Кърлежовопреносими 

Кърлежовопреносими 

инфекции

инфекции

ВМА

ВМА

Катедра Военна медицина

Катедра Военна медицина

Кърлежовопреносими инфекции

Кърлежовопреносими инфекции



Увеличена честота  на тези инфекции през последните 

Увеличена честота  на тези инфекции през последните 

години.

години.



Увеличен брой преносители.

Увеличен брой преносители.



Формиране на природни и антропургични огнища.

Формиране на природни и антропургични огнища.



Значителни икономически щети – средно над 1,5 млн. 

Значителни икономически щети – средно над 1,5 млн. 

лева годишно за диагностика и лечение.

лева годишно за диагностика и лечение.



В България от тази група се срещат Марсилска треска, 

В България от тази група се срещат Марсилска треска, 

Лаймска болест, ККХТ, Ку–треска, туларемия, 

Лаймска болест, ККХТ, Ку–треска, туларемия, 

кърлежов енцефалит, ерлихиози. 

кърлежов енцефалит, ерлихиози. 



Значение за армията – възможност за заразяване 

Значение за армията – възможност за заразяване 

поради естеството на военния труд (полеви занятия)

поради естеството на военния труд (полеви занятия)

Марсилска треска

Марсилска треска



Остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с:

Остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с:

-  внезапно  начало  с  развитие  на  фебрилно  – 

-  внезапно  начало  с  развитие  на  фебрилно  – 

интоксикационен  синдром;

интоксикационен  синдром;

- наличие на първичен афект на мястото на ухапване;

- наличие на първичен афект на мястото на ухапване;

- характерен папулозен обрив по кожата;

- характерен папулозен обрив по кожата;



Разпространява  се  по  трансмисивен  път  чрез  ухапване 

Разпространява  се  по  трансмисивен  път  чрез  ухапване 

от  кърлежа 

от  кърлежа 

Rhipicephalus  sanguineus

Rhipicephalus  sanguineus

,  който  е  и 

,  който  е  и 

резервоар на инфекцията. 

резервоар на инфекцията. 

Марсилска треска

Марсилска треска



За първи път описана през 1910 г.

За първи път описана през 1910 г.

в Тунис под 

в Тунис под 

названието “

названието “

Fievre Boutonneuse

Fievre Boutonneuse

” от  

” от  

Conor 

Conor 

и

и

 Bruch

 Bruch

.

.



През 1930 г. 

През 1930 г. 

Duran

Duran

 установява ролята на кучешкия 

 установява ролята на кучешкия 

кърлеж за предаване на заболяването.

кърлеж за предаване на заболяването.



Причинителят е открит през 1932 г. от 

Причинителят е открит през 1932 г. от 

Caminopetros

Caminopetros

, 

, 

а 

а 

 Brumpt

 Brumpt

 го нарича 

 го нарича 

Rickettsia conorii

Rickettsia conorii

.

.



В България за първи път описана от И. Вапцаров 

В България за първи път описана от И. Вапцаров 

през 1948 г., Шиндаров (1955 г.) изолира вируса.

през 1948 г., Шиндаров (1955 г.) изолира вируса.

Марсилска треска - етиология

Марсилска треска - етиология



Причинител – 

Причинител – 

Rickettsia conorii

Rickettsia conorii

 (

 (

род 

род 

 Rickettsia,

 Rickettsia,

 сем. 

 сем. 

Rickettsiaceae

Rickettsiaceae

);

);



Най-едрият представител на рода, размери от 1 

Най-едрият представител на рода, размери от 1 





 20 

 20 

µ

µ

m

m

, 

, 

Gram (-)

Gram (-)

; обикновенно се наблюдава като диплобацил

; обикновенно се наблюдава като диплобацил



Облигатен вътреклетъчен 

Облигатен вътреклетъчен 

паразит, развива се в 

паразит, развива се в 

цитоплазмата и ядрото

цитоплазмата и ядрото

на еукариотните клетки

на еукариотните клетки

където образува 

където образува 

рикетсиални “колонии”

рикетсиални “колонии”

Марсилска треска - етиология

Марсилска треска - етиология



R. conorii

R. conorii

е слабо устойчива във външната среда, 

е слабо устойчива във външната среда, 

към физични и химични средства.

към физични и химични средства.



