П

   ловдивски 

 У

   ниверситет  

” Паисий Хилендарски”

по дисциплината: 

Зони и маршрути на културно­историческото наследство

на тема:

Туристически маршрут: 

Кърджали ­ Карлово ­ Калофер ­ Казанлък – Стара Загора

Ако се вгледате в картата на България и имате желание да преоткриете за пореден път

красотата и величието на нашата Родина, може да изберете следния маршрут: 

Кърджали ­ Карлово ­ Калофер ­ Казанлък – Стара Загора.

Определено ще останете възхитени и доволни от това, което видите и узнаете. 
Първият   град   от   тази   дестинация   е  Кърджали  ­  Община   Кърджали   е   разположена   в

югоизточната част на България , в Източно­Родопския планински масив.

1

Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е вторият по големина град в

България. В момента най­близкият КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва
България с Република Турция и Република Гърция. 

Мекият   климат,   благоприятното   географско
разположение,   богатото   културно­историческо

наследство,   двете   “водни   езера”   –   язовирите
предоставят   възможност   за   целогодишно

развитие на всички форми на туризма.
Голямото   биоразнообразие,   уникалните

природни   забележителности   и   запазена
природна   среда,   незасегната   от   негативните

влияния   на   индустриализацията   и
урбанизацията превръщат еко­ туризъм в един

от приоритетите за развитие на общината. 
На   територията   й   има   няколко   защитени

природни

обекта

–

природните

забележителности “ Каменна сватба”; “Каменни

гъби”   край   с.   Бели   пласт;   “Скален   прозорец”
край   с.   Костино,  а   също   и   няколко   защитени

местности с находища на световно застрашени
представители на флората и фауната ­ “Венерин

косъм”, “Юмрук скала” и “Средна Арда”.

По поречието на река Арда и язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” е поставено началото

на  изграждане   на   бази   за  краткотраен   отдих   и   развитие   на   всички   видове   водни   спортове   и
съществуват идеални условия за ловен, риболовен и гребен туризъм. 

Водното огледало

2

Регионалният исторически музей – Кърджали, се помещава в красива сграда, строена в началото

на 20­те години на ХХ век. Заобиколен е от красив парк, приютяващ над 30 растителни видове,
които могат да бъдат видени единствено в България.
Сградата   е   била   предназначена   за   мюсюлманско   духовно   училище   (медресе),   но   никога   не   е
изпълнявала такава роля. В периода 1934 ­ 1947 година е използвана за военни цели. След това е

била училище и филиал на Пловдивския университет. Превърната е в музей през 1980­1983 г.
През 2005 г. със заповед на министъра на културата сградата е обявена за архитектурен паметник

с национално значение.
Експозиционните зали са разположени на три етажа с обща площ 1300 кв. м. На първия етаж в

девет   зали   хронологично   е   проследен   животът   в   периода   от   VI   хилядолетие   пр.Хр.   до
Средновековието. Интерес представлява възстановка на селищна могила от неолита, фотоси на

скални гробници, светилища, оброчни плочи, римска керамика, бижута и накити от християнски
некрополи и др.

На втория етаж в четири зали е представена природата на Източните Родопи. Тук могат да бъдат

видени фосили ­ вкаменелости на миди, охлюви, морски таралежи и звезди, корали и дървета,
дори и на риба. Има също колекции от билки, от рудни минерали, както и фотоси на неповторими

скални форми ­ Каменна сватба, Каменни гъби, Слонът, Вкаменената гора, Счупената планина и
др. 
На   третия   етаж   е   разположена   експозицията   на   отдел   „Етнография”,   наредена   в   10   зали   и
представяща експонати от XIX и началото на XX в. Показани са възстановки на характерни за

региона занаяти като земеделие, животновъдство, въглищарство, металообработване, обущарство,
шивачество и тъкачество. 
От домашните заняти са представени предене, плетачество, тъкане на кенарени платове.
Обредните   хлябове   показват   традиционните   народни   празници   и   обичаи   на   хората   от

Кърджалийско.
Манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча” е български православен манастир, разположен на

десния бряг на река Арда в град Кърджали (квартал Веселчане). Той е бил част от средновековен
епископски комплекс „Св. Йоан Продром”.

