КАЗУС ПО ПАРИ И БАНКИ

НБУ

Управление на кредитния риск на търговските банки

1. Същност на риска. Видове риск. 

“

Рискът възниква в процеса на взаимодействието 

на човека с околната среда

” 

Марк Уортън

Рискът е обективно явление. Той е неизбежен, не може да бъде премахнат, но може да

бъде   ограничаван,   прехвърлян,   разделян,   покриван.   Развива   се   с   еволюцията   на   човека,
присъства   във   всяка   негова   дейност.   Носителите   на   риска   са:   човекът,   организациите,

обществото, природата.

Фактори за осъзнаването на риска:



откриването на парите

  ­ нова възможност за съхраняване на богатството и за

ограничаване на риска от унищожаване, но и поява на кредитнтия риск



създаване на правната система  

­ законите определят рамката на правилата в

едно общество и по този начин противодействат на риска



развитието на търговията

 ­ тя може да носи печалба, когато възможностите за

загуба бъдат ограничени

Етимология на понятието

: съвременната дума “

риск

” идва от арабското 

risq

  ­

  нещо,

което е дадено на човека от Бог и от което той може да извлече печалба 

­ благоприятни

възможности. Елементите са: условност, външен характер на риска, влияние върху човека. В

латински преминава като 

risicum

 ­  

предизвикателство, което бариерните рифове поставят

пред мореплавателите.

 В древен Китай думата има аналогично значение и китайците за първи

път разпределят риска помежду си, като разпределят стоката на всеки в различни лодки. В
гръцки   преминава   като  

случайно   настъпване   на   някакъв   резултат

,като   акцентът   е   върху

случайността. Във френски думата носи  

главно негативен смисъл, но не изключва напълно

възможността   за   положителен   резултат

.   В   английски  

risk

  има  

определено   негативен

смисъл.

  В  Webster  D.­  

възможност   за   загуба,   неблагоприятен   резултат   или   изход,

разрушаване.

  В  D. of Business and Management  ­  

всяка възможност за загуба

. В българския

език   навлиза   от   френски   и   има   три   значения

:възможна   опасност;   възможна   загуба   от

търговска сделка във валута или от кредитни операции; действие наслуки, с надежда за

успех.

Носители   на   риска

  със   собствено   разбиране   за   неговата   същност   и   значение   са:

бизнесмените, политиците, учените, всеки човек.

Десет дефиниции за риска:



Мярка   за   вероятността   и   тежестта   на   негативните   резултати   от   определени

събития.



Потенциалните или нежелани последствия от събития и действия.



Рискът  е  мярка за несъответствието  между  различните  възможни резултати  от

решението. Задачи с риск (вероятностни) се задачите, възникващи в ситуации, при които всяка

избрана стратегия може да доведе до различни резултати и вероятностите за всеки резултат за
известни или определими.



Рискът е вероятността за негативен изход. За да се измери рискът, трябва да се

измерят неговите компоненти вероятността и неблагоприятността.



Рискът е всеки неочакан изход от решение или действие.



Рискът е вероятността, която поемаме, че нещата няма да станат така, както ги

очакваме.



Рискът е реализиране на събитие, което има последствия или оказва влияние върху

проекта.



Рискът е възможност за претърпяване на щета или загуба. Робин Кандал, 1998г.



Рискът е уязвимост от неприятности. Рискът е фактор, условие, комбинация от

фактори и условия в реалния живот, при които има вероятност от загуба, от нежелан изход

(резултат). Тази вероятност е в границите от 0 до 1. За да има риск, не е задължително тази
вероятност да може да се измери. Достатъчно е, че тя съществува. Неблагоприятният изход,

резултат е отклонение от желания изход, този, който очакваме и се надяваме да настъпи.



Рискът може да се дефинира най­общо като вероятност за неблагоприятен изход.

Бернар Мароа.

СЪЩНОСТ НА РИСКА, РАЗКРИТА ОТ ДЕФИНИЦИИТЕ:

1.Вероятност за разминаване между действителен и очакван резултат.

  Най­често

вероятност за неблагоприятен изход, след това ­ различен от желания, най­рядко ­ вероятност от

загуба.

2.Събитие, фактор, условие, нещо от външната среда, което води до неблагоприятен

изход, загуба.

3.Загуба, щета.

