Медицински Университет
гр. София
ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНО
ЗДРАВЕ
Магистърска програма „Управление на здравните грижи”
Д И П Л О М Н А Р А Б О Т А
на тема:
„ЗДРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ
/ПРИ ДЕЦА И ПОДРАСТВАЩИ ОТ РАЗЛИЧНИ
ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ/”
ДИПЛОМАНТ:
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ф. Номер:
СОФИЯ
2014 год.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА............................................................................... 4
ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС
ЗДРАВЕТО И ЗДРАВНОТО ВЪЗПИТАНИЕ.............................................................................. 6
1.1. Същност на здравната култура и здравното поведение............................................ 6
1.2. Съдържание на здравното възпитание......................................................................... 8
1.3. Принципи на здравното възпитание........................................................................... 11
1.4. Методи и форми на здравното възпитание................................................................ 12
1.5. Институции, участващи в здравното възпитание.................................................... 13
1.6. Оценка на здравното състояние на децата и юношите. Промоция на
здравето..............................................................................................................................................15
ВТОРА ГЛАВА. ОРТАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА НАУЧНО-
ПРАКТИЧЕСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ.......................................................................................... 25
2.1. Постановка на проблема............................................................................................... 25
2.2. Работна хипотеза при изследването............................................................................ 25
2.3. Цел на изследването....................................................................................................... 26
2.4. Задачи на изследването................................................................................................. 27
2.5. Методика на изследването............................................................................................ 27
2.6. Предмет на проучването................................................................................................ 27
2.7. Обект на изследването................................................................................................... 28
2.8. Период на реализация на изследването и изследван контингент......................... 28
ТРЕТА ГЛАВА. АНАЛИЗ НА СОБСТВЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ОТ
ЕМПИРИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ.............................................................................................. 29
3.1. Собствени проучвания – анализ на резултатите от емпиричното
изследване......................................................................................................................................... 29
3.1.1. Анализ на резултатите от анкетите с родителите........................................... 29
3.1.2. Анализ на резултатите от анкетите с учители................................................. 32
3.1.3. Анализ на резултатите от анкетите с ученици................................................. 38
3.2. Оптимизиране качеството на учебната среда и обслужването в училището..... 48
2
3.3. Интерактивни методи и похвати за организиране на възпитателната дейност52
3.4. Организация на групова работа.................................................................................. 53
3.5. Прилагане на разнообразни методи на обучение..................................................... 56
3.6. Хигиенна организация на урока.................................................................................. 57
3.7. Изготвяне на рационално дневно и седмично разписание..................................... 59
3.8. Изисквания към почивките.......................................................................................... 60
3.9. Извънкласни и извънучилищни форми..................................................................... 61
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ................................ 63
БИБЛИОГРАФИЯ................................................................................................................. 67
ПРИЛОЖЕНИЯ..................................................................................................................... 70
3
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
Здравословният стил на живот заема централно място в системата от общочовешки
ценности и до голяма степен зависи от непрекъснато променящото се състояние на жизнената
среда.
Българското училище отделя все по-голямо внимание на образователните изисквания,
свързани с формиране на здравословен начин на живот. Най-общо здравословния стил на
живот включва система от знания и умения, съобразени с всекидневния живот на човека.
Създаването на трайни навици изисква такова учебно съдържание по биология, което да
представи проблемите за опазване на околната среда, здравето на човека и толерантно
отношение към всичко живо.
Практическата полза от здравното възпитание за самите ученици и техните семейства е
очевидна. Като се вземат под внимание и фактите, че броят на семействата, отглеждащи
домашни любимци нараства, увеличаващият се брой бездомни кучета, играта около
блоковите пространства и излетите сред природата, особено актуални са въпросите за
подготовка на учениците с оглед опазване на здравето им и здравето на тези, които са в
контакт с тях.
Усилията в това отношение само на училището не са достатъчни. Необходимо е
цялостно мобилизиране на компонентни организации с училищата, за да се формира много
добра здравна култура у учениците.
Бързото развитие на биологията и новостите в медицината не винаги могат адекватно да
бъдат отразени в учебното съдържание. То в определени моменти практически изостава и
остарява информационно.
