ОРГАНИЗАЦИОННО

 ПОВЕДЕНИЕ

1.Историческо развитие на организационното 

поведение:

Има  3 школи:

­

дълбинна психология

­Фройд е убеден ,че човешката дейност се 

определя от психиката,която за него представлява система от вродени не осъзнавани 
инстинкти:либидо/Ерос/;влечение към смъртта,агресията/Танатос/и към 

живота/самосъхранението/Тази школа се доразвива в :

*

индивидуална психология

 Алфред Адлер поставя в центъра на психическия 

живот  социалното чувство,изразяваща връзката между човека и обществото.

*

аналогична психология

­Карл Юнг разглежда човешката  психика в 

дълбочина,като приема ,че тя се състои от четири елемента:личностно 
съзнание,колективно съзнание,личностно подсъзнателно и колективно подсъзнателно

*радикално­

хуманистична психоанализа­Ерих Фром и Карен Хорни­ САЩ

­

бихейвиоризъм

­

изследва поведението не от гледна точка на  психиката,а

от гледна точка на  фактите от действително наблюдаваното поведение.Стимул….. е 

реакция …..= навик;

­

школа на човешките отношения

­Елтън Мейо.”Изследването 

Хоторн”Идеите на тази школа са следните:

*зачитана на човешките отношения и ценности

*признание,сигурност и чувство за принадлежност
*социалните изисквания,както на раб.място ,така и извън него

2.Подходи за изследване на личността:

Има два основни подхода

:идеографизъм и номотетизъм;

три главни въпроса за 

личността:

1В:Какво представлява личността?

D:И:Разглежда същността на личността като уникална структура.
Н:Формирането на личността представлява закономерен процес,който може да 

бъде наблюдаван във всеки психически нормален човешки индивид.

2В:В каква степен личността остава непроменена  с течение на времето?

И:развитието на личността е динамичен процес,който е обект на промяна.
Н:Възприема  личността като относителна постоянна,до голяма степен 

наследствена характеристика на индивида.

3В:Възможно ли е личността на индивида да бъде измерена?:

И:Измерването на личността е невъзможно.
Н:Възможно  е личността на индивида да бъде измерена,дори и да се прогнозират 

нейните реакции при определени ситуации.

1

3.Темпераментова типология на 

Хипократ:

Vв.пр.н.е.

­

холерик

­слаба сензитивност,голяма решителност,извънредно висока 

реактивност,повишена активност,бърз темп на психичните реакции,висока ригидност.

­

сангвиник

­слаба сензитивност,,голяма решителност,повишена реактивност и 

активност,бърз темп на реакциите,ниска ригидност.Най­стабилен в……………и най­
добър за мениджърски позиции.

­

флегматик

­слаба сензитивност и решителност,ниска реактивност,висока 

активност,бавен темп на реакциите,висока ригидност.

­

меланхолик

­ висока сензитивност слаба решителност,сраднително висока  

реактивност,ниска активност,бавен темп на реакциите,висока ригидност.

4.

Темпераментова типология на Кречмер:

Изследва зависимостта между физическите характеристики на индивида и структурата 
на  психичните му свойства:

­

пикничен

тип

­среден ръст,преобладаващо развитие на широчина,не на 

височина,на вид е тромав,лицето е кръгло и пълно,костната система е крехка.Има ясно 

изразено „бирено коремче”

­

атлетичен тип

­над средния ръст,широк и мускулест гръден кош,лицето е 

издължено ,но овално,вратът е дълъг ,но як.Солидна и компактна костна 
система.Стройно тяло,слаби крака.

­

астеничен тип

­преобладаващо развитие на височина,не на ширина,остава слаб 

колкото и да яде,слаби и кокалести крайници,заострени пръсти.триъгълно лице,дълъг и 

остър нос.

5.Темпераментова типология на Шелдън

­

едноморфен тип

­кръгло тяло,дебел врат ,широк и къс труп,къси 

крайници.Личността е фокусирана върху вътрешностите.Главна цел на живота е 

собственото благополучие.;

­

мезоморфен тип

­хармонично оформен,фокусът се поставя върху мускулната 

дейност,като демонстрацията на сила и мощ е целта на живота.

­

ектоморфен тип

­крехко телосложение,показва превъзходството на мисловната 

дайност.Стремежът към усамотение и постоянната умствена активност са основни 
характеристики на  личността.

