Нов Български Университет

Реферат

На

Мирко Стефановски F37524

Тема:

Слънчева система. Планети от слънчевата система

Слънчевата система

Слънчевата система се състои от Слънцето и от всичко, което кръжи около 
него: планетите, луните им, както и скални късове - астероиди и 

метеороиди, комети и големи количества прах. 
Думата "слънчев" означава "принадлежащ на Слънцето". 

Слънчевата система представлява една много малка част от Вселената. 
Всички тела в слънчевата система се съдържат в обем с размери около 

1/5000 от разстояниетодо най-близката звезда. Поради това можем да 
смятаме, че Слънчевата система е практически изолирана от влиянието на 

другите звезди в Галактиката ни, която наричаме Млечен път. 

Естествено, най-голямото по размери тяло в Слънчевата система е Слънцето. 

Най-голямата планета - Юпитер има диаметър само около 1/10 от 
слънчевия, а масата му е около 1/1000 от тази на Слънцето. Аналогичните 

параметри на другите планети са още по-малки. Масата на цялата планетна 
система е само около 1/750 от масата на Слънцето. 

Меркурий

От всички планети в Слънчевата система Меркурий е най-близо до 
Слънцето. Планетата носи името на бързоногия вестител на олимпийските 

богове Хермес (в римската митология - Меркурий). Той кръжи по силно 
елиптична орбита на около 60 милиона километра от него, което е около 2,5 

пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето.
Размери и маса

Меркурий е една от най-малките планети в Слънчевата система. Нейният 
диаметър - 4878km, e почти три пъти по-малък от земния. Единствено 

Плутон е по-малък от нея. 
Масата на планетата е 20 пъти по-малка от тази на Земята, а средната й 

плътност е почти колкото земната - 5,44g/cm

3

.

Години и дни

Планетата неслучайно носи името на бързоногия вестител на олимпийските 
богове Хермес (в римската митология - Меркурий). Това е най-бързо 

движещата се планета в Слънчевата система. 

При движението си по орбитата Меркурий прави една обиколка само за 88 

земни денонощия със средна скорост 54 km/s, която е почти два пъти по-
голяма от средната скорост на Земята. Затова пък тя се върти много бавно 

около остта си. С радарни наблюдения е установено, че нейнния период на 
околоосно въртене е 59

d

 (денонощия), което е 2/3 от периода й на 

обикаляне около Слънцето. Това означава, че планетата извършва 3 
завъртания около остта си за 2 обиколки около Слънцето. 

Жега и студ
Поради това, че на Меркурий практически няма атмосфера, а се намира 

толкова близо до Слънцето, през деня повърхността му се нажежява до 
427°С. При тази температура се топят калаят, оловото и даже цинкът. 

Продължителните периоди от време, през които част от планетата не е 
огрявана от Слънцето, са причината за големите нощни студове на 

Меркурий - температурата може да спадне до -183°С. 

Някои от Кратерите на Меркурий са толкова дълбоки, че слънчевата 
светлина никога не достига до дъното им и не успява да ги затопли. През 

цялото време кратерите остават невъобразимо студени.
Космическа сонда

Когато американската междупланетарна станция "Маринър-10" прелетя 
близо до Меркурий през 1974г. (това е единственият земен космически 

кораб, който е бил в околността на тази планета), бяха получени много 
точни данни за масата на планетата. Оказва се, че тя е 20 пъти по-малка от 

тази на Земята, а средната й плътност е почти колкото земната - 5,44g/cm

3

.

Повърхност

Повърхността на Меркурий е покрита с кратери, така че нейните снимки 
трудно се отличават от тези на Луната. От някои меркуриански кратери 

радиално се простират на големи разстояния светли лъчи. Такава лъчиста 
структура се наблюдава и около някои кратери на Луната. Това са вериги от 

малки кратери, които вероятно са образувани от разлетели се късове при 
падането на голям метеорит

На повърхността на планетата се забелязват и гладки, закръглени равнини, 
които заради сходството си с лунните морета са наречени басейни. Най-

големият от тях е Калорис с диаметър 1300km. 

Мнозинството от кратерите на Меркурий, както и на Луната имат ударен 

(метеоритен) произход. Но наличието на басейни и на кратери, запълнени с 
лава, свидетелсва за това, че в наличния период на своята история 

планетата е претърпяла силно вътрешно загряване, последвано от 
интензивна вулканична дейност. 

Наблюдения на Меркурий
Понякога, непосредствено след залез или преди изгрев слънце, на небето е 

възможно да се види Меркурий. Трябва да се търси ниско над хоризонта. 
Наподобява бяла зевзда с постоянна светлина. 