Здравето и жизнеспособността имат огромно значение за пълноценната реализация на
човешкия потенциал – само здравият човек може да развие и изяви заложбите и
способностите си в пълна степен.
Здравето винаги е било първостепенна жизнена потребност, но в съвременните условия
нараства неговата значимост от медицинска, социална, икономическа, морална и правна
гледна точка. То е един от глобалните проблеми с жизненоважно значение за цялото
човечество и изисква сътрудничество и партньорство. [11; 23-24]
Икономическите и социални условия в страната през последните дванайсет години
увеличиха негативните въздействия върху здравето на нацията, свързани с хроничния
дисстрес, структурата на разходите и потреблението, злоупотребата с цигари, алкохол,
4
наркотици, рисковото сексуално поведение, дисбаланса в храненето и др. Увеличи се и
влиянието на вторичните рискови фактори, повишаващи вероятността за възникване на
заболявания, като артериална хипертония, диабет, затлъстяване и абнормно телесно тегло.
Най-силно изложени на действията на тези фактори са децата, гражданите с ниски
доходи, някои етнически общности, лицата с вродени увреждания и инвалидите.
Влошеният здравен статус се дължи на незадоволителния жизнен стандарт, на
замърсяването на околната среда, на голямото психо-социално напрежение,
незадоволителния стандарт на българското здравеопазване, липсата на обективни условия за
здравно поведение.
Кризата в здравното състояние на българския народ, неговия влошен жизнен стандарт и
здравно-демографски статус правят особено актуален и социално значим проблема за
здравното възпитание на младото поколение.
Ефективни пътища за издигане равнището на здравна култура и възпитание на
подрастващите са училището и семейството. Основен въпрос, от който зависи успехът на
програмата за здравно възпитание в учебната среда е да се създадат достатъчно добре
квалифицирани кадри, учители, здравни работници, които да съдействат за решаването на
тази стратегическа задача.
В много европейски страни училищата разполагат със стратегии и програми, които
информират учениците как да се предпазват от вредни за здравето поведенчески прояви и по
какъв начин могат да ги преодолеят. Важен фактор за придобиване на здравни умения и
навици е образованието и конкретната учебна среда. Освен в дома, подрастващите трябва да
получават знания за опазване на личното си здраве и в училище. Чрез обучението по
различни учебни предмети (особено “човек и природа”), беседи в часа на класа или по време
на екскурзии, излети, извънучебни занимания децата трябва да се възпитават в здравословен
начин на живот и труд.
От особено значение е нивото на здравна култура на родителите, защото процеса на
здравно възпитание започва именно в семейството.
Колкото по-открито се гледа на проблема, толкова по-уверено ще се търси решение и в
нашите български училища и семейства.
Целта на здравното възпитание е да се съдейства за правилното формиране и укрепване
на физическото и психическо здраве на детето и юношата, хармоничното им развитие като
дееспособни и жизнеспособни личности. Крайният резултат е формиране на здравна култура,
която да стане основа и източник на здравословен начин на живот и предпоставка за по добро
качество на живота и дейността на личността.
5
ПЪРВА ГЛАВА
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС
ЗДРАВЕТО И ЗДРАВНОТО ВЪЗПИТАНИЕ
Здравето е върхът,
който всеки трябва сам да достигне!
1.1. Същност на здравната култура и здравното поведение.
Здравето се приема за най-висша ценност. Стремежът към здраве и към откриване на
средства за неговото запазване е основен за всички хора, във всички исторически епохи. В
условията на пазарната икономика и гражданското общество личната отговорност за
собственото здраве нараства. Въпросът за повишаване на здравната култура и формирането
на здравословен стил на живот на подрастващите става все по-актуален.
В научната литература здравето се разглежда в два аспекта: социално-икономически и
личностно-психологически. В най-общ смисъл, то се определя като био-социален процес на
изменение, развитие и усъвършенстване на физическите и умствени сили и възможности на
индивида.
Според Конституцията на Световната здравна организация здравето се разглежда като
“състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не само като отсъствие
на болест или физически недъг”. [17] В това определение е подчертан позитивният аспект на
здравето. То има както биологична, така и психологична и социална страна, които са взаимно
свързани.