Съществуват две географски разновидности:

Съществуват две географски разновидности:

- 

- 

R.  conorri  var.  meditteraneus

R.  conorri  var.  meditteraneus

– 

– 

причинител  на 

причинител  на 

марсилската треска

марсилската треска

- 

- 

R.  conorri  var.

R.  conorri  var.

africanus 

africanus 

- 

- 

причинител  на 

причинител  на 

петнистия  тиф  в  Кения    и  други  райони  в 

петнистия  тиф  в  Кения    и  други  райони  в 

Централна и Южна Африка

Централна и Южна Африка

Марсилска треска - патогенеза

Марсилска треска - патогенеза



Причинителят прониква през кожата в кръвта след 

Причинителят прониква през кожата в кръвта след 

ухапване от заразен кърлеж;

ухапване от заразен кърлеж;



Рикетсиите притежават изразен 

Рикетсиите притежават изразен 

вазотропизъм

вазотропизъм



Засяга се ендотела на малките кръвоносни съдове 

Засяга се ендотела на малките кръвоносни съдове 

(капиляри, артериоли и вени) с развитие на 

(капиляри, артериоли и вени) с развитие на 

продуктивен и деструктивен васкулит

продуктивен и деструктивен васкулит



Обривните ефлоресценции са израз на локално 

Обривните ефлоресценции са израз на локално 

набъбване на съдовия ендотел и периваскуларна 

набъбване на съдовия ендотел и периваскуларна 

пролиферация на лимфоцити и моноцити.

пролиферация на лимфоцити и моноцити.



Възпалителния инфилтрат на входната врата се 

Възпалителния инфилтрат на входната врата се 

дължи на отделения от рикетсиите ендотоксин 

дължи на отделения от рикетсиите ендотоксин 

Марсилска треска - клиника

Марсилска треска - клиника



Инкубационен период: 3 

Инкубационен период: 3 





 7 дни;

 7 дни;



Внезапно начало с токсиинфекциозен синдром и 

Внезапно начало с токсиинфекциозен синдром и 

краниофарингеален синдром;

краниофарингеален синдром;



Развитие на 3 – 4

Развитие на 3 – 4

-ия

-ия

 ден на характерен (

 ден на характерен (

пъпчест

пъпчест

) 

) 

папулозен обрив;

папулозен обрив;



Обривът започва от крайниците

Обривът започва от крайниците

и се разпространява по цялото

и се разпространява по цялото

тяло;

тяло;



Развитие на първичен афект на

Развитие на първичен афект на

мястото на ухапване:

мястото на ухапване:

tache noire de Pieri

tache noire de Pieri



Засягане на ЦНС и други органи 

Засягане на ЦНС и други органи 

Tache noire de Pieri

Tache noire de Pieri

Марсилска треска

Марсилска треска



Клинични форми:

Клинични форми:

- преобладават леките и среднотежките форми, 

- преобладават леките и среднотежките форми, 

особено при деца;

особено при деца;

- тежки форми се наблюдават предимно при 

- тежки форми се наблюдават предимно при 

възрастни индивиди.

възрастни индивиди.



Усложнения:

Усложнения:

- рядко енцефалит, неврит на зрителния нерв, 

- рядко енцефалит, неврит на зрителния нерв, 

серозен менингит, бронхопневмонии, миокардит.

серозен менингит, бронхопневмонии, миокардит.

Марсилска треска

Марсилска треска

 - 

 - 

диагноза

диагноза



Клинични данни

Клинични данни



Епидемиологични данни

Епидемиологични данни



Лабораторно потвърждение:

Лабораторно потвърждение:

- 

- 

микроскопски имунодиагностични методи

микроскопски имунодиагностични методи

: 

: 

ИФ

ИФ

, 

, 

имунопероксидазен тест

имунопероксидазен тест

;

;

- 

- 

културелни методи

културелни методи

: изолиране на 

: изолиране на 

R. conorii 

R. conorii 

след 

след 

заразяване на мъжки морски свинчета (скротален 

заразяване на мъжки морски свинчета (скротален 

феномен), 6-7 дневни кокоши ембриони и клетъчни 

феномен), 6-7 дневни кокоши ембриони и клетъчни 

култури (

култури (

Vero 

Vero 

и 

и 

L929

L929

)

)

