1.История на патологията

   Първите сведения за интереса на лекарите към анатомията на човешкото
тяло датират около 2000 години преди новата ера.Това е времето,когато
вниманието   на   древните   лекари   се   пренасочва   от   животните   към
хората.Желанието да разбулят тайните на човешкото тяло и организъм са
основният им мотив, за да пристъпят към аутопсия на починалите,
    От   началото   на   пети   век   пр.н.е.,   в   така   наречения   йонийски   период,
знанията   на   древните   гръцки   лекари   за   строежа   на   човешкото   тяло   и
болестите   въз   основа   на   аутопсирането   на   животни   или   престъпници,
осъдени на смърт се разширяват. 
  Първи в древна Гърция извършват аутопсия на трупове на хора Херофил и
Еразистрат.
   Гален (131­201 г)описва за първи път 7 от 12­те чифта черепно­мозъчни
нерви, надкостницата, кръвоносните съдове, някои органи и др.Тъй като
аутопсиите на хора в древния Рим били забранени, тези и други открития
той извлякъл от аутопсии на животни. Всичко това му позволява да създаде
свое учение за болестите.
  През епохата на ранния феодализъм се наблюдават белези на засилване на
религиозния фанатизъм на католическата църква. Това поставя началото на
сериозна духовна криза, която се отразява и върху развитието на науката и
особено   на   медицината.   Независимо   от   това   започва   откриването   на
университети.Анатомичното невежество на обучаваните студенти, както и
на   самите   преподаватели   било   толкова   голямо,   че   през   1224   г.   крал
Фридрих Втори и обществеността на Салермо се обърнали с молба към
църквата да позволи на лекарите да правят аутопсия на трупове. Така е
извоювано разрешение за извършване на аутопсия веднъж на всеки 5 години.
    През  16­17  век   са  извършени   първите   публични   аутопсии   на   човешки
трупове.
  Андреа Везалиус е първият учен, който се осмелил да се противопостави
на научните доктрини на Гален. Въз основа на собствени наблюдения при
аутопсии   на   човешки   трупове   той   написва   своя   знаменит   труд   ,,За
устройството на човешкото тяло". С трудовете на Везалиус се проправя
пътят за морфологични и физиологични изследвания, които имат за цел да
обяснят възникването, развитието и изхода от болестите. 
    През   19   век   в   редица   страни   се   разкриват   катедри   по   патологична
анатомия. Особено известни са катедрите в Берлин, Париж, Виена, Москва
и Петербург.
    Новият   етап   в   развитието   на   патологичната   анатомия   започва   със
създаването  на   класическия   микроскоп   от   Шлайден   и  Шван.  с  неговата

помощ   се   открива   и   описва   клетката   като   основна   структурна   и
функционална единица на човешкото тяло.
    Патологичната  анатомия  води  началото   си  у  нас  непосредствено  след
освобождението   ни   от   турско   робство.Създадената   по   това   време
Александровска болница разкрива първото патологоанатомично отделение
у нас. В продължение на дълги години тази дейност се извършва само в гр.
София, в обем и равнище, отговарящи на тогавашните стандарти на Западна
Европа.
    Днес   в   България   функционират   5   катедри   по   патология,   28   окръжни
патологоанатомични отделения и над 35 специализирани 
патологоанатомични лаборатории. 

2.Предмет, задачи и значение на общата патология

  Патологоанатомията има за задача да проучва промените в организма при
патологични процеси и реакции в организма спрямо действието на различни
увреждащи   агенти.   Тя   разработва   различни   методи   на   изследване   на
променените   тъкани   имащи   голямо   значение   за   практиката   прижизнена
диагноза на редица болести.

3.Методи на патологията. Макроскопско изследване.

Хистологично изследване.