Традиционното възприемане на здравето като медоко-биологичен феномен вече се
отхвърля. Чрез обединяването на биологичния и социален подход се очертава неговият т. нар.
интегрален био-социален модел. Тук здравето се разглежда като “ процес на съхранение и
развитие на биологичните и социални функции на човека, на оптималната му
трудоспособност и социална активност при максимална продължителност на човешкия
живот”. [16]
В специализираната научна литература здравето се интерпретира по различен начин, в
зависимост от авторските позиции. Според Л. Йорданов (1995, с. 7) здравето представлява
"способността на човека да се приспособява към определена околна среда, както психически,
така и физически". М. Попов (1999, с. 4) определя здравето като "един от елементите или
критериите на качеството на живота, тясно свързано с всички останали".
6
За общоприето се приема определението, поместено в преамбюла на Устава на
Световната здравна организация, където здравето се определя като състояние на пълно
физическо, психическо, духовно и социално благополучие, а не само отсъствие на болести и
физически дефекти.
Като че ли определението на понятието болест е по-лесно. Болестта е нарушение на
жизнените функции на организма, на неговите връзки с околната среда и обикновено води до
временна или трайна загуба на работоспособността, което се отразява неблагоприятно на
обществената система и на отделния индивид.
Болестите биват остри, които започват бързо и симптомите им са добре проявени и
хронични, които започват бавно и протичат продължително. Най-често началото на
заболяването е остро и при недобро лечение то се хронифицира. Хроничните заболявания
може да се обострят.
Здравното състояние на децата и подрастващите се оценява въз основа на физическото
развитие и дееспособността, заболяемостта, някои демографски показатели и др. То се смята
за един от обективните показатели за социално-икономическия просперитет на дадено
общество.
Здравната култура на населението включва всички знания, умения, навици, привички и
поведение, които то притежава за опазване, възстановяване и укрепване на личното и
общественото здраве.
Здравните знания включват информация за личните и обществените хигиенни норми, за
здравословното хранене, за ефективността от физическите упражнения, спорта и туризма,
начините за избягване на стреса и много други, т. е. знания за функционално-морфологичното
равновесие на организма при взаимодействието му със средата.
Здравното умение е способността на индивида да извършва съзнателно определени
действия, като съблюдава установените здравни правила.
Здравният навик е усъвършенствано след многократно повторение умение, което
позволява здравната дейност да се извършва рационално, при по-малък контрол на
съзнанието.
Здравната привичка е дейност, която е станала потребност на индивида при
определените условия, и ако тя не бъде извършена предизвиква чувство на
неудовлетвореност.
Здравното поведение се проявява в здравословния стил на живот, който е целенасочена
жизнена дейност, обусловена от генетичните особености на индивида и от конкретните
7
условия на живот, която извършва дадената личност, за да опази, укрепи и повиши
собственото си здраве.
Мотивите за здравно поведение на личността зависят от различни фактори:
- Наличните здравни знания и здравна информираност;
- Мястото на здравето в ценностната система на личността;
- Оценяването риска и собствената застрашеност от болести;
- Отговорността пред себе си и пред околните;
- Страхът от медицински манипулации и от постъпване в болница;
- Желанието за добър външен вид и стремежът към красота, които по правило съвпадат
с изискванията на лична хигиена и здравословния стил на живот;
- Непреодолимото удоволствие от приемането на някои храни, алкохолни напитки,
пушене, наркотици;
- Влошеното материално състояние и недостигът на средства за закупуване на
здравословни храни и за финансиране на здравословни дейности;
- Страхът от невъзможност за заплащане на медицински услуги, и високи цени на
лекарствата.
- Личният пример на околните - приятели, семейство и др.
1.2. Съдържание на здравното възпитание.
Здравното възпитание е един от основните компоненти в системата на
възпитанието. То е целенасочен процес и дейност за развитие и усъвършенстване на
физическото и психическо здраве на индивида. Здравното възпитание започва веднага след
раждането на детето и продължава през целия му съзнателен живот. Здравето е лична и
социална ценност и затова е необходима социална подкрепа и сътрудничество за равитие и
формиране на умения за личен избор на зравословен начин на живот.
