Алеко Константинов - „Бай Ганьо

(Невероятни разкази за един съвременен българин)”

Литературният живот през 90-те години на XIX век е сложен. Няколко 

литературни поколения, всяко с различна идейно-естетическа концепция, творят и 
дават мощен тласък на литературния живот. Творческите търсения са ориентирани
към проблемите на следосвобожденска България, към мястото на страната в 
европейския социум, към общественото устройство и мястото на човека в него. 
Един от търсещите е и Алеко Константинов с прякор Щастливеца. Той е 
създателят на Бай Ганьо – един противоречив, но същевременно най-колоритният,
траен и символен образ в българската литература. 
    
   

  1. Жанр и композиция

     В жанрово отношение произведението е неуточнено. То е книга с фейлетони, 
книга с разкази. Словосъчетанието 

невероятни разкази

 поставя акцента върху 

наративното начало, подчертава важността върху начина, по който са разказани 
събитията. Книгата се състои от две части. Първата е озаглавена „Бай Ганьо 
тръгна по Европа”. Сюжетът се преповтаря в отделните части на книгата. 
Поведението на един необразован и некултурен, но за сметка на това нахален и 
пробивен българин, попаднал в чужда среда. Чрез пъстроцветното и забавно 
описание на приключенията, които преживява героят, Алеко изгражда един 
незабравим образ. Под формата на малки анекдотични истории, с които представя 
случките на Бай Ганьо, авторът засяга едни от най-болезнените проблеми от 
живота в България по онова време – психология и манталитет. Задачата, която 
Щастливеца си поставя е да погледне с други очи, да преосмисли отношението 
между родното и чуждото, новото и старото, да се анализира противоречивостта 
на тяхното преплитане в контекста на общочовешкото.

2. Основни теми и мотиви

     Основна тема на произведението са превъплъщенията на българското, 
осмислени чрез универсалния образ на героя – Бай Ганьо.
     Като основните мотиви можем да отличим сблъсъка на два свята, носители на 
несъвместими модели на културна идентичност, срещата между родното и 
чуждото, моралното и неморалното, култура и безкултурие, манипулативността на 
словото, поставяне на носител на една култура в чужда среда с друга култура...     
 
     

3. Художествени образи

а/ Бай Ганьо

     Ганьо Балкански е герой, който не може да бъде едностранно тълкуван и 
стереотипизиран. Твърдението, че е въплъщение на най-грозните черти в 
българина не е съвсем вярно. Няма спор, че героят е крайно колоритен, пародира 
някои човешки качества, но като образ той е многопластов и не може току-така да 
му бъде поставено подобно определение. Бай-Ганьовото  време се характеризира 
с постоянна динамика и промени в политическия и обществения живот, корупцията 
е в разцвета си, също и рушветчийството, шуро-баджанащината...Това е Новото 
време и той е герой на Новото време. Този ентусиаст заминава за Европа да 
„понатрупа капитал”,” да удари кьоравото”,” келепира”, като взема със себе си не 
само мускалите с розово масло, но и сребролюбието, безкултурието, 
примитивността. Той е енергичен и амбициран да навакса пропуснатото, да догони 
европееца по материалност.   

1