Когато Меркурий е най-ярък, може да се види с невъоражено око. По-добре 
е обаче да се наблюдава с телескоп или бинокъл. 

Внимание!
Търсете Меркурий на небето само след като Слънцето е напълно залязло 

или преди да е започналo да изгрява. Слънчевите лъчи, дори само за миг да 
бъдат поглeднати с телескоп или бинокъл, могат да предизвикат 

продължително ослепяванве.

Венера 

Венера е най-близката до Земята планета. Тя носи името на древногъцката 

олимпийска красавица Афродита, родена в пяната на морските вълни на 
брега на Кипър (в римската митология - Венера). Поради удивителната 

яркост, с която тя се откроява на утринното или вечерното небе, планетата 
от най-стари времена е наричана още и Зорница или Вечерница. 

Размери и маса
По своите размери и маса Венера не се отличава много от Земята. Масата й 

е по-малка с 20% от тази на Земята, а радиусът й е по-малък от земния с 

270km, т.е. 6100km. Средната й плътност, която е 5,24g/cm

3

, също 

незначително се отличава от средната плътност на Земята.

Години и дни
С радиолокационни изследвания бе установено, че периодът на околоосно 

въртене на Венера е равен на 243 земни денонощия - най-големият в 
Слънчевата система. При това Венера се върти в посока, обратна на 

въртенето на всички останали планети в Слънчевата система (освен Уран). 
На Венера й отнема повече време да се завърти около остта си, отколкото да 

направи една обиколка около Слънцето. Това означава, че венерианското 
денонощие е по-продължително от венерианската година. Наклонът на 

остта на планетата към равнината на нейната орбита е близък до правия 
ъгъл, така че северното и южното й полукълбо се осветяват еднакво от 

Слънцeтo.
Атмосфера

Атмосферата на Венера се състои предимно от въглероден диоксид (97%) с 
примеси от азот, водни пари, кислород и други. Атмосферното налягане на 

повърхността на планетата е твърде голямо - 9 000 kPa, а температурата - 
около 475°C, е почти еднаква на огряваната и неогряваната от Слънцето 

страна. Високата температура на Венера се обяснява главно с парниковия 
ефект. При него излъчената от планетата топлина се задържа от 

въглеродният диксид в атмосферата и повърхността на планетата не може 
да изстине.

Облачната покривка на Венера е слоеста, което свидетелства за движение 
на газовете в горните части на атмосферата. На височина около 50km 

скоростта на ветровете достига 60m/s. Облаците на Венера са съставени не 
от водни пари, както на Земята, а от капчици концентрирана сярна киселина 

и зрънца от чиста сяра.
Повърхност

Радиолокационните снимки от повърхността на Венера показват твърде 
разнообразен релеф - има планини, равнини и низини. Планинските райони 

заемат около 8% от повърхността. Около 27% се падат на низините, а 
останалата по-голяма част от повърхността на планетата е заета от 

хълмисти равнини. Има и един обширен район от типа на лунните морета, 
който е с около 2km по-нисък от околните равнини.

Сложният релеф на Венера е резултат както на активна вулканична и 
тектонична дейност, така и от метеоритни удари в миналото. Анализът на 

почвата на Венера показва нейното сходство със земните базалти. Венера 
не притежава магнитно поле.

Кратерите на Венера
Както на Меркурий, така и на Венера има кратери, обаче те са по-плитки. 

Плътната атмосфера на Венера забавя скоростта на метеоритите, 
преминаващи през нея, поради което те се удрят в повърхността с по-малка 

сила и създават по-плитки кратери.

"Венера" и "Магелан"
Съветските космически станции от серията "Венера" изучаваха химичния 

състав на атмосферата на планетата при преминаването си през нея по пътя 
към повърхността й. Те измерваха също и нейната температура, налягане и 

плътност. Макар че по размери и маса Венера прилича на Земята, нейните 
физични условия, както и съставът на атмосферата й, силно се различават 

от Земните.
Американската космическа сонда "Магелан" в края на 80-те и началото на 

90-те години направи много подробни изследвания на повърхността на 
Венера. Тя установи, че планетата е покрита в голямата си част от застинала 

лава, изхвърлена от много вулкани, действащи на Венера. "Магелан" откри 
също така и странни пукнатини и линии, наподобяващи паяжина. Тези 

линии, известни като арахноиди, се откриват само на Венера. Смята се, че са 

образувани в следствие на надигането на разтопени скали, напукали кората 
над тях.