Основно място в съдържанието на здравното възпитание се обръща на значението на
здравето като общочовешка ценност, двигателната активност и ползата от спорта,
здравословното хранене, избягването на стреса и конфликтите в училището и семейството,
неизползването на наркотични и упойващи вещества, предпазването от травматизъм и др.
Освен тези актуални моменти, в съдържанието трябва да присъстват и други
профилактични проблеми: поддържането на личната хигиена, спазването на дневния режим,
закаляването, изискванията към облеклото, жилището, учебното заведение, хигиената на
умствения труд. Към съдържанието спадат и поведението при болест, контактуването с лекар,
8
използването на лекарствените средства, лечението с билки и минерална вода, някои средства
от народната медицина, доказали своята ефективност.
Друго съдържателно направление на здравното възпитание е промяната на здравното
съзнание и отношението към здравето, изработването на социални умения и навици за
здравословен избор на поведение, формирането на здравословен стил на живот и активна
здравна позиция в обществото.
Не на последно място следва да се посочи половият живот и проблемите, които той
може да създаде на младите хора.
Здравното възпитание представлява целенасочен процес на въздействие, чрез който се
получават здравни знания, формират се здравни умения, навици и привички. Въздейства се
върху ценностните нагласи и се изгражда здравословно поведение,, насочено към
предотвратяване на болестите, възстановяване, опазване и повишаване на здравето на
индивида и на обществото като цяло.
Целта на здравното възпитание е да изучава закономерностите за формиране и
укрепване на здравето и разработването на пътища за повишаване на здравната култура,
изграждане на собствен здравословен стил на живот и здравно поведение, адекватно на
съвременните изисквания.
Здравното възпитание и дейността за висока здравна култура в никакъв случай не могат
да се сведат само до разпространяване на здравни знания, чрез здравна просвета. Затова в
научната литература се наблюдава подменяне на термина "здравна просвета" със "здравно
възпитание". Въздействието върху познавателния елемент на здравната култура, чрез здравна
просвета е сравнително по-лесно (т.нар. просветителски подход), в сравнение с цялостното
въздействие, върху ценностите на индивида и промяна на неговото поведение.
Задачи на здравното възпитание са:
- овладяване на определени знания за устройството и функциите на човешкото тяло,
болестите и профилактиката им, дневния режим, закаляването, здравословното хранене,
ползата от спорта и туризма, опасностите от употребата на наркотични вещества и много
други;
- изграждане на система от потребности и убеждения за укрепване, повишаване на
здравето;
- формиране на умения за самостоятелно здравословно поведение и използване на
методите и похватите на самовъзпитанието;
- създаване на активна здравна позиция в обществото, водеща до укрепваща здравето
обществена среда.
9
Личността на детето, юношата и възрастния са обект и същевременно субект на
здравното възпитание. В съвременната педагогика преобладаващ принцип е единството на
педагогическата дейност на възпитателя и възпитаника, и взаимовръзката между възпитание
и самовъзпитание.
Предмет на здравното възпитание са положителните промени в здравното поведение на
възпитавания.
Здравното възпитание се разглежда като компонент на Теорията на възпитанието.
Необходимо е да се очертае неговата взаимна обусловеност с физическото, половото,
нравственото, естетическото, трудовото и умственото възпитание.
Най-близко до здравното възпитание е физическото възпитание, като някои от формите
и средствата на физическото възпитание са , и средства за здравно възпитание.
Въпросите на пола и сексуалността оказват влияние върху всички страни на човешката
жизнена дейност и без наличие на полово възпитание не може да се гарантира здравето на
индивида. Решават се проблемите на добрите взаимоотношения между половете, избягването
на конфликтите в семейството, предпазването от забременяване и др.
Важен елемент е връзката на здравното възпитание с нравственото. Ако човек е с ниска
нравственост и целта на неговия живот е хедонистично-консумативна, то той трудно би се
заел със спорт, спазване на нискокалоричен режим на хранене или отказване от
тютюнопушене и употреба на алкохол. Това са вещества, които много лесно доставят
удоволствие, не искат никакви лишения, но увреждат здравето в различна степен.
