ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

РЕФЕРАТ

по Архивистика

Изграждане на националната архивна мрежа

Разработил:                                                                         Проверил: 

Специалност:  БИ                                                                                            .......................

Изграждането и организацията на архивното дело на всяка държава 

зависи от състоянието, промените и перспективите на обществено –
икономическото и културното развитие на страната и отразява 
съществуващата държавна организация. За това и организирането на 
архивното дело у нас е тясно свързано с историята ни и с промените в 
обществено­политическия живот и администаративните структури.

Днес държавната институция в Република България, която 

осъществява в национален мащаб политиката по събирането, 
съхраняването, организирането и използването на архивните документи с 
историческо значение е Държавна агенция "Архиви" (ДАА). ДАА провежда 
и държавната политика в областта на организацията на управлението на 
Националния архивен фонд. 

През периода на Възраждането, в последните две столетия от 

петвековното османско владичество, възникват не малко документални 
материали и от български произход. Това са главно архивите на еснафските
сдружения на занаятчиите, на сдружения на видните търговци и на 
българските търговски колонии в Букурещ, Виена и Будапеща, архивите на 
българските читалища, училища, както и на много видни личности. Младата
българска държава още от първите години на възстановяването си полага 
грижи за събирането и опазването на тези документи.

Веднага след Освобождението през 1878 г. Българското книжовно 

дружество, от Браила премества седалището си в столицата на България. 
Под ръководството на Марин Дринов и Константин Иречек дружеството си
поставя за задача, да уреди свой исторически архив. С това решение, по 
силата на което се събират архивните фондове на български учени и 
обществени дейци, фактически се полагат основите на бъдещия архив на 
Българската академия на науките, който през 60­те години придобива 
статут на ведомствен архив с постоянен състав на документите. 
Профилиран е като архив за документите на самата академия, независимо 
от времето на тяхното създаване, а също и за личните документи и фондове 
на българските учени.

Още с учредяването на Народната библиотека в София към нея 

започва да се оформя архивна сбирка, по­късно обединена в Ръкописно­
документален център и получава статут на ведомствен архив, който днес 

продължава да издирва, събира, осигурява опазването и предоставя за 
използване документите с национално значение, създадени в периода преди 
Освобождението.

Според закона от 1907 г., в структурата на Министерството на 

външните работи и на изповеданията /МВРИ/ се включва формирането на 
архив, където освен съхраняваните до тогава по дирекции и отдели архивни
преписки, постъпва и документацията на дипломатически 
представителства. Резултатът от това е сравнително доброто съхранение и 
пълнотата на техните архивни фондове и до днес.

Очевидно, ведомствените архиви с постоянен състав на документите 

имат своето място и значение в националната архивна мрежа. Още повече, 
че дори и в исторически аспект, както е посочено по­горе в настоящата 
разработка, те са започнали да се формират у нас значително по­рано от 
държавните архиви и имат собствен принос за опазването на националното 
ни документално наследство, както и за развитието на българското архивно
дело и архивистика като наука.

В първите години след Освобождението на България

за създаването 

на държавен архив не се мисли, главно поради липса на належаща 
необходимост, която да предизвика интереса на държавната власт и на 
обществеността към такава институция – възникналата от служебната 
дейност на  учрежденията документация все още е ограничена по обем и 
местосъхранението и не създава проблеми на администрацията. Не без 
значение е и, че основното внимание на историческите изследвания тогава е 
било насочено към античната история, византинистиката, османистиката, 
възраждането, за които архивната документация от времето към момента не
е необходима. Това, което е било неотложно да се направи спрямо 
нововъзникващите документи е да се създадат ред и правила в 
делопроизводството, документооборота и регистрацията им.

Временното руско управление в България, през периода на своето 

функциониране след Освобождението ­ от юни 1877 г. до юли 1879 г., 
издава поредица от правила и предписания за работата с документите, за 
тяхното съставяне, регистриране и съхраняване, а също и за учредяване на 
длъжностите архивар и регистратор. Те се опират на руската канцеларска