Университет за национално и световно стопанство
гр.София
Катедра: Международни отношения
КУРСОВА РАБОТА
По
История на международните отношения
Тема:
Обединението на Германия
Разработил:
Проверил:
Гр.София
1
Съдържание
I. Увод...................................................................................................2
II. Изложение
1.Положение на Берлин след издигането на Стената.............3
2.Източен Берлин.......................................................................4
3.Западен Берлин........................................................................5
4.Конюнлтурата в Източна Европа...........................................7
5.ГДР-противоречия между идеали и действителност...........8
6.Демонстрации в Лайпциг, Берлин и Дрезден.....................10
7.Отваряне на границите между ФРГ и ГДР.........................11
8.Разпространение на реформаторския процес.....................12
9.Позиции на страните победителки......................................13
10.Преговори между двете германски държави....................14
11.Преговори между Х.Кол и М.Горбачов............................16
12.Обединение на Германия....................................................17
III. Заключение..................................................................................18
IV. Библиография..............................................................................19
2
На 9-ти Ноември 1989г. една мечта се превръща в реалност.
Границата, разделяща Западна от Източна Германия е отворена. Стената,
която разрязва великия град и коятодържи гражданите му разделени едни
от други, се превръща в история, реликва на Студената война. Всички тези,
имали късмета да бъдат в Берлин в нощта на 9-ти Ноември, виждат как
граничните стражи от ГДР стоят неподвижно, докато берлинчаните
минават покрай тях и се прегръщат с насълзени от щастие очи. Едва ли
някой, който ги е видял тогава, би забравил тази гледка. Там се пише
световна история. Падането на Стената представлява позабавения триумф
на безкрайната воля за свобода на този град, без която гласността и
перестройката биха били невъзможни. То съшо отразява победата на
мирната революция на населението на ГДР.
Премахването на Берлинската стена, коато винаги ще се използва
като символ на края на Студената война, прави “Запада” достъпен от
“Изтока”. Дните, непосредствено след това събитие са безкрайно
нетипични за цяла Германия-като се има предвид обичайния ред там,
можем дори да говорим за анархия: магазините стоят отворени до когато
си искат (обичайното работно време през 1989г. е до 18:30ч.), паспорт от
ГДР служи като билет в градския транспорт и като цяло през тези дни има
повече изключения, отколкото правила.
Това са дни на обединение, а не удеднаквяване. И така, германския
народ става по-сплотен от когато и да било през последните петдесет
години. Най-накрая това, което трябва да бъде заедно, става едно цяло.
Най-естественото нещо за другите градове става реалност и в Берлин- да се
разходиш в провинцията. Берлин става метрополис в сърцето на Европа:
Европа, отдадена на поддържането на мира.
Разбира се, едва ли до 13-ти Август 1961г. някой е вярвал, че точно
тези естествени свободи на града и неговите жители ще бъдат премахнати.
1
“Berlin in November” - стр. 7
2
Www.remote.org
3
До тогава Берлин остава неразделен град за берлинчаните, въпреки
вътрешната граница, двете различни валути и наложените трудности в
ежедневния живот. В сърцата на хората градът е едно цяло, макар
принадлежностите на Източен Берлин към Германскат Демократическа
Република и на Западен Берлин към Федерална Република Германия да се
задълбочават. Градът продължава да се справя със собствените си
противоречия. Хората се спогаждат и се опитват да се възползват от
възможностите, които и двете страни на града предлагат. От друга страна,
идеолозите твърдят, че двете системи са несъвместими. Когато Стената се
издига през Август 1961г. никой не вярва, че това ще представлява
дългосрочно разделяне, със сигурност не и за двадесет и осем години.
Междувременно, цяло поколение израства, познавайки Берлин като
разделено място. От 1961 до 1963г. комуникацията между двете части на
града е напълно прекъсната, до първото съгласие за преминаване на
границата позволява на Западногерманците да правят кратки посещения в
Източен Берлин. До 1972г. ръководните органи продължават да се държат
нетолерантно по въпроса за Западен Берлин. През 1967г. Уолтър Улбрихт
заявява в народния парламент, че Западен Берлин е в територията на ГДР и
затова е част от нея, но в момента търпи окупационен режим.
Германската Демократическа Република се инати да признае Западен
Берлин като град-държава, чиито жители ясно са изразили подкрепата си
за Федералната република Германия. В същото време ГДР прави усилия да
превърне Източен Берлин-своята столица-в метрополис с международна
известност.
Така или иначе, той се превръща в интелектуален и културен
център на Източна Германия. Но не само голямото разнообразие от музеи,
театри, галерии, кина и гастономически заведения правят живота в
“Hauptstadt”(т.е. “Главния град”, както източногерманците наричат своята
столица) все по-привлекателен. Хората също така са привлечени към
3
“Berlin in November” - стр. 14
4
www.remote.org
4
Източен Берлин като център на индустрията, администрацията, политиката
и печата. Традиционните центрове на научно-изследователската дейност-
Хумболдския университет и Академията на науките- също са разположени
в Източен Берлин, който, без съмнение най-гоемият град в ГДР, расте
изцяло на разноските на останалата част от страната. Особено големи суми
са инвестирани в строителството на домове, за възстановяване на стария
град и преобразяването на центъра, и преди, и след честването на 750-тия
му рожден ден. Близостта на столицата до другата, икономически по-силна
система, както и съществуването на Западен Берлин, изискват
източногерманското правителство да поддържа Източен Берлин добре
снабден, което означава, че стандартът на живот там е значително по-
висок, отколкото в останалата част от страната.
Настроенията, които не се изказват в останалата част от републиката,
се изразяват в Източен Берлин- общото възмущение е по-свободно
изявено. “Старите” берлинчани открито зявяват гнева си от това, че са
разделени от Стената. Разбира се, те помнят какъв е бил живота в града,
преди разцепването му. Много ненаследствени берлинчани също могат да
го усетят. Всеки, погледнал от телевисионната кула осъзнава колко голям е
самия град и не може да не си помисли-“Ами ако...”. Никоя от двете страни
на Града не може, а и не иска да отрече съществуването на другата.
5
“Berlin in November” - стр. 14
6
Www.appropriatesoftware.com/BerlinWall
5
Западен Берлин може да се е превърнал в остров, заради стената, но
хората отказват да се откажат от града си, без значение колко строги стават
мерките на властите от ГДР. Западноберлинчани и тези, които ги
подкрепят развиват девиза “Сега, повече от всякога!” И така, планът на
Уолтър Улбрихт да пресече нервните връзки на града рухва. Решението да
се обяви Източен Берлин за столица само засилва амбициите на
западноберлинчани за града си.
Западен Берлин също се превръща във важен интелектуален и
културен център-и по своя инициатива, и с подкрепата на Федерална
Република Германия. Голямо разнообразие от театри, концертни зали,
музеи и галерии, също и кабарета и алтернативни изкуства, осигуряват
разнообразен и интригуващ живот в Западен Берлин. Като най-големият
университетски център в Германия, той има огромен потенциал в научно-
изследователската дейност, доказан от множеството колежи и институти.
Индустрията продължава да е гръбнака на града: стимулирането на
производството, както и програмите за превръщането на Берлин в център
на конференции, панаири и изложения, също и информация и туризъм, е
7
“Berlin in November” - стр. 14
8
Www.remote.org
9
www.appropriatesoftware.com
6
Предмет: | История |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 20 |
Брой думи: | 4537 |
Брой символи: | 25193 |