Естетическото възпитание и стремежът към добър външен вид у младите хора, могат да
помогнат за поддържането на една стройна фигура, което ще доведе и до подобряване на
здравето.
Трудовото възпитание и културата на труда позволяват на човек да работи така, че да му
остава време и за укрепване на здравето. Да си намери подходяща работа, неувреждаща
здравето му.
- и запалителните процедури, особено извеждането на децата навън,
- на открито.
Съдържанието на занятията, техният обем, както и методичните средства, които се
прилагат във връзка с обучението, да са съобразени с умствените способности на децата и на
развитието на опорно-двигателната им система.
Ефективността на обучението зависи и от реда и разположението на децата по време на
заниманията. За целта столчетата трябва да са удобни, децата да се разполагат в полукръг
около учителката, за да могат всички да я виждат и чуват добре. Децата от подготвителната за
10
училище група, във връзка с по-добрата адаптация към училищните условия, трябва да сядат
по две и масичките да се подреждат като чиновете в класната стая.
При честване на празници и исторически събития, посещение на куклен театър и цирк се
създават условия за положителни емоционални преживявания, напрежение на вниманието и
на двигателната дейност на децата. При подготовката на празниците учителите трябва да
внимават децата да не се преуморяват и да не се претоварват с репетиции, рецитиране, танци,
пеене, а и да не стоят дълго прави. От хигиенно гледище всяко представление, изнасяно от
децата, трябва да е късо, за да не ги изморява, а да им създава положителни емоции.
1.3. Принципи на здравното възпитание
Процесът на здравното възпитание притежава общите особености на възпитанието, но
има и свои специфични принципи:
- Интегративност. Процесът на здравното възпитание се реализира в обучението по
всички учебни дисциплини във всички класни, извънкласни и извънучебни форми, като
информацията се получава по формални (регламентирани) пътища и неформални
(нерегламентирани) пътища, при спонтанно възникващи или преднамерено случайни
ситуации.
- Личен пример. Въздействаща информация може да се получава и невербално, само
чрез това, което наблюдават учениците. Затова всички субекти на въздействието (учители,
родители, лекари, видни личности в обществото) оказват въздействие и трябва да имат
здравословно поведение, да се хранят здравословно, да не преяждат и да имат нормално
тегло, да не пушат, да не употребяват алкохол, да имат винаги добра физическа кондиция,
добро самочувствие и да са пример за подражание за водене на здравословен стил на живот.
- Единство на възпитателните изисквания от страна на учители, родители и лекари. Тази
съгласуваност в дейността се постига като се провежда обучение на родителите чрез лекции,
беседи и разнообразни информационни материали, включително и в средствата за масова
комуникация.
- Недопускане на негативно въздействие върху възпитавания. Принцип, формулиран
още от Хипократ "Първо да не вредим!" (Ршпшп поп посеге). При здравното възпитание има
дейности, които могат да са опасни за здравето на някои деца — диети, моржуване,
маратонско бягане и други. Затова се спазва следващият принцип за индивидуален подход.
- Индивидуален подход (многовариантност). Като се съобразят индивидуалните
особености на учениците, характерът на мотивацията им, възможностите и досегашна им
11
подготовка, финансовите възможности на родителите, всеки изработва собствен здравословен
стил на живот съобразен с общите изисквания.
- Продължителност и непрекъснатост. Процесът на здравното възпитание започва с
раждането на детето и продължава до края на живота. Здравните навици и привички,
здравната култура се изграждат продължително време, съобразно възрастта на децата и
техните възрастови морфо-функционални особености, като постепенно тяхното съдържание
се усложнява.
- Многофакторност. Здравното възпитание се реализира чрез въздействието на различни
фактори - семейството, училището, социалната среда, неформалните общности, литературата
и изкуството, средствата за информация и развлечение.
1.4. Методи и форми на здравното възпитание
При дейностите за здравно възпитание се използват различни методи:
- Методи с преобладаване на устното слово - здравни беседи, лекции, дискусии,
публични дебати, часове на въпроси и отговори и др.;
- Методи с преобладаване на печатното слово - учебници, здравни брошури, статии в
списания и вестници;
- Методи с преобладаване на нагледни елементи - плакати, фототабла, здравни витрини,
изложби, макети;
- Комбинирани методи, научнопопулярни филми, куклени или театрални представления,
телевизионни предавания, видеофилми, здравни курсове, интернет страници, интернет
форуми и др.
