ИНОВАЦИИ 

В СТРОИТЕЛСТВОТО

(лекции: Тема V)

1

ТЕМА V. СЪДЪРЖАНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНОВАЦИОННИЯ 

ПРОЦЕС ЗА СЪЗДАВАНЕ, ПРОИЗВОДСТВО, И ВНЕДРЯВАНЕ

НА ИНОВАЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

1. Същност и структура на иновационния процес 

2. Основни класификации на етапите на иновационния процес 

3. Видове съвременни фирмени организационни структури 

4. Проиновативни териториално-организационни структури

  1. Същност и структура на иновационния процес

Иновационният процес представлява последователност от специфични 

дейности   по   превъплъщаване   на   първоначалната   идея   в   завършен   краен 

продукт-нововъведение.   Характерен,   вътрешноприсъщ   негов   елемент   са 

творческите   усилия,   генериращи   „новото“.   Иновационният   процес   се 

съпровожда и с определено висока степен на неопределеност и/или риск по 

отношение   гаранциите   за   успешно   разработване,   внедряване   и   пазарна 

реализация   на   съответното   нововъведение,   включително   при   гарантирано 

високо   ниво   на   подготовка   и   изпълнение   на   отделните   дейности,   и   на 

възможностите   на   научноизследователския   и/или   внедрителския   кадрови 

ресурс.   Иновационния   процес   оказва   благоприятно   стимулиращо 

въздействие върху субективния фактор, водещо до развитие на човешките 

способности чрез самообучение, до засилване на ефекта от опита и знанието.

    В   теорията   са   известни   различни   становища   за   границите   на 

иновационния   процес.   Обикновено   за   начало   на   процеса   се   приема 

формулирането   на   инвенцията.   Възможно   е   за   начало   на   иновационния 

процес да се възприеме и момента по формулирането на проблем, свързан 

със   задоволяването   на   една   или   друга   производствена   или   потребителска 

потребност.   В   тесен   смисъл,   за   край   на   иновационния   процес   се   приема 

внедряването   на   нововъведението   в   практиката   или   непосредственото   му 

предлагане на пазара. В по-широк план, краят на иновационния процес, се 

2

идентифицира   с   невъзможността   от   по-нататъшно   модифициране, 

усъвършенстване или разпространение на нововъведението в други области и 

сфери на приложение, т.е. с края на неговата дифузия.

  По отношение на своята структура иновационния процес се разделя на 

отделни   етапи   или   още   фази,   включващи   по   няколко   логически   свързани 

дейности. В съдържателно отношение цялостният или пълният иновационен 

процес   обхваща   най-малко   следните   три   основни   фази   –   инвенция, 

разработване и внедряване.

  Продължителността на иновационния процес е строго индивидуална за 

отделните нововъведения. До голяма степен се предопределя от степента на 

новост,   сектора   на   приложение   и   значимостта   на     нововъведението. 

Обикновено   обхваща   период   в   диапазона   от   няколко   месеца   до   няколко 

години.

  Характерно за иновационния процес е, че може да бъде възпрепятстван, 

забавян, ограничаван, променян и др. под. 

           За успешното организиране и протичане на ефективен иновационен 

процес се изискват предпоставки и условия, излизащи извън възможностите 

на   отделната   фирма.   В   тази   връзка   на   преден   план   излиза   ролята   на 

държавата   в   създаването   на   общите   условия   и   инфраструктурата   за 

подпомагане реализирането на подобни процеси: нормативна база, гъвкава 

система на образование; специфични данъчни преференции; възможности за 

финансиране   на   научноизследователски   проекти   от   нарочни   национални 

иновационни фондове и за рисково финансиране на научноизследователската 

и   развойната   дейност   от   специализирани   фондове,   поддържане   на 

научноизследователски   и   развойни   институти,   изграждане   на 

информационни мрежи и предприемачески центрове, и др.

  2. Основни класификации на етапите на иновационния процес

3