Рискът може да се дефинира най­общо като: вероятно неблагоприятно отклонение от

желания   и   очакван   резултат   от   изпълнение   на   бизнес­решение   или   действие   вследствие   на

многовариантността и недетерминираността на факторите на средата, в която се осъществява
бизнеса, създаващи обективни предпоставки за възникване на рискови ситуации.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РИСКА:

Рискът е явление от реалния живот, съществува обективно и не може да се премахне, а

само да се ограничи, прехвърли, замести, раздели, компенсира.



Рискът възниква в процеса на взаимодействие на човека и създадените от него

стопански   и   обществени   организации   със   заобикалящата   бизнес­   и   природна   среда   с   цел

постигане на определени резултати.



Рискът се проявява в управлението, разглеждано и в статика, и в динамика, под

формата на разминаване между действителните и очакваните и желани резултати.



Обективната   основа   на   риска   е   в   многовариантния,   вероятностет   характер   на

поведението на елементите в средата, в която са осъществява управленския процес, а също и в
липсата на обективна, еднозначна, своевременна информация за бъдещото поведение.



Вероятностният характер на поведението на елементите на средата води до това,

че повечето решения могат да имат няколко изхода, резултата. Риск съществува:

~ при наличие поне на два изхода
~ при наличие на поне един изход, който е нежелан, свързан със загуба

~ при вероятност за настъпване на всеки изход в границите от 0 до 1.



Рискът лежи в бъдещето, а не в миналото. Рискът е пред нас, а не зад нас. “Ако

гледаме през рамо, няма да видим връхлитащата ни кола.”



Рискът се свързва с възможната възвръщаемост­ “Всяко лошо нещо може да стане

още по­лошо и да съжаляваме за това, което сме направили”. Никога не мислете, че “от това по­
лошо не може да стане”.

Видове риск:

А. Произход, вид, характер на факторите, пораждащи рисковата ситуация:

1. 

Странови:   икономически,   финансов,   политически,   трансферен,   транзакционен,

счетоводен, социален, културен, морален, духовен.

2. 

Пазарен:   търговски   (на   ликвидността),   ценови,   риск   от   неплащане   (финансов),

валутен, кредитен.

3. 

Технологичен и производствен.

4. 

Природен, климатичен, географски.

5. 

Форма   на   международния   бизнес:   външнотърговски   (импортни   и   експортни

операции),   кооперационен   (съвместно   производство,   лицензионни   и   компенсационни

съглашения), проектен (при преки инвестиции), инвестиционен (при портфейлни инвестиции).

Б. Равнище на проявление на риска

: 1.Странови ­ равнище държава. 2.Корпоративен ­

равнище фирма. 3.Операционен ­ равнище операция.

В. Тежест на влияние върху бизнеса

:

1. 

Приемлив  ­   загубите   се   покриват   с   част   от   активите.   Фирмата   запазва

икономическа и юридическа възможност да продължи бизнеса.

2. 

Тежък  ­   загубите   се   покриват   с   всички   активи   на   фирмата.   Фирмата   запазва

формална възможност да продължи бизнеса (не фалира), но губи икономическия си потенциал

(фактически фалит).

3. 

Неприемлив  ­ загубите  не могат  да се покрият  от всички  активи  на фирмата.

Остават неудовлетворени кредитори. Фирмата губи и формална, и икономическа възможност за
бизнес ­ фалира и изчезва като правен и стопански субект.

Г.   Фаза   на   управленския   процес:

  1.Риск   при   подготовката   на   сделката,   2.При

сключването, 3.При изпълнението, 4.Риск след доставката.

Д. Динамика на бизнес­средата и управлението на бизнеса:

1. 

Динамичен  ­   риск   на   действието,   на   адаптацията.   Бива   външен   (в

макрообкръжението) и вътрешен (нецелесъобразни управленски решения)

2. 

Статичен  ­   риск   на   бездействието,   също   бива   външен   и   вътрешен.   Възниква

вследствие на злополуки, бедствия, измами, мошеничество.

Е. Посоки на отклонение от очаквания резултат:

1. 

Спекулативен риск ­ съдържа възможност да спечелим или да загубим.. Този риск

се поема доброволно, поради желанието за печалба. Повечето рискове са спекулативни. Този

риск не се застрахова!

2. 

Чист риск  ­ съдържа вероятността да загубим или да не загубим. Няма вариант

печалба. Поема се по принуда, защото е неизбежен. Част от чистия риск се застрахова. Бива

личен, имуществен, отговорност на трети лица, отговорност към трети лица.

2. Същност на кредитния риск в търговските банки.