Посочените методи се използват съобразно особеностите, възрастта и възможностите на
конкретната аудитория. При децата от ранната детска възраст се предпочитат методи с
нагледни средства, групови беседи, плакати, видеофилми.
В детските заведения и началните училищни класове се използват игри със здравна
насоченост, упражнения, драматизации, филми, конкурси и изложби на здравна тематика.
Здравните знания се получават главно в часовете по природознание, специалните беседи,
подготвени за часа на класа, а и по всички останали предмети се вграждат елементи на
здравно възпитание.
В прогимназиалния курс се изучава учебната дисциплина анатомия, физиология и
здравно образование, където учениците добиват представа за устройството и функциите на
човешкото тяло, основните болести и профилактиката им.
12
При учениците от гимназиалния курс се предпочитат дискусиите, дебатите, ролевите
игри, в които те могат да изразят свое мнение и да го защитят, срещи със специалисти,
участие в клубове, научни семинари. Здравни знания се дават в редовните часове по биология
и здравно образование. Въвеждането на специална учебна дисциплина, в която да се
акцентира на проблемите за здравословното хранене, двигателната активност и закаляването,
безопасния секс, ограничаване употребата на упойващи и наркотични вещества, справянето и
избягването на стресови ситуации, подготовката за семеен живот, ще допринесе за
повишаване на здравната и половата култура на населението и подобряване здравния му
статус.
Здравното възпитание има и специфични изисквания:
- Лекциите, беседите или нагледните материали да отразяват само научни факти.
Особено внимание е необходимо при цитирането на случайни журналистически публикации
за екстрасенси, народни лечители, гладуване и др.
- По-малко да се описват болестни симптоми, а да се обръща внимание на
възможностите за предпазване от заболявания и за укрепване на здравето.
- Да се формира оптимистична нагласа у слушателите и зрителите, увереност и
мотивация за приобщаване към нормите на здравословния стил на живот, а не песимистични
настроения.
- Стремежът да се каже всичко по даден проблем, за да се демонстрира огромна
ерудиция, води до лавинообразно струпване на факти и цифри, което уморява слушателя и
снижава интереса му.
Здравното възпитание се реализира с различни форми, класни — в часа на класа или по
учебните дисциплини, изучаващи природата и човека, физическо възпитание и др.,
извънкласни и извънучилищни. Особено ефективни са спортните празници, туристическите
излети и походи, научните конференции, посещенията на магазини за спортни стоки и за
здравословни храни, срещите с видни личности, дълголетници и др,
1.5. Институции, участващи в здравното възпитание
Институциите, които участват при реализиране на здравното възпитание, са семейството
като първична социализираща среда, детското заведение и училището като професионални
фактори при възпитанието на младото поколение, медиите, неправителствените и религиозни
организации, неформалните общности и др.
Семейството е мястото, където се усвояват първите здравни умения, навици и привички
за чистота на тялото, здравословното хранене, закаляването, двигателната активност,
13
спазването на дневния режим, начините за лечение и контактуване с представителите на
лечебните институции и др. Въздействието се осъществява и с личния пример на родителите.
Благоприятната психологическа атмосфера в семейството е гаранция за здравето на
децата и юношите. Семейните конфликти и неразбирателства, алкохолизмът на един от
родителите, непълните семейства, разводът разрушават здравето на всички членове на
семейството и не подпомагат усвояването на умения за общуване и взаимодействие без
създаване на стрес.
Училището е институцията, където с въвеждането на здравно образование, трябва да се
повишава здравната култура и да се формира здравословен стил на живот. Като се има
предвид интегралната същност на здравното възпитание, то трябва да се осъществява чрез:
- въвеждане на здравни аспекти в учебното съдържание на отделните дисциплини и
отделни уроци в общо задължителната подготовка;
- часа на класа, където на учениците да се осигурява, научна, достъпна и подходящо
дозирана информация и коментар;
- извънурочната и извънучилищна дейност, клубове, дискусии, изложби, викторини,
спортни състезания, туристически походи и др.;
- въвеждане на самостоятелна учебна дисциплина в гимназиалния курс, която да
представя най-актуалните проблеми, имащи отношение към здравето и живота на младите
хора и тяхното бъдеще.