Загадки
Подробните изследвания на Венера с помощта на космически апарати 

значително обогатиха представите ни за нея, но в същото време повдигнаха 
и редица все още нерешени въпроси и загадки. 

Първата загадка е свързана с въртенето на планетата. Какво кара Венера да 
се върти толкова бавно и какво е обърнало нейната ос на въртене почти 

наопаки? Вероятно причината е близко преминаване на друго космическо 
тяло, чието гравитационно привличане е обърнало Венера и коренно е 

изменило нейните кинематични свойства. Дали това не е било сблъсък с 
някоя вече отдавна изчезнала планета от нашата система? Или е имало 

(което е по-малко вероятно) смущаващо влияние на някакъв мвждузвезден 
"нашественик"? Това засега не е ясно. 

Втората загадка се отнася до атмосферата на Венера и по-точно до 
количеството въглероден диоксид, който се съдържа в нея и има решаващо 

значение за парниковия ефект. Атмосферата на Марс и Земята съдържат 
практически еднакво количество CO

2

. А защо на Венера той е 100 пъти 

повече?

Внимание!

Никога не поглеждайте към Венера с бинокъл, ако не сте уверени, че 
Слънцето е напълно залязло (вечерно време) или че все още не е изгряло 

(на зазоряване). Случайното попадане на слънчеви лъчи в бинокъла може 
да предизвика трайно ослепяване.

ЗЕМЯ 

Планетата Земя - нашият общ дом, е третата по отдалеченост от Слънцето. 

Тя има един единствен спътник - познатата на всички ни Луна. Земята 
обикаля около Слънцето на разстояние 150 милиона километра за около 

365,25

d

. 

Нейният среден радиус е 6 370km, а масата й е около 6.10

24

kg. 

Върти се сравнително бавно около остта си за 23

h

 56

m

 04

s

. 

Температура 

Средната температура на повърхността на Земята е приблизително 10°С. Тя 
е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с 

годишните времена.
Хидросферата

Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната 
хидросфера. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система 

- нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. 
При условията на другите космически тела водата е предимно в твърда 

фаза. На Земята само 7% от водата постоянно е в твърдо състояние, 
образувайки полярните шапки на нашата планета.

Атмосферата
Земната атмосфера съдържа 78% азот, 21% кислород, а останалият около 

1% са водни пари, въглероден диоксид и др. 

Тя се състои от няколко слоя:

1)

Екзосфера - в нея кръжат спътници. Почти няма газове. 

2) Термосфера - в нея възникват полярните сияния. 

3) Мезосфера - в нея изгарят метеорите. 

4) Стратосфера - в нея летят реактивните самолети. Тук се намира 
озоновия слой, задържащ вредните лъчи на Слънцето. 

5) Тропосфера - в нея се формира метеорологичното време. 

Близо до полюсите на Земята може да се наблюдава полярното 

сияние. То представлява вълшебно красива гледка от движеща се 
светлина. Предизвиква се от слънчевия вятър, който се отклончва от 

земните магнитни сили към полюсите на Земята.

Вътрешността на Земята

Подобна на Меркурий, Венера и Марс Земята също има кора от скална маса 
и метално ядро. 

Земята има най-голяма средна плътност сред планетите - 5,5 g/cm

3

. Тази 

плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на 

повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. 
Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и 

кората, която е дебела около 35km. Вероятно то е желязно, може би с 
примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително 

леки съединения. 

Земната кора е съставена от отделни части (плочи), които се трият една в 

друга. Те се движат непрестанно и понякога предизвикват земетресения на 
мястото, където се допират. 

Кoсмически станции
Космическите станции обикалят по орбита около Земята на височина около 

400km над повърхността й. Те представляват лаборатории, в които могат да 
се осъществяват експерименти в условията на безтегловност. 

Първата кoсмическа станция на САЩ - 

"Скайлаб"

, е изстреляна през 1973г. 

Най-голямата руска космическа станция - 

"Мир"

, е изстреляна през 1986г. 

Така е проектирана, че в Космоса към нея могат да бъдат монтирани или 
демонтирани части, наречени модули. Всеки модул е създаден с конкретно 

предназначение. 

Единственият спътник на Земята

Луна

Лунaтa oбикaля oкoлo Зeмятa нa рaзстoяниe 384 400 км. За да направи една 
пълна oбикoлка oкoлo Земята на Луната са й неoбхoдими 28дни. 

Пoвечетo луни са мнoгo малки в сравнение с планетите, oкoлo кoитo 

кръжат. Нашата Луна oбаче е гoляма. Тя е самo четири пъти пo-малка oт