ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“
гр. Благоевград
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ
„ МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ“
РЕФЕРАТ
ПО МАКРОИКОНОМИКА
НА ТЕМА
РЕАЛНА ИКОНОМИКА:
ИЗМЕРИТЕЛИ И СЪОТНОШЕНИЯ
Разработили: Йорданка Давидкова факт. № 12150421019
Гергана Георгиева факт. № 12150421036
Научен ръководител: д-р Иван Тодоров
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Система на на националните сметки
От 50те години на XIX век до 90те години на ХХ век в действие е
Системата на материалния продукт – СМП. Непроизводствените стоки и
съпътстващите дейности не спадат към националното богатство. В него се
включвали само реалните блага. Това било така заради марксисткото
мислене, че материалните блага и хората, които се занимават с тяхното
производство са гаранция за просперитета на икономиката. По-късно се
установява и голямото значение на услугите.
СМП има особен начин за отчитане на цените. В централизираната
парична икономика цените се определят от Държавния комитет за
планиране, който е централен планиращ орган. Критериите са подчинени на
неговите разбирания, а не на законите на търсене и предлагане. Заради това е
възможно неправилно отчитане на цялостната икономическа активност,
поради въздействието на относителните цени върху брутната икономическа
оценка.
2
Системата на националните сметки се появява в следствие на прехода
към пазарната икономика и труда на много изтъкнати икономисти. Неин
основоположник е Саймън Кузнец.
СНС дава възможност за компилиране на макроикономически данни
за анализи и проектиране на икономическите процеси, а също и за
междувременни съпоставки и международни сравнения.
В СНС има няколко основни концептуални положения:
1. Вътрешни и национални агрегати
Икономическата активност се разделя от СНС, в съответствие с
териториалната принадлежност. Формират се два показателя като резултат от
икономическата дейност – Брутният вътрешен продукт (БВП) и Брутният
национален продукт (БНП).
Резиденти са всички предпиятия в страната, които действат в
границите на територията, независимо от тяхната принадлежност.
Собствеността на предпиятията, които функционират в държавата, няма
отношение към БВП. Нерезидентни са предприятията, които имат
чуждестранни клонове. Те остават извън обхвата на БВП. Дейността на
държавата се определя като резидентна, както и всички финансови и
икономически характеристики на посолствата в чужбина.
В БНП са включени резултатите от икономическата дейност на
всички местни граждани (тези, които работят в и извън страната). БНП
отчита плащанията и доходите на местните граждани в чужбина, но и
приспада плащанията и доходите на чуждестранните граждани в страната.
Друг елемент на БНП са рентите и наемите, които минават през граница.
Чуждестранните граждани в страната и местните граждани в чужбина по
статистика стават резиденти, ако работят в страната повече от една година.
2. Потоци и фондовe
Потоците са показатели, които отчитат икономическата дейност на
производствени единици или население за определен период от време.
Показателите, които отразяват натрупванията във времето и измерват
3
състоянието на определен показател към определен фиксиран момент, се
наричат фондове. Тези два показателя са взаимосвързани.
3. Брутни и нетни агрегати
В СНС се избягва двойното отчитане. Затова са разграничени два
вида стоки и услуги – за крайно потребление и междинни. Първите са
предназначени за лична употреба, а вторите – за производствено
потребление.
За избягване на двойно отчитане се използва добавената стойност.
Това е прирастът на стойността на продукта в резултат на производствения
процес. Тя се получава чрез редуциране на разходите, свързани с прякото
производствено потребление. Включва три основни елемента:
3.1. „компенсация на заетите лица“ – включва заплатите и добавките
към тях;
3.2. „операционен излишък и смесен доход“ – печалбата на
собственика;
3.3. „амортизация“ – заплащането за използваните машини и
съоръжения
Тъй като определянето на амортизацията може да бъде само условно
се използва друго понятие, което е по-точно – потребление на основен
капитал.
Инвестициите и капиталовите стоки се отчитат два пъти – при
производството им и при парциалното възстановяване на стойността им.
Амортизациите при нетния вътрешен продукт са приспаднати, по този начин
се постига чистота на отчитането.
Брутните инвестиции включват регистрираните амортизационни
отчисления, а при нетните те се приспадат.
4. Номинални и реални стойности
Номинални са стойностите на показатели, които са оценени по
пазарни цени в текущ период, а реалните – оценени по цени от базисен
4
период. Номиналният БВП е съвкупност от добавената стойност в текущи
цени на всички продадени стоки и услуги. При реалния БВП те се оценяват
по цени от базисната година.
Различието между темповете на прираст между номиналния и
реалния БВП се нарича дефлатор.
5. Стоки и услуги
Стоките и услугите участват във формирането на БВП, тъй като за тях
се изразходват разходи и се добавя стойност.
6. Съгласуваност на статистическите изследвания
Наблюденията се извършват върху пет основни сектора: домакинства,
предприятия, финансов сектор, правителство, връзки с останалия свят.
6.1. Домакинства – предлагат земя, труд и капитал; търсят стоки и
услуги; могат да инвестират спестяванията си както намерят за добре.
6.2. Предприятия – използват факторите на производството, за да
произведат и предложат стоки и услуги на пазара. Стремят се към печалба.
6.3. Финансов сектор – облекчава кореспонденцията между
домакинствата и предприятията.
6.4. Правителство – предлага обществени стоки; грижи се за
изграждането на добра институционална среда.
6.5. Връзки с останалия свят – занимават се с производствените и
финансови взаимодействия извън границите на страната.
II. Основни макроикономически показатели и зависимости
1. Статистическо оценяване на БВП
БВП се пресмята по три метода – производствен метод, метод на
доходите и метод на разходите. Те трябва да доведат до идентични или
сходни резултати.
5
Предмет: | Макроикономика, Икономика |
Тип: | Доклади |
Брой страници: | 16 |
Брой думи: | 2790 |
Брой символи: | 18040 |