Човешкото право за абсолютна свободта, истина или измислица?

Какво е за нас свободата? Това , че можем да решим дали днес да излезем навън или да си 
останем вкъщи , а може би факта ще имаме възможноста да реализираме идеите и целите си? 
Да , това ще да е свободата за нормалния , некапризен човек.И ако го попитаме дали е 
свободен , той твърдо ще каже да , без дори да се замисли. Но дали е така? Според мен не е.За 
мен свободата е един идеал , макар и недостижим, към който ние трябва да се стремим за да 
може да прогресира нашето общество. Пример  - свободата води до идеи, те до движения , 
движенията до действия , а те от своя страна да промени , били те добри или лоши.Тогава до 
каква степен сме свободни?До много малка степен , бих отговорил аз.Ние биваме ограничени от 
закони , правила, морал ,дълг и още много неща. Дори слънцето може да ни наложи 
ограничения свързани с светлината му. Всичко е в зависимост и всичко е в окови едно спрямо 
друго. Същото е и с нас . С правото си на свобода , хората гласуват за неща които всъщност я 
ограничават. Единствената ползва от това е предпологаемите ред и спокойствие , който ,ако 
бъдат нарушени, се превръщат в хаос.Нека погледнем този пример. Имате ваканция и искате да 
отиде на море. Вие имате свободата в този , макар и ограничен период от време, да си почивате 
на място , израно от вас измежду многото. Ето в това толкова просто изречение две неща вече 
ограничават свободата ни в дейстивията , 1 – ограничената ваканция(дати) , 2- ограничения 
избор на ваканционни места. Дотук добре. Примирявате се с частичната си свобода. Какво би 
станало , ако изведнъж нещо попречи на плановете ви и ви наложи друго ограничение? Много 
просто , скарвате се с човека  , вдигате скандал и се връщате към обайните обструкций без 
много да мислите. Но изборът дали ще ходите или не ,досущ прилича на избора в кой хотел да 
отседнете. Вие нямате право на други избори. Не сте свободен да правите каквото искате и 
когато искате, но пък ако си мислите обратното всичко ще е наред ,нали? В днешни дни , в 
сегашното общество , ние нямаме други начини чрез които да се разбираме освен чрез 
ограничение на свободата или нейното отнема.Защо мислите ,че затвора е най-лошото нещо? 
Отговорът е лесен. Това е място , което не само ,че ви лишава от малкото свобода която сте 
имали , но и не зачита личната ви свобода . Замислете се. Всяко наказание , всеки упрек , води 
до нещо пряко или непряло рефлектиращо върху това до каква степен сме свободни. Наказан 
вкъщи , без джобни, повече работно време, допълнителна работа, и много други.Сам за себе си 
мога да твърдя , че не съм абсолютно свободен.Имам си задължения,задачи и си ги върша , а в 
замяна получавам облаги.Някои хора  не виждат това , а други просто предпочитат да го 
забравят. Но когата излязат тълпите по улиците и започнат да скандират за повече свобода в 
това ,повече свобода в онова , какво имат предвид?Хора умират за тази кауза , но уви 
безцелно.Точно както в  амеркианската революция и един цитат на политик чието име не 
знам :“ Да не сте се побъркали , за каква свобода говорите, защо ни е да заменяме един 
тиранин , който е на 4000 мили с друг по-близо“ . Много ясен пример. Колкото повече се 
замесваме в нещата,и колкото по-близко сме до тях, толкова повече виждаме грешките в 
системата и нуждата за действие, което води до съвсем същото без капка напредък, за свободата 
де. Но както вече казах, абсолютната свобода не съществува , тя е някаде там , в необятнато и 
просто чака денят в който ще я срещнем. А дотогава, ще трябва да се примирим с изборите 
които имаме и да се опитваме да изберем правилния , надявайки се той да ни доведе до 
абсолютната свобода, макар и знаейки , че това е невъзможно…