В българското училище съществуват две здравни стратегии: моралистична и
демократична. При моралистичната стратегия акцентът пада на хигиената и физическото
здраве, а на психосоциалната страна не се обръща достатъчно внимание. Нормативно се
забраняват употребата на алкохол, тютюнопушенето и наркотиците, а сексуалната
проблематика се премълчава и заобикаля. Демократичната стратегия цели формиране чувство
за лична отговорност, за собствен избор, а не натрапване от вън. Тя залага много повече на
самовъзпитанието и личния пример.
Ученическите общности и приятелските групи оказват влияние в негативна или
позитивна насока върху здравното поведение на личността. Склонността към тютюнопушене,
алкохол и наркотици на преобладаващото мнозинство или на лидера на групата задължават
останалите да се унифицират. Приятелските групи могат да окажат и социална подкрепа за
отказване от вредни привички или за създаване на здравословни навици - редовни спортни
тренировки, здравословно хранене и др.
14
Средствата за масова комуникация силно влияят на общественото мнение. С
поднасянето на здравна информация, те се ориентират към формиране на здравословно
поведение както у подрастващите, така и у възрастните.
Централно място в този процес има телевизията, която е най-мощното, най-масово и
най-ефективно средство за повишаване на здравната култура на населението. Тя може да
допринася за формиране на здравословно поведение и избягване на факторите, повишаващи
заболеваемостта, чрез ежедневен спортен блок, подканващ към спорт, готварски предавания,
утвърждаващи използването на евтини и здравословни храни, видни личности,
демонстриращи здравословен стил на живот и т.н. Телевизията може да има и негативно
въздействие с рекламите на опасни за здравето храни, алкохолни напитки и др.
Важна е ролята на пресата, която трябва да се включи в общите усилия за утвърждаване
на здравно-профилактичната стратегия. Съществуват издания със здравна и профилактична
насоченост, но в останалите вестници и списания рядко се публикуват добри и
профилактично насочени статии.
В българските интернет-страници може да се намери информация за здравето, но тя има
търговски характер. Ползотворните съвети за здравословен стил на живот, не винаги са на
високо професионално ниво.
Обществените организации като Български червен кръст, Български туристически съюз,
спортни дружества, фондации и други обществени структури, също утвърждават на
здравословно поведение. Много от тях водят борба срещу най-опасните рискови фактори, но
тяхната дейност е несъгласувана и разнопосочна.
1.6. Промоция на здравето
Изучаването структурата на заболяемостта в детско-юношеската възраст има голямо
научно, социално и практическо значение. То дава представа за честотата на отделните
заболявания и към кои от тях трябва да бъдат насочени профилактичните мероприятия.
Заболяванията на децата увеличават временната нетрудоспособност на майките и това води
до финансови загуби за обществото и за отделното семейство. Учебните постижения на
децата в голяма степен зависят от заболяемостта им. Всеки педагог трябва да е осведомен от
какви болести най-често боледуват децата и до какви последици води всяко заболяване.
Заболяемостта представлява броя на регистрираните нови заболявания в момента на
появата им, отнесени към броя на цялото население от определен регион или държава, за
определено време. Това е така наречената заболяемост по обращаемост. Тя може да се
определи и за децата от 0 до 14-годишна възраст. Тогава се отчита броят на
15
Здравно възпитание и образование при деца и подрастващи от различни възрастови групи
Здравето винаги е било първостепенна жизнена потребност, но в съвременните условия нараства неговата значимост от медицинска, социална, икономическа, морална и правна гледна точка....Здравно възпитание и образование при деца и подрастващи от различни възрастови групи
| Предмет: | Здравен мениджмънт, Икономика |
| Тип: | Дипломни работи |
| Брой страници: | 81 |
| Брой думи: | 18832 |
| Брой символи: | 120589 |