6.Темпераментова типология на Юнг:

­

интроверт

­обърнат е към вътрешния мир,работи най­добре самостоятелно,по­

активен е сутрин,трудно обяснява собствените си идеи,работи по­добре без конкурентни

дразнители/музика,напрежение/по­успешно изпълнява задачи изискващи бдителност.

2

­

екстроверт

­обърнат е към заобикалящия го свят,работи най­добре в група,по­

активен е след обяд,притежава ясна и експресивна реч, работи по­добре при 
конкурентни дразнители,дава по­добри резултати когато е стимулиран.

7.Убеждения,ценности и нагласи:

Знанията на индивида за света намират отражение в съответни вярвания и 

убеждения

,фокусирани върху реалността.Заедно с очакванията те стоят в основата на 

концепцията за т.нар.”самосбъдващи се предсказания”1известна още като „ефект на 
Пигмалион”Близки по смисъл на убежденията са ценностите и нагласите.Ценността се 

определя като идеал,към който личността се стреми.Съвкупността от ценности на 
индивида  формира неговата ценностна система.Според Милтън Рокийч:ценности­

средства и крайни средства.
      

Ценностни средства

 са : 

амбиция,честност,смелост,незевисимост,отговорност,учтивост.Крайни ценности са 
:комфортен живот,безконфликтно съществуване,семейна сигурност,щастие.Нагласата 

представлява специфично вътрешно настроение,най­често неосъзнато,засягащо мислите 
и чувствата на индивида към определен обект или идея.
     Функции на 

нагласите

:

насочваща;експресивна;защитна;познавателна.

8.Същност и формиране на атрибуции:

В психологията предполагаемата причина за поведението на индивида се нарича 

каузална атрибуция

.Според модела на Кели атрибуциите се образуват след събиране 

на информация за три измервания на наблюдаваното поведение­

консенсус,отличителност и последователност.Уейндър приема ,че 
способностите,положените усилия ,трудността на задачата и късметът са основни 

причини,след които трябва да се търси обяснението за резултатите от труда на всеки 
индивид.

9.Процес на перцепция­същност ,етапи и въздействия:

Процесът  при който  у индивида  се формират ценностни сетивни образи на 

хора ,предмети и явления,намиращи се за момента в обхвата на неговите сетивни  
органи,се нарича 

перцепция

.

Етапи

:Първоначално някакъв стимул/предмет или явление/ от външната среда 

задейства сетивни органи.Това често става неосъзнато от индивида.Следващият етап е 
интерпретацията на  приетите сигнали.В третия, последен етап се извършва 

възпроизводството и съхранението на информацията.понякога индивида подбира 
стимулите от външната среда.

3

Въздействия

:В етапа на селекция влияние оказват вътрешни и външни 

фактори.Вътрешните са  физиологически и психологически/праг на усещането и 
моментно състояние на организма са физиологически/;минал опит и обучение.Външните 

фактори се отнасят до особеностите на самите стимули.В етап на интерпретация 
въздействията произтичат от действието/или бездействието/на сетивния орган и от 

работата на мозъка.При възпроизводството освен мозъкът,влияние оказва и мисловната 
дейност на човека.

10.Способности и умения:

Способностите са индивидуални особености на личността,които изразяват 

нейната предразположеност към овладяването и успешното осъществяване на 
определена дейност.

Способностите могат да бъдат общи/интелигентност/и специални.

Според Джой Гилфорд умствените способности се различават по три параметъра: 

Характер на умствените операции;съдържание на информацията ;краен продукт.
Според Стърнстаун способностите са: пространствени;скорост на възприемане;числови 

способности;способности за възприемане на езикови значения;памет;способности за 
изразяване на езикови значения;способности за индуктивно мислене.

По­късно към тях Аргайл добавя още три вида:преценяване,творчество ,социални 
способности

Умението

 представлява поведенческа характеристика на личността,придобита 

чрез обучение и личен опит,която дава възможност за решаване на практически и 

теоретически задачи.

11.Потребности и нужди:

Потребността

 може да се разглежда както като модел на желаното от субекта 

бъдеще,така и като част от програма за  жизнена дейност.

Нуждата 

е друг вътрешен подбудител ,с който потребността установява 

интересни паралели.Тя представлява”обективно състояние на дефицит „на определено 
жизнено условие,а потребността изпреварващо отражение,предусещане,екстрапалация 

на възможното небитие на живото същество.Нуждата  е необходимост от един или друг 
жизнен фактор,докато потребността е предмет на отражение на предметното  

структуриране на жизнените фактори.