*

*

*

*

първите два културелни метода дават диагностичен отговор след 10-15

първите два културелни метода дават диагностичен отговор след 10-15

дни, последният – на 2-3

дни, последният – на 2-3

-я 

-я 

 ден

 ден

- 

- 

генетични методи

генетични методи

 – 

 – 

PCR

PCR

 амплификация

 амплификация

Марсилска треска

Марсилска треска

 - 

 - 

диагноза

диагноза



Серологични методи

Серологични методи

- 

- 

Вайл-Феликс

Вайл-Феликс

* 

* 

* 

* 

ниска специфичност и чувствителност

ниска специфичност и чувствителност

- 

- 

РСК

РСК

 (диагностични титри м/у 1:10 и 1:320 като се 

 (диагностични титри м/у 1:10 и 1:320 като се 

запазват до 15 години);

запазват до 15 години);

**

**

* * 

* * 

добра специфичност, ниска чувствителност, позитивира се късно

добра специфичност, ниска чувствителност, позитивира се късно

- 

- 

РНХА 

РНХА 

(открива нарастването на Ат още през първата 

(открива нарастването на Ат още през първата 

седмица); 

седмица); 

- 

- 

микроимунофлуоресцентен тест

микроимунофлуоресцентен тест

 (резултати още 

 (резултати още 

на 5 – 7-я ден, диагностичен титър 

на 5 – 7-я ден, диагностичен титър 





 1:64) – референтен 

 1:64) – референтен 

метод; 

метод; 

- 

- 

Western blot

Western blot

 (най-специфичен и високочувствителен)

 (най-специфичен и високочувствителен)

Сигурна серологична диагностика се основава на четирикратно и 

Сигурна серологична диагностика се основава на четирикратно и 

по-високо нарастване на Ат в двойни серумни проби!

по-високо нарастване на Ат в двойни серумни проби!

Марсилска треска

Марсилска треска

 - 

 - 

епидемиология

епидемиология



Източник на зараза: 

Източник на зараза: 

- природоогнищна зооноза;

- природоогнищна зооноза;

-  в  природните  огнища  резервоар  са 

-  в  природните  огнища  резервоар  са 

зайци, дребни гризачи и др.

зайци, дребни гризачи и др.

- 

в 

антропургическите 

огнища 

- 

в 

антропургическите 

огнища 

кучетата  и  кучешкият  кърлеж   

кучетата  и  кучешкият  кърлеж   

Rh. 

Rh. 

sanguineus

sanguineus

са основен 

са основен 

резервоар 

резервоар 

на 

на 

R.  conorii

R.  conorii

.  Всички  фази  (ларва, 

.  Всички  фази  (ларва, 

нимфа,  имаго)  могат  да  инфектират 

нимфа,  имаго)  могат  да  инфектират 

чувствителни гръбначни животни;

чувствителни гръбначни животни;

-  трансовариално  и  трансфазално 

-  трансовариално  и  трансфазално 

предаване  при  кърлежите

предаване  при  кърлежите

(до  4

(до  4

-то

-то

поколение);

поколение);

-  човек  не  служи  за  източник  на 

-  човек  не  служи  за  източник  на 

зараза при МТ

зараза при МТ

Марсилска треска

Марсилска треска

 - 

 - 

епидемиология

епидемиология



Механизъм на предаване на заразата – 

Механизъм на предаване на заразата – 

трансмисивен

трансмисивен



Фактор на предаване на заразата - 

Фактор на предаване на заразата - 

Rh.

Rh.

Sanguineus

Sanguineus



Заразяването става

Заразяването става

по два начина:

по два начина:

- при ухапване от заразен кърлеж;

- при ухапване от заразен кърлеж;

- при попадане в конюнктивата и лигавицата на 

- при попадане в конюнктивата и лигавицата на 

назофарингса на кръв, тъкани, изпражнения от 

назофарингса на кръв, тъкани, изпражнения от 

смачкани кърлежи посредством замърсени ръце

смачкани кърлежи посредством замърсени ръце



Възприемчивост и имунитет:

Възприемчивост и имунитет:

- 

- 

невисока

невисока

възприемчивост

възприемчивост

(

(

R. conorii

R. conorii

 е слабо 

 е слабо 

патогенна за човек)

патогенна за човек)

- след преболедуване се изгражда напрегнат имунитет

- след преболедуване се изгражда напрегнат имунитет