БОЛЕСТИ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

Заболяванията на сърдечно­съдовата система са чести в детската възраст. Те биват първични и вторични. Между 

първичните основен дял заемат вродените сърдечни малформации. Вторичните са изява или усложнение на друго основно 
заболяване 

— р

евматична болест, болести на съединителната тъкан, инфекциозни, алергични, обменни, ендокринни 

заболявания. В тези случаи сърдечно­съдовата система се уврежда вследствие хипоксия, токсични въздействия, 
метаболитни и други смущения.

Методи на изследване ­ оглед, палпация, перкусия и аускултация

, 

р

ентгенографията е за определяне 

големината на сърцето, за неговата форма, а също така и за кръвонапълването на белите дробове. 

На 

електрокардиография 

(ЕКГ) се откриват ритъмните нарушения, обременяването на сърдечните кухини, функционалното

състояние на миокарда, наличието на перикардит и някои електролитни смущения. 

Фонокардиографията

 дава 

възможност да се регистрират и анализират звуковите феномени (тонове и шумове), които възникват при сърдечната 
дейност.

Ехокардиографията

 е метод за откриване на структурните аномалии на сърцето и безкръвно определяне на 

параметрите на различните фази на сърдечна дейност. 

Интракардиалната диагностика

, която включва катетеризацията 

на сърдечните кухини и на големите сърдечни съдове, позволява да се определи налягането в различните отдели на 

сърцето и големите съдове, а чрез вземане на кръвни проби да се установи кислородното насищане на кръвта на различни 
места. Този метод дава също така възможност за провеждане на ангиокардиография.

Лесната уморяемост на детето по време на сукане е важен признак на сърдечното заболяване. Рязкото побледняване на де­

тето е не само признак на анемия, но също така и на сърдечна и сърдечно­съдова недостатъчност. Наличието на цианоза, 
която се засилва при плач, е характерен признак за някои вродени сърдечни малформации. Появата на оточност по 

долните крайници у по­големите деца или генерализирана у по­малките обикновено говори за сърдечна декомпенсация. 
Сърдечните отоци са студени, леко синкави, по­плътни от бъбречните и се засилват към вечерта. Набъбналите шийни вени 

у болно дете, което е и покой, са характерни за десностранна сърдечна недостатъчност. Изпъкване на гръдната стена в 
областта на сърцето, характерна за вродени сърдечни пороци с хипертрофия и дилатация на сърцето. Палпацията е 

основен метод за изследване качествата на пулса . При поставяне на ръката върху сърдечна област може понякога да се 
усети феноменът на «котешко мъркане», който говори за наличието на сърдечен порок. При аускултация на сърцето 

лекарят съди за сърдечното заболяване в зависимост от състоянието сърдечните тонове и появата на шумове.

ВРОДЕНИ СЪРДЕЧНО­СЪДОВИ МАЛФОРМАЦИИ (първични) 

Вродените сърдечно­съдови малформации 

(ВСМ) Част от ВСМ са несъвместими с живота, изискват спешно хирургично лечение още в периода на новороденото, но 
други протичат хронично и при добри грижи и правилно лечение имат добра прогноза. Честотата на ВСМ е от 8 до 10 на 

1000 живородени деца. Причините за възникване на ВСМ при отделните болни обикновено остават неизяснени. Някои от 
тях са свързани с хромозомни аномалии и други генетични дефекти. Тризомия 

21

 (болест на Dawn) се съчетава често с 

ВСМ. Между екзогенните фактори, които причиняват ВСМ, трябва да се отбележат: вирусните инфекции на бременната 
(рубеолата) тератогенни ефекти – тютюнопушенето, алкохолът, физически и химически фактор(радиация), токсични 

вещества, медикаменти.

Класификация. 

Вродените сърдечни малформации са твърде разнообразни в зависимост от наличните структурни 

дефекти 

и 

функционални смущения. Всички обаче могат да се класифицират в три основни групи:



Вродени сърдечно­съдови малформации с ляво­десен шънт.



Вродени сърдечно­съдови малформации с дясно­ляв шънт.



Вродени сърдечно­съдови малформации без шънт.

*При ВСМ с ляво-десен шънт 

се осъществява примесване 

на 

артериална кръв с венозната, т. е. кръв от лявата 

половина 

на 

сърцето или аортата преминава към дясната половина на 

сър

цето или белодробната артерия. Към тази група

ВСМ се отнасят дефектите на междупредсърдната и междукамерната преграда и незатвореният артериален проток, който 
осъществява връзка между аортата и белодробната артерия по време на вътреутробния живот. При споменатите дефекти 

поради по­високото налягане в левите сърдечни кухини и в аортата се стига до ляво­десен шънт. При всички тези пороци в
белите дробове постъпва повече кръв, като последва нарушение на газообмена.

*Дефект на междукамерната преграда.

Той може да бъде разположен в мускулната част на преградата или високо в 

мембранозната й част. Това е най­честият нецианотичен вроден сърдечен порок. Дефектът в мускулната част може с въз­
растта да се затвори спонтанно. При незначителен дефект детето може да се развива задоволително, дори нормално. При 

голям дефект се наблюдава изоставане във физическото развитие, стига се до хипотрофия още в първите месеци, чести 
инфекции на белия дроб и сърдечна декомпенсация. Може да се забележи изпъкване на гръдната стена в сърдечната област

и да се опипа котешко мъркане, а при аускултация се чува силен до груб систоличен шум. Тежките пороци налагат 
оперативно лечение.

*Дефект на междупредсърдната преграда.

 И той може да бъде нискостоящ (I тип) и високостоящ (II тип). Леките 

случаи могат да останат неразпознати. Може да се долови лек систоличен шум на сърдечната основа. Диагнозата се изяс­
нява чрез ЕКГ и ехокардиография. В много случаи се налага оперативно лечение.

Незатворен артериален проток.

 Кръв от аортата преминава през протока в пулмоналната артерия по време на систолата,

но също така и по време на диастолата. Обременява се лявата камера, а кръвното русло в белите дробове е препълнено. 
Децата могат да не се оплакват години наред. Характерен е шумът, който се чува и в систолата, и в диастолата на 

сърдечната основа, дори на шията. Лечението е оперативно—лигиране на артериалния проток.