12.Мотиви и  стимули:

Мотивът

 е специфичен ситуационен регулатор на човешката 

активност,отразяващ една или повече потребности.Той има две функции:подбудителна и
забранителна.

 Стимулът

 е външна подбудителна причина.Стимулите биват физически и 

психически.

4

13.Фактори,определящи удовлетворението от 

работата:

­ясна и справедлива система за възнаграждения;
­адекватни условия на труд;

­приятелски взаимоотношения с колегите и работодателя;
­приятна работа,която ни харесва;

­стабилна организация ,даваща сигурност
­предизвикателна работа,даваща свобода и обратна връзка.

­гени

14.Възможни реакции на служителите при 

неудовлетворение:

Активност

Напускане

Дискусия

Деструктивност

Конструктивност

Небрежност

Лоялност

Пасивност

15.Правила за предприемане на дисциплинарни

мерки спрямо подчинените:

­

наказанието да следва непосредствено  провинението;

­да бъдат предварително  предупредени служителите при какво провинение какво

наказание следва;

­ръководителя да се съобразява с правилника  за вътрешния ред,така както 

изисква това от служителите;

­да се осигури прогрес на наказанията;
­да се уточни проблема в подробности;

­да се даде възможност на служителя да изкаже своята гледна точка;
­да не се напада личността на служителя;

­да се даде възможност на служителя да реши как ще се промени в бъдеще

5

16.Група и екип­сравнителна характеристика:

Тълп

а­навалица от хора с разностранни цели и интереси.

Група

­съвкупност от взаимно зависими  индивиди,които си 

въздействат,споделяйки общи цели,норми на поведение и ценности.

­

Екип

­малка група от съпричастни към обща мисия и цели,хора с допълващи се 

умения.

17.Видове групи и екипи в организацията:

Групите биват 

формални и неформални

.

    Според естеството на задачите,които изпълняват формалните групи  се разделят на 

функционални и целеви.От гледна точка на времето на тяхното 
съществуване,формалните групи биват постоянни и временни.

    Според обхвата на дейността ,която изпълняват екипите биват автономни:по вземане 
на решение и по изпълнение на решение.

    Според степента на сходство на функциите ,които членовете изпълняват екипите се 
разделят на хомогенни и хетерогенни.

18.Етапи на принадлежност на индивида към 

групите:

Модел на Мореланд­Люин:Могат да бъдат разграничени пет последователни 

етапа на принадлежност на индивида към 
групата:

проучване,социализация,консервация,ресоциализация;припомняне

;които са

разделени на четири ролеви промени:влизане,приемане,раздалечаване ,излизане.
    През етапа на 

проучване 

групата търси подходящи за постигане на целите и 

лица,докато индивидът търси групи,които са подходящи за удовлетворяване на личните 
му потребности.Всяко ниво на ангажираност на групата и това на индивида се 

повишават до степен,че достигнат критерия,съответстващ на влизане/УСВ/,тогава 
индивида влиза в групата и става неин член,който да осигури в по­голяма степен неговия

принос  за осъществяване на целите й а индивида се опитва да промени групата по такъв 
начин ,че тя да може по­добре да удовлетвори неговите лични  нужди.Ако нивото на 

ангажиране на двете части се повиши до достигане на техните критерии за 
приемане/КП/,следва същинското приемане и той се означава като член на цялото.
    През етапа на 

консервация

 групата се стреми да намери специализирана роля за 

индивида с цел да   до 

↑

max приноса му за реализация на целите й,а индивида се опитва 

да определи специализираната роля,която максимално да удовлетвори потребностите 
му.Доколкото двете страни смятат връзката си за изгодна нивата им на ангажираност ще

останат високи.Обаче ,ако нивата на ангажираност на групата и индивида се снижат до 
критериите за раздалечаване/УСР/,личността претърпява промяна на ролята,идва 

раздалечаването и тя се означава като маргинален член.
     По време на етапа на 

ресоциализация 

групата и индивида се стремят  да направят 

своята връзка отново удовлетоврителна.Ако нивата на ангажираност се   до КП/ 

↑

критерии да приемане/ индивидът отново става част от цялото.Ако нивата на 

ангажираност   до критериите за излизане/КИ/ индивидът излиза от групата и е означен 

↓

като бивш член.

6

     Накрая започва 

припомняне

,след като индивидът вече е напуснал групата.

