ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
7/2012
гр.София, 25 април 2013 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегии , в съдебно заседание на
4 април 2013 год.  се поставя въпросът дали подлежи на вписване договор за учредяване на 
сервитут за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата 
инфраструктура през чужд имот по чл.193 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в полза 
на лице, което не е собственик на друг недвижим имот. В отговор на този въпрос едни 
съдилища приемат, че не е възможно
по реда на чл.193 ЗУТ да се сключват договори с оператори на комунални
услуги.  Възможно е този сервитут да се учреди с договор между собственици на
служещ и на господстващ имот, но не и с трети лица, тъй като това би
противоречало на същността на поземлените сервитути като ограничени
вещни права, изразяващи се в тежестта, наложена върху един недвижим
имот за сметка на друг. Съответно ако такъв договор бъде сключен, той
има само облигаторно действие , т.е. в смисъл, че създава задължение за прехвърляне на 
собственост  и не подлежи на вписване. Други считат, че
договор за учредяване на право на прокарване на отклонения от общата
електропроводна, водопреносна, съобщителна или газоснабдителна мрежа
може да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
между собственика на недвижим имот и съответното комунално
предприятие и подлежи на вписване.  
ОСГТК на ВКС намира за правилно първото становище.
Сервитутите като вещни права са изчерпателно изброени – такива
могат да съществуват само доколкото са изрично предвидени в закона.
Обосноваването им по аналогия е недопустимо. В разпоредбата на чл.193
ал.1 ЗУТ сервитутът за прокарване на отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот изрично е
регламентиран като такъв, който възниква между собственици на
поземлени имоти. Той е различен от законните сервитути, които възникват в полза на 
операторите на услуги или на собственици на съседен имот
(чл.64 от Закона за енергетиката, чл.287 и сл. от Закона за електронните
съобщения, чл.104 и чл.105 от Закона за водите) или от тези, които се
учредяват с административен акт (чл.61 и сл. от Закона за горите, чл.36 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество, чл.112 ал.3 алт.2 от
Закона за водите). В случая източникът на възникване на вещното право е
договорен и доколкото касае вещни права, договорът би трябвало да се
сключи във формата на нотариален акт (чл.18 от Закона за задълженията и
договорите - ЗЗД). Като урежда изрично сервитутът за прокарване на
отклонения, чл.193 ал.1 ЗУТ го допуска само при изрично съгласие между
собственици на имоти (не и между собственик и оператор на комунални
услуги) и при облекчена форма (писмена с нотариална заверка на
подписите), която е изключение от правилото на чл.18 ЗЗД.