    Аутопсията   е  един   от   основните   и   най­стари   методи   за   изследване   и
диагностика   в   медицината.Патологоанатомичната   аутопсия   трябва   да   се
различава от съдебно­медицинската аутопсия. Последната се извършва от
съдебни лекари и има за цел да изясни дали смъртта е настъпила в резултат
на   насилие   ­   убийство,   самоубийство,   катастрофа,   и   за   да   помогне   на
правосъдието в тяхната правораздавателна дейност.
  Основната цел на аутопсията е изясняване на болестта, от която е починал
болният   и   формулиране   на   патологоанатомичната   диагноза.   За
осъществяването   на   тази   цел   аутопсионното   изследване   трябва   да   реши
няколко задачи:
 ­Съпоставяне на патологоанатомичната с клиничната диагноза
 ­Отразяване на неразпознатите от клиниката заболявания

 ­Оценка на приложеното лечение
 ­Информиране на лекуващите лекари, осигурителната система, близките и
при нужда обществеността за резултатите от аутопсията. 
  Индикации за аутопсия са :
1.Всички починали родилки.
2.Всички починали в перинетална и детска възраст.
3.Починали донори или реципиенти на трансплантирани органи.
4.Смърт, за която се знае или се подозира, че е във връзка с професионални
увреждания или увреждания на околната среда.
5.Смърт, при която аутопсията може да обясни неочаквани или необясними
медицински усложнения.
6.Всички случаи на смърт, при които основното заболяване не е уточнено.
7.Неочаквана или необяснима смърт в хода на зъболекарски, медицински
или хирургични процедури и/или лечение.
8.Смърт на пациенти, които са участвали в клинични наблюдения, одобрени
от съответните оторизиращи институции.
9.Неочаквана смърт, която изглежда естествена и не е обект на съдебно­
медицинска аутопсия.
10.Естествена   смърт,   която   е   обект   на   съдебно­медицинска   аутопсия,
отказана   от   следствените   органи,   като   напримерлицата   починали   в
лечебните заведения или престояли по­малко от 24 часа от приемането им,
както и пациенти претърпели мед.увреждане при престоя си в болница.
  Извършването на аутопсията преминава през няколко задължителни етапа:
  ­   Пренасяне   на   починалия   в   аутопсионната   зала   ­   най­рано   2   ч.   след
констатиране на биологичната смърт от лекуващия лекар
 ­ Запознаване с "Историята на заболяването" на починалия
 ­ Запознаване с въпросите, които поставят клиницистите пред патолога за
изясняване по време на аутопсия.
  Извършването на аутопсия протича в няколко последователни етапа:
 ­ Оглед на трупа. Аутопсията се извършва от патолога в присъствието на
лекуващите лекари.
  ­   Вътрешен   оглед.Той   започва   с   разрязването   на   трупа.   Чрез   него   се
осъществява отделянето и преценка на вътрешните органи.Всички открити
отклонения от нормата се проучват и описват в Аутопсионния протокол.
  ­   Хистологично   изследване.Обект   на   хистологичното   изследване   са
некропсията и биопсията. Под некропсия разбираме късче от тъкани или
органи на починал човек, което подлежи на хистологично или електронно­
микроскопско   изследване.То   е   с   размери   1.5   1.5   см   и   се   обрязва   във
формата на кубче.Некропсичния материал се поставя във фиксатор(10%
разтвор на формалин)

  Биопсията означава късче от отган или тъкан на жив човек, което да се
използва   за   нуждите   на   хистопатологичната   диагностика.Различаваме
няколко вида биопсии:
 ­ Хирургическа биопсия
 ­ Пункционна биопсия
 ­ Тънкоиглена биопсия
 ­ Щипкова биопсия.

4. Смърт ­ видове, фази, морфологични

белези.Признаци на смъртта.