19.Етапи на развитие на групата/ Модел на 

Тъкман/:

Според него има четири етапа,през които преминават групата и екипа в процеса на 

развитие

:формиране,кипеж,нормиране,и осъществяване

.

    При 

формирането

 в групата тече процес  на полагане  на базови правила,изясняване 

на целите,уточняване на методите за тяхното достигане и очертаване  на 
индивидуалните роли.
    В етапа на 

кипеж

 групата преминава през бурен и труден процес на оспорване на 

целите ,рилите и отговорностите.
    През етапа на 

нормиране

 групата започва да се увлича от работния ритъм на 

съвместната работа.
     През етапа на 

осъществяване

 групата е най­продуктивна.

20.Екипни роли/По Белбин/:

­

Председател

/chairman/: основна роля­ изяснява целите на групата и определя 

редът и на действие .Характерни черти:стабилен ,доминантен,екстровертен;

­

Оформител

/plant/:Внася в екипа оригинални идеи и предложения.характерни 

черти­доминантен,много висок КИ,интровертен.

­

Наблюдател

­оценител/Moitov – Evaluator/:Основан роля­анализира и оценява 

обективно идеите на другите …….. о –ни черти:висок КИ,стабилен ,интровертен;

­

Фирмен служител

/ Companу employee/ :Основна роля­организира действията на

екипа.Характерни черти­стабилен и контролиран.

­

Ресурсен издирвач

­………………..Основна роля­доставя на екипа информация 

от външната среда.Характерни черти­стабилен,доминантен ,екстравертен.

­

Екипен работник

­………………Основна роля­провокира единство и хармония 

в екипа. Характерни черти­стабилен, ,екстравертен с ниска доминантност.

­

Изпълнител

­довършител­……………….Основна роля­грижи се за реализацията

на решенията в срок.Характерни черти:тревожен,интровертен.

21.Отношение на групата към риска:

      Когато са в група хората често са склонни да приемат по­рискова алтернатива,за 
която не биха и помислили при самостоятелно взимане на решение.Това явление е 

известно като феномен на увеличения риск.Има различни теории за обясняване на този 
феномен:

­поради недостатъчното  количество информация,с която разполага индивидът 

предпочита „да играе”на сигурно.Когато обаче участва в групова   дискусия и 

обсъждане на алтернативи,индивида се чувства по­добре обезпечен информационно и 
готов за избор на по­рискови варианти;

­ако отговорността е обща,чувството за лична вина при евентуален краен неуспех 

рязко  .

↓

­по време на дискусията лидерите са активната страна,коментарите направени в 

защита на рисковото решение са повече на брой от коментарите на неговите противници;

7

­обяснява феномена с връзката между соц.ценности и  поемането на риск.При 

вземането на повечето от решенията обществените ценности предполагат проява на  
смелост и поемане на известен риск,докато пир други изискват повишено внимание и 

предпазливост.

22.Сплотеност на групата/Модел на Робинс/:

Сплотеността

 отразява степента на привличане между членовете на  групата и 

силата на желанието им да останат или да я напуснат.Моделът на Робинс показва някои 
зависимости между сплотеност ,групова ориентация и производителност.

Голяма

Средна

Производителност 

произвадителност

Малка

Средна до малка

Производителност

производителност

висока

ниска

                        СПЛОТЕНОСТ

    На мениджъра наистина му се налага да управлява сплотеността.Той трябва да работи
за нейното повишаване ,ако групата е ориентирана към високи постижения.Мениджърът 

обаче трябва да направи всичко възможно за нейното намаляване ,ако ориентацията на 
групата е към ниски постижения.

23.Групови норми и статус:

Нормите представляват възприети от групата стандарти за поведение.Те могат да 

засягат всичко,което групата смята за важно:качество и стандарти на 

работа,лоялност,честност,външен вид ,облекло и др.Някои автори разглеждат два вида 
норми:

­поведенчески норми –пряко свързани с правилата за поведение на личността
­норми за ефективност свързани с резултата

­поведението на личността

     Статус се нарича социалното положение на хората в рамките на групаат.Сред 

факторите,които го  обуславят са:

­материалите, с които се работи

­знанията и уменията ,необходими за изпълнение на задачите;
­заеманата длъжност;

­положение в йерархията;
­заплата и доход;

­стаж;
­статус на колегите,с които работи служителят;

    Съществуват някои външни белези,които носят информация за статуса на хората­
символи на статуса.Статусно съответствие е на лице,когато има съгласие между 

членовете на групата относно статусното равнище на всеки и те са концентрирани върху 

8