Основан   е   през   VI   ­   VII   век.   От   археологическите   разкопки   е   известно,   че   съществуват   4

последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил и силно атонско влияние.

3

Манастирът е бил духовно средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Руините на манастира са открити още през 30­те години от местни любители на историческото
минало. Дълги години останките остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части

от сградите на манастира. Цялостното археологическо проучване е извършено в периода 1980­
1984 г. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание да се твърди, че той се
е превърнал още в края на IX и началото на X век в епископско, а по­късно и в митрополитско

средище. За това свидетелстват уникалните находки, намерени в храма и около него ­ пет зидани
гробници. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. След

внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XI и
началото на XII век.

В гроба са намерени още напълно запазен епитрахил (църковна одежда), тъкан със злато и с
необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света

има запазени такива находки. Това потвърждава, че през средновековието днешният Кърджали е
бил важен християнски център. Счита се, че епитрахилът е изключително скъп и е изработен в

Константинопол.
Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за

богатото културно­ историческо минало на този край. В Историческия музей в гр. Кърджали се
съхранява богата колекция с над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен

мащаб. Експозициите на трите отдела “Археология”, “Природа” и “Етнография” проследяват
историческото развитие на Източните Родопи от VІ­ то хил. пр. н. е. до наши дни. Най –старите

исторически пластове датират от новокаменната епоха преминават през бронзовата и желязната.
Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката, римската

цивилизация.   Средновековните   манастирски   комплекси,   крепости   и   некрополи   говорят   за
величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство. 
Продължаващите археологични експедиции на територията на общината откриват нови страници
от историята на този кръстопът на народи и култури. 

Средновековен комплекс "Перперикон"

4

Намира се на 15 км североизточно от днешния гр. 

Кърджали

, в долина дълга 10 km и широка 3–4

km, през която тече златоносната 

Перперишка река.

 Разположен е  на десния бряг на реката, над

село  

Горна крепост

. Площта му е около 12 кв. км. Мегалитният  комплекс,  най­големият  на

Балканския полуостров, има площ от 5 km². 

Светилището

 на траките е разположено на 470 m над

морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Перперикон е обитаван от каменната ера преди 8000 г. и достига разцвета си през римската епоха.

          Перперикон ­ поглед от долината                                     Панорама – на Изток

През къснобронзовата и ранножелязната епоха, мощното развитие на култовите съоръжения на

хълма   създават   грандиозно   светилище.   Счита   се,   че   това   е   светилището   на   бог  

Дионис

  на

тракийското   племе  

сатри

,   чийто   жречески   род   били  

бесите

  Светилището   е   търсено   от   цяло

столетие. То, заедно с това на  

Аполон

  в  

Делфи

, са двата най­значими  

оракула

  в древността.

Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален  

олтар

  са извършвани винено­огнени

обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Сериозните   аргументи,   че   светилището   на   Дионис   е   в   Перперикон,   включват   великолепните

находки   и   древни   източници.   Според   произведенията   на   по­късни   римски   историци   обаче
Дионисий­Оракулът в Родопите е най­важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо

родопското светилище на Дионис, е на римския историк  

Светоний Транквил

. В съчинението си

„

Дванадесетте цезари

“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император

Октавиан Август

, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били

високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара.         В същото светилище на

Александър Македонски

  е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия. При

„описанието на похода на 

Ксеркс

 срещу елините през 480 г. пр. Хр. 

Херодот

 също споменава за

прорицалището на Дионис“", което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в
светилището   се   занимавали   бесите;   жрица   давала   предсказания   точно   както   в  

Делфийския

оракул

, няма нищо различно.“

Счита се, че това е също епископският град, където в ранния 5­ти век  

Никита Ремесиански

  е

покръстил бесите и им е дал създадената от него 

''тракийска азбука''

 и богослужение на 

тракийски

език

. 

Храмът

 на древния град е посветен вероятно на тракийския­световен бог 

Загрей

. 

Макробий

(400 г. сл.н.е.) съобщава за едно светилище с формата на овална зала.
Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в 1362 г. и жителите му са отвлечени в

робство. След няколко десетилетия мястото напълно запустява. В края на XIX в.  

