения асоцират средни до кисели ефузивни и субвулкански 
скали свързани с втората и третата фаза на младопалеозойския вулканизъм (Чунев и др.,

1965).
Точка 1. В района нa с. Свидпя , сред неговите махали, пръснати из планинските ридове 

на юг от шосето между Своге и Искрец, се разкриват алкални скали (шонкинити, 
калиево­алкални кварцсиенити и кварцтингвайт порфири (фиг. 1).

ФИГ. 1. Геоложко­петрографска скица на

Свидненско (Стр. Димитров) 1 ­ силур; 2 ­ оберкарбон; 3 ­ шонкинити; 4 ­алкални 
кварцсиенити; 5а­ кварцтингвайт ­порфири, 5 6­ алкални кварцсиенит­порфир

Най­ранообразуваните от тях са шонкинитите. Те са мелано­ до мезократни, средно или 

дребнозърнести, силно изветрели до грусирани на места. Представени са от отделни 
щокове с апофизи сред скалите на Грохотенската свита. Контактната промяна в средно­

ордовишките скали се изразява в образуването на андалузитови и хиастолитови 
хорнфелзи, които с отдалечаването си от непосредствения контакт преминават в 

пъпчиви шисти. Ширината на контактните зони варира от 300 до 400 м.
Шонкинитите са изградени от натриев ортоклаз, биотит и егирин­авгит: акцесорни 

­апатит, циркон, титанит и магнетит; вторични ­ албит, алкален амфибол, хлорит и 
калцит.

Алкалните кварцсиенити показват голямо разнообразие в своя строеж, свойствено за 
алкалните скали. Те са или равномернозърнести (дребно ­ до средно), но винаги румени 

до тухленочервено обагрени или достигат до грубозърнести. Изградени са от натриев 

ортоклаз и алкален амфибол и в подчинено количество от егирин, кварц и албит; 

акцесорни —биотит, апатит, титанит,
Кварцовите тингвайтпорфири са тьмно­синкавозелени скали с изразителна порфироидпа

структура. Те се наблюдават като жили с дебелина няколко сантиметра, пресичащи 
както шонкинитите, така и алкалните кварцсиенити. Изградени са от натриев 

микроклип, алкален амфибол и егирин; второстепенни ­ кварц и албит; акцесорен ­ 
апатит.

По своя химизъм алкалните магмени скали от Свидненско се характеризират като 
калиево­алкални.

Точка 2. Зимевишка река, известна още като р. Тодорица, която се влива в р. Искър (на 

2,5 km северно от гара Бов).
Диабазовите скали се намират всред т.нар. Вулканогенно­теригенната задруга 

(Берковска група) на диабазово­филитоидния комплекс. Диабазовото тяло представлява
вулкански лавов разлив, удължен почти успоредно на реката и ориентиран по границите 

на разкритието до Песов дол (фиг. 2).
В състава на тялото участвува плътен, еднороден по състав и строеж диабаз и диабазова 

лавобрекча. Последната обикновено заема периферните му части.
Масивният диабаз е сивозелен до светлозелен, често с виолетови и червеникави петна и 

ивички.
По своите структурни особености са отделени две разновидности: порфирен диабаз с 

порфирна структура и афирен микролитов диабаз Изградени са от плагиоклазови 
\"порфири и микролити и фемичен минерал, който с напълно променен и заместен 

от хлорит, уралит и актинолит.

Фиг. 2. Обзорна геоложка скица на нах. Зимевишка река, Бов, Искърски пролом

1 ­ филитизирани аргилити и алевролити; 2 ­ диабази и диабазови брекчи; 3 . диабазови 
туфи, граувакови пясъчници; 4 ­ предполагаеми разломи

Диабазовите брекчи са съставени от светлосиви до зеленикави роъбести , неправилни и с
различна големина късове, които не са сортирани. Най­дребните от тях са обикновено от

хиалодиабаз и плътен диабач, а по­едрите ­ от диабазови порфирити, плътни диабази и 
по­рядко променени зърнести диабази.

Диабазовите туфи и туфити, филитизираните аргилити и алевролити и грауваковите 
пясъчници са много по­широко разпространени от диабазите и изграждат основната част

на диабазово­филитоидния шлекс.
Tочка 3. В района на р. Пробойница Местност Масларска лъка), под махала Врабците 

(фиг. 3).
Наблюдават се метасоматизирани гранодиоритови скали на Петроханския плутон. 

Площно метасоматизираните тела са жилообразни, лещообразни или прехождат в тела с 
неправилна форма.) При по­слабата степен на метасоматична промяна се наблюдават 

постепенни преходи, а при по­интензивни метасоматични процеси, първоначалните 
различия до голяма степен са променени. Калиевите метасоматити са привързани по 

тектонски зони и участъци с повишена гъстота на пукнатините.
Явно е, че последните са служили за канали на постмагмените разтвори, довели до 

метасоматични преобразувания на гранодиоритови скали, което е белег за 
алометасоматичният им произход.

Метасоматизираните гранодиоритови скали много лесно се отличават в скалните