УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И

ИНОФМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА ПО „КУЛТУРНО – ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО „

СПЕЦИАЛНОСТ „ИНФОРМАЦИОННИ ФОНДОВЕ НА

КУЛТУРНО­ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО”

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: История на институциите

РЕФЕРАТ

История на Софийския университет от 1878 г. до 1989 г.

Изготвил:                                                                  Преподавател:
Иван Колев                                                              Проф. д­р. София Василева
ИФ на КИН, Ікурс
редовно обучение
Ф№481­КР
                                                       
                                                        София
                                                          2015    
                                                      

                     История на Софийския университет от 1878 г. до 1989 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Създаването на едно от най­ авторитетните училища у нас  ­ СУ «Кл.

Охридски»   е   едновременно   проява   на   социалната   отговорност   на
будителите от края на  XIX  и началото на    XX  век, както и стремеж към

европейзиране   на   относително   младата   българска   държава   в   периода.
Въпреки, че някои автори считат, че първото   „висше” училище у нас е

откритата  от Хан Кубрат „Военната  академия” във Велика България, то
това мнение е пресилено­ висшите училища в София, Свищов и Варна носят

първоначалния   заряд   на   желанието   на   България   да   подготвя   високо
квалифицирани и образовани кадри за своето развитие. 

1

    Известно   е,   че

още през 80­години на XIX век страната се покрива с мрежа от училища на
всички   степени.  Изменя   се  и   основно   обществената   роля   на   училищата,

появяват се училищните настоятелства. Започва въвеждането на парична
реформа, появят се и първите пощенски марки, развива се търговията не

само в Османската  империя, основават се фабрики и по­големи търговски
дружества,   като   безспорно,   всичко   това   изисква   добре   подготвени

личности. Това е и основната предпоставка за създаването и развитието на
СУ «Кл. Охридски», като цел на настоящата курсова работа е да анализира

някои от основните етапи и характерни черти през над вековната история
на университета. 

1.   Историческо   развитие   на     Софийския   университет   "Климент

Охридски" до края на XIX век и първото десетилетие на ХХ век 

Началото   на   Софийския   университет   "Климент   Охридски"   е

поставено през 1888г. чрез благотворителни средства от братя Евлоги и

1

 Къртунов, Ст., Висшето образование, познание и самосъзнание българско, XVIII ННТК с международно

участие „АДП­2009"

Христо   Георгиеви,   направили   възможно   строителството   на   сградите   на

Ректората   и   библиотеката.   Според   тях   най­разумното   средство   за
формиране   на   българска   интелигенция   е   създаването   на   Университет,

където преподаването да се осъществява от българи.

През 1882г. в своето завещание Е.Георгиев определя сумата 6 млн.лв.

за висше училище в България. През 1896г. той предоставя за строеж на
сградата свое място в София от 10хил.кв.м. и сумата 800 хил.лв.  До 1904

г.,     университета     се   нарича   Висше   училише,   като   през   последното
десетилетие на  XIX  век, развитието на Неговото развитие     е по –скоро

проблемно поради следната причина­ през 90­години на века има само 7
гимназии в страната с около 2800 учащи се. Налага се необходимостта да се

подготвят кадри за университети, като обаче едва   през 1921 г. се приема
"Закон   за   народното   просвещение",   с   който   се   налага   задължителното

обучение   до   14   годишна   възраст,   въвеждат   се   елементи   по   трудово
обучение,   разкриват   се   три   нови   факултета   към   СУ,   музикалното   и

художествено­ рисувалното училища се превръщат в Академии (1922 г.) и
пр.   Законът   за   Университета   от   1904г.,   известен   като   закон   на   Ив.

Шишманов    дава  пълна  административна  автономия  на  единственото  ни
висше   учебно   заведение   по   онова   време.    Първият   ректор   на   СУ   “Св.

Климент   Охридски”   е   големият   български   езиковед,   професор   по
езикознание, диалектология и славянска филология Александър Теодоров

­Балан (1888­1889).

2. Университетската криза от 1907 г ­1908 г

Университетът преживява огромна криза още в първото десетилетие

на ХХ век, дължаща се както на политическите проблеми в българската

държава, така и на липсана на синхрон между отделните институции. 

2

 На 3

януари   1907   г.   по   време   на   тържеството   по   случай   откриването   на
Народния театър студентите освиркват княз Фердинанд в знак на протест

срещу недемократичния и казионен характер на тържеството. С решение на
Министерския съвет на 5 януари 1907 г. в Държавен вестник излиза указ №

2 от 4 януари 1907 г., с който Университетът е закрит за срок от шест
месеца (всъщност за една година) и всички професори, доценти и лектори

са   уволнени.   Несъгласен   с   този   административен   акт,   министърът   на
Народното просвещение Ив. Шишманов подава оставка. На 5 януари 1907 г.

единственото българско висше учебно заведение е ликвидирано с решение
на Министерския съвет; около 50 преподаватели са уволнени и около 1350

студенти   ­   интернирани.   Слага   се   началото   на   университетската   криза,
която   продължава   до   февруари   1908   г.     Може   да   се   твърди,   че

университетската   криза   от   1907   г.   е   уникално   явление   в   българския
културен живот от следосвобожденския период. Тя е единствената по рода

си   организирана   борба   на   учените   за   отстояване   на   автономията   и
свободата   на   науката.   Университетската   криза   поставя   кардиналния   за

всяко   общество   въпрос   ­   въпросът   за   взаимообвързаността   и
противопоставянето  на двете основни структури на обществото "власт ­

наука".   Всяко   общество   трябва   само   да   търси   и   намира   оптималното
решение   на   този   въпрос.   Става   дума   за   оптимално   решение   на   даден

исторически етап от развитието на обществото на отношението "държавна
администрация (централизирано управление на науката) ­ самоуправление

на науката".   Обществено­политическият живот в България през 1907г., в
чийто контекст възниква университетската криза, се отличава с поне две

характерни черти: изобилие от политически партии и неограничена свобода

2

 Сретенова, Н., Университетът и физиците. Начало, Хирон прес, София, 2000, с 11