Константин

Иречек

 съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е

посещавал   местността.   Интересен   момент   в   неговото   описание   е   фактът,   че   сред
преобладаващите турски топоними единственият оцелял нетурски е хидронимът 

Перперек­дере

,

името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
Разкопките започват през 2000 г. През 2006 г., екип на „

По света и у нас

“ открива очевидци,

5

които твърдят, че гробниците са били ограбени през 90­те години на XX век
Период VI хилядолетие пр.н.е. ­ XIV век

Епоха 

Неолит

 до 

Средновековие

Останките на древния град Перперикон                   Гробницата на владетелите

Близо до с. Татул се намира скална гробница – предполагаем гроб на тракийския певец Орфей.
Орлови  скали  е тракийско  светилище.  Скалните ниши са култови места, в които траките са
полагали урните на своите починали събратя.

Моняк

От   възвишението   се   открива   гледка   към   планината,   долините,   склоновете   и   язовир   Студен
кладенец. Останките от крепостта: крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода
датират от XII­XIII век. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270
м, а височината и? на места достига до 7 ­ 8 метра. Изградена е от камъни споени с вар и пясък.
Височината на кулата е около 3 ­ 4 метра. При строенето на крепостта са обърнали сериозно
внимание на водохранилищата. В крепостта се намират два надземни резервоара за вода.

Природните чудеса на Родопите – 

Кърджалийски пирамиди, Каменна сватба и Каменни гъби

Кърджали

йските   земни   пирамиди   са   разположени   по   доловете   на   източнородопските   ридове

Каяджик и Чуката ­ на изток и североизток от град 

Кърджали

. Те смайват с фантастичните си

форми и очертания.

6

  Според една легенда въглищарят Радуил живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си
красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на

хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала
люта, но неравна битка. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените – пленени. Сред

тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река – да ги огледа и задели

най­красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела
сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери – дървета, камъни и започнали да

замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият
ездач   паднал   на   земята.   Втурнали   се   четирите   девойки   към   него   и   го   разкъсали.   След   това

избягали в близката гора.
Най­близкият приятел на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал,

замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала
мигом в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да покоси главата на

последното девойче, тя сама се превърнала в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при
първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до

гъбите Каратепе.
Най­жовописна е групата, известна като Вкаменената сватба, при село Зимзелен. Тук на площ 50

дка   сякаш гигантска човешка ръка е изваяла  високи до 10 м фигури  на хоар, животни, гъби,
цветя, обелиски  и др. и ги е нашарила с  разноцветни багри  ­ розови, жълти,  бели, ръждиво­

червени.
За разлика от земните пирамиди при  

Мелник

, Кътина и Стоб, които са образувани в пясъчни и

конгломератни наслаги,  

Кърджали

йските пирамиди са изваяни във  вулкански туфи  (вулканско­

седиментни скали), образувани преди 50 милиона години. Скалите от чисти туфи са меки и лесно

се рушат, докато частите им с примеси от метални окиси са по­твърди и устойчиви. Точно те
остават да стърчат като причудливи скални скулптури след разрушаването и отнасянето на по­

меките туфи. Различното им оцветяване се дължи на примесите от различни метални окиси.
Зимзленските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1974г. При село Бели пласт

по шосето  

Кърджали

  ­  

Хасково

  са  разположени  гигантските  Каменни  гъби  (Мантар  кая). Те

заемат площ около 30 дка. Високи са до 2.50 м с обиколка на "пънчетата" до 8 м,  а на ""гуглите

до 10 м. "Пънчетата" са бледорозови с черни точки, а "гуглите" ­ бледозелени.
Близо до село Костино, 

Кърджали

йски, се намират множество фантастични скални фигури, сред

които е и  

Скалният прозорец

. Образуван е във вулкански туфи преди около 38 млн. години.

Хората   се   появили   твърде   късно,   за   да   видят   този   приказен   феномен   в   истинското   му

великолепие,   когато   е   бил   с   два,   а   може   ди   и   с   повече   сводове.   Обявен   е   за   природна
забележителност

през

1979г.

Любопитно: 

Според легендата левент момък от Зимзелен залюбил девойка от съседното

село.   Прекрасните   й   очи,   сини   като   небето,   го   преследвали   навсякъде.   Той   искал   да   си

7