Голямото   значение  на  кредитните  институции   за  стопанството  и   цялото   общество   се

основава на постоянните им контакти с всички слоеве на обществото и тяхната посредническа
роля   между   държавата   и   отделните   субекти.   Основните   задачи   на   банките   се   свеждат   до

осъществяването на безпрепятствено движение на капиталите, разкриването на благоприятни
възможности   за   финансиране   предприятия,   публични   институции   и   частни   лица,   както   и

предлагането   на   широка   гама   от   стимули   за   вложителите   с   цел   акумулиране   на   техните
спестявания. Същността на банковата дейност са кредитните сделки, при които банките поемат

определен риск при разплащателните операции и останалите видове услуги рискът на банката се
ограничава   само   в   рамките   на   определена   от   съществуващите   изисквания   отговорност   за

перфектност на заявката от страна на клиента.

Намесата  на банките е наложителна,  тъй като твърде малко  вложители  са готови да

предоставят своите спестявания на компании и предприятия нуждаещи се от кредит. Целта е да
се уеднаквят различните представи за степента на риск на самите участници на пазара. Така

спестителите са сигурни, че благодарение стабилността на банките и закона за гарантиране на
влоговете вложителите могат всеки момент след настъпване на падежа да разполагат с парите

си. 

При предоставяне по­нататък на средства на отделните компании кредитният риск се

поема изцяло от банките. Наред с тази информация на риска основен въпрос на банките се явява
и модифицирането на сроковете. Тъй като множеството вложители предпочитат да се обвързват

краткосрочно, а инвестициите предполагат дългосрочно финансиране, задача на банките е да
съгласуват различните предпочитания относно вида финансиране.

Банките изпълняват още една изключително важна функция­ синхронизират размера на

спестяванията и отпуснатите кредити. Трансформациите на риска, сроковете и съотношението

влогове/кредити   са   основни   компоненти   от   дейността   на   всички   банки.   Спестяванията
предназначени за финансиране на стопанските дейности е възможно да се окажат полезни едва

след изглаждане на различията при риска, уеднаквяване на предпочитанията за ликвидност на
пропорцията между търсене и предлагане на паричния и капиталовия пазар. 

Банките работят в сложна и динамична среда при постоянно променящи се условия, с

многобройните и разнообразни отношения вътре в самата банка, както и между нея и различните

й контрагенти. Сложността на връзките и взаимната им обвързаност създават несигурност за
банките   по   отношение   на   възможността   да   запазят   досегашните   приходи,   да   реализират

очакваните бъдещи приходи и да съхранят и минимизират разходите си.

Съществуването на риск се обуславя от наличието на няколко възможни резултата в

дадена  ситуация.   Рискът   винаги   се  свързва  с  някакво  желано  състояние  или  предварително
поставена цел и изразява вероятността или възможността действителното състояние /резултат/

да се отклонява от желаното състояние /резултат/ в негативно посока.

В банковото дело понятието риск е едно от често срещаните. Говорим за различни по

своя произход и характер рискове – ликвиден, валутен, лихвен, кредитен и т.н. Всеки от тях
носи сериозна заплаха за сигурността на отделната банка, но и всеки може да допринесе за

реализирането на печалби.

Кредитният   риск   в   банковата   дейност   възниква   в   процеса   на   кредитиране   на

икономическите субекти. Значението на кредитния риск в структурата на банковите рискове
зависи от мащаба на кредитните операции, осъществявани от банките. Провеждането на рискова

кредитна политика, ниското качество на активите и слабия контрол могат да доведат до фалит
на банковата институция.

В съвременната икономическа литература съществуват два подхода при дефинирането на

кредитния риск:

­ съгласно първия подход кредитният риск се определя като риск от неизпълнение на

поетите задължения  от страна на кредитополучателите пред банките – кредитори и в частност

спиране   на   плащанията   по   дълга   и   спиране   на   плащанията   по   лихвите.   Тук   източника   на
кредитен риск е индивидуалният кредитополучател.

­

съгласно втория подход кредитният риск се определя като вероятността да се

намали стойността на част от активите на банката, представляващи отпуснатите кредити или

фактическата доходност от тази част активи да се окаже значително по­ниска от очакваната. В
този случай източникът на кредитен риск е кредитният портфейл на банката като съвкупност от

отпуснатите кредити.

Индивидуалният кредитен риск и портфейлният кредитен риск определят структурата на

кредитния риск във всяка банка. При оценяването  на риска на отделния кредитополучател, този
кредит може да се разглежда изолирано от другите кредити или като неразделна част от целия