К У Р С О В А     Р А Б О Т А

                 Човешки ресурси

          Тема: Политики  по  социално  включване  в 

България – осигоряване  на  равнопоставеност  при 

достъпа  до  заетост , образование , здравеопазване 

и  социални услуги

ИЗГОТВИЛ:

Антоанета Иванова

 Илиева ф.№241142            

Спец.Икономика и организация                         

на труда

1

Политики  по  социално  включване  в  България - 

осигоряване  на  равнопоставеност  при  достъпа  до  заетост , 

образование , здравеопазване  и  социални  услуги

Съдържание:

1. Въведение

2. Ключови моменти

2.1 Пазара на труда

2.2 Улесняване достъпа до обществено осигоряване

2.3 Улесняване достъпа до социално подпомагане

2.4 Улесняване достъпа до образование

2.5 Улесняване достъпа до здравеопазване

3.Заключение

4.Използвана литература

2

          1.ВЪВЕДЕНИЕ:

      С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007год,България придоби 

статут на равноправна държава-членка на ЕС.

През изминалия период страната ни натрупа опит с участието си в процеса на вземане 

на решения в Европейския съюз,със статута си на активен наблюдател.

Тази промяна налага необходимостта от продължаване на усилията за ефективно 

участие на България в работата на органите и институциите на Европейския съюз.

Българската страна цели да осигури възможност за развитие на вътрешния пазар на 

общността,укрепване на конкурентноспосорността на предприятията и насърчаване на 

растежа  и заетостта,от тук и борба срещу социалната изолация,улеснияване достъпа до 

обществено   осигуряване,социално   подпомагане,социални   услуги,образование   и 

здравеопазване.

Разработването и представянето на Европейската комисия на Доклад по изпълнението на 

Съвместния   меморандум   по   социално   включване   е   ангажимент,   поет   от   България.   В 

изпълнение   на   този   ангажимент   докладът   се   разработи   от   междуведомствена   работна 

група,   включваща   представители   на   всички   институции,   ангажирани   с   провеждането   и 

мониторинга   на   политиката   по   социално   включване,   и   в   частност   на   конкретните 

предизвикателства, идентифицирани в меморандума.  

3

            2.КЛЮЧОВИ  МОМЕНТИ

                  2.1.

Пазара на труда

. 

   В контекста на ученето през целия живот, ориентирането се свързва с кръг от дейности, които 

подпомат   хората   на   всички   възрасти   и   на   всеки   етап   от   техния   живот,   да   определят   своя 

капацитет, компетенции и интереси, да вземат решения за образование, обучение и работа и да 

управляват своя индивидуален живот и възможности за учене, работа и други ангажименти, в 

рамките, на които този капацитет и компетенции могат да се придобият и/или прилагат.

. Ориентирането през целия живот допринася за постигането на целите на ЕС за икономическо 

развитие, ефективност на пазара на труда и професионална и географска мобилност, чрез 

увеличаване на ефективността на инвестициите в образованието и професионалното обучение, 

ученето през целия живот, човешкия капитал и развитието на работната сила.

В цялата европейска история, едва от последните години ЕС се явява одновна движеща 

сила на  социалния прогрес. 

Днес в ЕС се говори за социална Европа – за Нова социална Европа. Европейското 

законодателство гарантира широки права на европейците  на работното място , на 

пазара на труда  и ежедневния живот. Без да се спира човек на всички директиви , 

прогресът от 2002 година до момента е повече от очевиден.

За растеж и работни места дава резултати Стратегията на ЕС: растежът се е ускорил, 

заетостта нараства, а безработицата спада в цяла Европа. При все това, няма съмнение, 

че е необходимо още много, за да може Европа да реализира целия си потенциал и 

напълно да постигне целите от Лисабон за икономическо и социално развитие.

При все че е един от най-богатите региони в света, Европейският съюз със своите 

държавите-членки е все още далече от целта, поставена от Европейския съвет при 

стартирането на Лисабонската стратегия през март 2000 г. а решителни действия по 

премахването на бедността. Макар че ситуациите в държавите-членки се различават 

значително, обхватът на бедността и многобройните лишения, които все още се 

откриват в ЕС, се смятат за социално, морално и икономически нетърпими.

4

Социалното включване и участието на пазара на труда са неотделими. За да бъде 

устойчива интеграцията на пазара на труда, хората в неравностойно положение трябва 

най-напред да бъдат подпомогнати с достатъчно средства, а службите за индивидуална 

заетост и социалните служби да засилят тяхното социално участие и годност за работа. 

Ако успеят да си намерят работа, трябва да се насърчава задържането им на работа, за 

да се избегне ситуацията на "въртящата се врата", при която хората са принудени да 

напуснат длъжността поради неадекватни трудови умения или поради недостатъчно 

обръщане на внимание на лични и социални пречки. Освен това, трудовата заетост 

per 

se

 невинаги е гаранция срещу изпадане в бедност, тъй като 8% от работещите в ЕС са 

изложени на риск от изпадане в бедност: това обяснява настоятелния призив от страна 

на организации на гражданското общество и професионални съюзи за създаване на 

качествени работни места.

Социалното подпомагане и социалните служби трябва да подкрепят интеграцията на 

отделните лица на пазара на труда, да повишават тяхната възможност за доходи и да 

намаляват зависимостта им от помощи и от риска за пренасяне на бедността от едно 

поколение към друго. При все това, няколко респонденти подчертаха, че въздействието 

на правилата за допустимост спрямо хора в най-уязвимо положение трябва да се 

наблюдава внимателно, особено поради факта, че нивата на социално подпомагане вече 

са по-ниски от линията на риск от изпадане в бедност в повечето държави-членки.

За да се подпомогне включването на хора в неравностойно положение, подходящите 

политики относно частта от пазара на труда, която обхваща търсенето на работа, 

включват разширяването на социалната икономика, развитието на нови източници на 

работни места в отговор на колективните потребности, финансови стимули за 

работодателите да наемат служители, антидискриминационно и трудово 

законодателство.

С оглед на финансовата привлекателност на труда за търсещите работа, необходимо е 

също така да се продължи преразглеждането на стимулите и на демотивиращите 

фактори, произтичащи от данъчната система и системата за помощи, включително 

управлението и условията за помощи, като същевременно се гарантират адекватни 

равнища на социална закрила. 

5