   Смъртта е биологично понятие ­ израз на необратимото прекратяване на
основните   жизнени   функции   на   организма.Със   спирането   на   дишането   и
кръвообращението се преустановява пренасянето на кислород и хранителни
вещества към органите, спира животът и настъпва смъртта на организма, а
човек се превръща в мъртво тяло ­ труп.
  Различаваме следните видове смърт:
  1.Естествена   смърт   ­   Тя   се   среща   сравнително   рядко.Последица   е   на
биологичното остаряване на организма.
  2.Смърт, вследствие на заболяване ­ най­честата причина за смъртта на
човека.   При   заболяванията   настъпват   структурни   промени   в   органите,
които нарушават или правят невъзможна тяхната функция. По този начин
заболяването се явява непосредствена причина за смъртта.
  3.Насилствена   смърт   ­   причинява   се   от   случайни   или   умишлени
насилствени действия(убийство, транспортна злополука и др.)
    В   зависимост   от   времетраенето   на,   през   което   настъпва   смъртта
различаваме внезапна и агонална смърт.
  Фазите на настъпващата смърт са:
  ­   Клинична   смърт   ­   настъпва   след   спиране   на   дишането   и   сърцевата
дейност,   което   не   винаги   става   мигновено.То   често   се   предшества   от
агония.Приложените   лечебни   мероприятия   през   това   време   могат   да
възвърнат   правилната   сърцева   и   дихателна   дейност,   даже   когато   те   са
спрели   за   5­6   минути.Този   комплекс   от   мероприятия   се   наричат
реанимация.
  ­   Биологична   смърт   ­   тя   последва   клиничната   смърт   и   настъпва   за
различнитетъкани   в   различен   срок   от   време.При   нея   спират   всички
физиологични функции и организмът се превръща в труп.
  Признаци на смъртта са:

 ­ Появата на послесмъртни петна­това са най­ранният и сигурен белег на
настъпилата смърт.Тяхното образуване се дължи на стичането на кръвта
във вените на нисколежащите части на трупа след невъзвратимото спиране
на сърдечната дейност.
  ­   Трупно   вкочаняване   ­   механизмът   не   е   напълно   изяснен.Знае   се,   че
мускулите   на   живия   организъм   се   намират   в   определен   тонус.   След
настъпване   на   смъртта   мускулите   в   първите   1­2   часа   са   отпуснати.   С
постепенното   разграждане   на   АТФ   и   нарушаване   на   връзката   между
актиновите   и   миозиновите   нишки   се   обяснява   настъпването   на
послесмъртното вкочаняване на мускулите.
 ­ Изстиване на трупа ­ с настъпване на биологичната смърт се прекратяват
обменните процеси и настъпва физическото топлоотдаване във външната
среда, което води до постепенното изстиване на трупа.
 ­ Трупно разлагане ­ то спада към късните прояви на смъртта и е свързано с
автолиза и гниенето на меките части на трупа.

5.Некроза­причини, видове.

Некрозата представлява местна смърт на тъкани в живия организъм, при
което техните функции се прекратяват напълно.Некрозата е процес, който
може   да   настъпи   веднага   след   увреждането   на   клетката,но   може   да   се
предшества   от   бавно   развиващ   се   процес   на   нарушение   в   обмяна   на
тъканите.
  Възникването на некрозата зависи от: 
 ­ силата и продължителността на действието на причинителя
 ­ реактивността на организма, което има много голямо значение
  ­   увреждането   на   общото   състояние   на   организма   под   влияние   на
инфекционни   или   други   заболявания,   непълноценно   хранене,   промени   в
имунната реактивност
 ­ чувствителността на тъканите към различни увреждащи агенти
  Причините за некрозата могат да се обединят в няколко групи:
  1.Физични   фактори­механична   травма;лъчиста;елктрическа;термична
енергия
 2.Химични фактори­те биват от екзогенен и ендогенен произход
 ­ екзогенни­различни киселини, основи, соли на тежки метали и др.
  ­ ендогенни ­ азотни продукти на обмяната на веществата при бъбречни
заболявания, редица нормални секрети от жлезни органи при попадане на
необичайно място.
 3.Биологични фактори ­токсични в­ва от бактерии,вируси, насекоми и др.
  4.Исхемични   фактори   ­дължат   се   на   различни   нарушения   в
циркулацията,които водят до прекъсване притока на кръв към тъканите иса