Видовете етноси в България

начина на функциониране на Европейския съюз (ЕС). С поредното разширяване на ЕС броят
на държавите-членки се увеличи на 27. Беше необходимо адаптиране на функционирането на
институциите и начините на вземане на европейските решения.

Освен това Договорът от Лисабон позволи да бъдат реформирани някои политики на ЕС.

По този начин той даде ново определение и подкрепи действията на предприятията на
европейско равнище.

История

Първи опит за реформа беше направен със съставяне на Договора за създаване на

Конституция за Европа. Целта беше да бъдат заменени учредителните договори на ЕС с
Европейска конституция. Конституцията беше подписана в Рим на 29 октомври 2004 г. Но
преди да влезе в сила, тя трябваше да бъде ратифицирана от всички държави-членки. За
съжаление процесът по ратифициране претърпя неуспех в някои от държавите-членки.

На 23 юли 2007 г. в Лисабон беше свикана нова междуправителствена конференция с цел

намиране на алтернатива на конституционалния договор и следване на реформите. Тогава
беше загърбена

идеята за Европейска конституция и бяха проведени нови преговори с цел

изработване на договор за изменение. На 13 декември 2007 г. 27-те държавни или
правителствени ръководители на ЕС подписват в Лисабон новия договор за изменение.
Договорът от Лисабон влиза в сила на 1 декември 2009 г., след като е ратифициран от всички
държави-членки съгласно съответните им конституционни изисквания.

Разлики с договора за създаване на конституция за Европа

Договорът от Лисабон до голяма степен е вдъхновен от конституционния договор. По-

голяма част от институционалните и политическите реформи, предвидени в Конституцията,
са застъпени в Договора от Лисабон, но са представени под различна форма.
Всъщност конституционният договор трябваше да отмени учредителните договори на ЕС и да
ги замени само с един текст: Конституцията за Европа. Напротив Договорът от Лисабон не
заменя учредителните договори, а само ги изменя, така както и договорите от Амстердам и от
Ница  преди   него.   Така   Договорът   от   Лисабон   представлява   серия   от   изменения   на
учредителните договори. Тази промяна на формата няма последици в правен план, но е с
голяма сила в символичен и политически план. Идеята за конституционализиране на Европа е
загърбена  и   европейското   право   остава   изградено   на   международните   договори.   Така   ЕС
продължава да се основава на два учредителни договора: Договорът за ЕС и Договорът за
създаване   на   Европейската   общност.   Договорът   за   създаване   на   Европейската   общност   е
преименуван на „Договор за функционирането на ЕС“.

Приносът на договора от Лисабон

Договорът от Лисабон:

реформира институциите и подобрява процеса на вземане на решения на ЕС;

подсилва демократичността на ЕС;

реформира вътрешните политики на ЕС;

подобрява външната политика на ЕС.

Институционални въпроси

Институционалната реформа на ЕС беше необходима поради увеличаването на броя на

държавите-членки. Договорът от Лисабон изменя правилата относно състава на  Комисията,
на  Европейския  парламент, на  Комитета  на регионите  и на  Европейския  икономически  и
социален   комитет.   Освен   това   Договорът   от   Лисабон   реформира  процеса   на   вземане   на
решения  в  Съвета.   Всъщност   той   отменя   старата   система   на   пропорционална   тежест   на
гласовете и преминава към ново определение на квалифицирано мнозинство за гласуване на

решения. Договорът от Лисабон създава и две нови длъжности в институционалната
архитектура на ЕС:

•

председател на Европейския съвет;

•

върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

От друга страна, Договорът от Лисабон се стреми към изясняване и подобряване на
функционирането на ЕС. Той отменя старата структура на стълбовете и преминава към ново
разпределяне на компетенциите между ЕС и държавите-членки. Договорът от Лисабон
опростява също законодателните процедури и типологията на юридическите актове, приети в
ЕС. Освен това Договорът от Лисабон осигурява по-голяма гъвкавост за функционирането на
ЕС. Той въвежда институционални условия, които целят да улеснят европейската структура в
някои политически области. Установяването на засилено сътрудничество между държавите-
членки също е улеснено.

Укрепване на европейската демокрация

Една от целите на Договора от Лисабон е да засили европейската демокрация, за да подобри
легитимността на решенията и да доближи ЕС до неговите граждани. Така правомощията на
Европейския парламент са значително разширени. Освен това Договорът от Лисабон придава
по-важна роля на националните парламенти в ЕС. Договорът от Лисабон създава
гражданската инициатива, която позволява на гражданите да участват по-активно в
европейската структура.

Вътрешни политики на ЕС

Една от най-важните промени е свързана с европейското пространство на свобода, сигурност
и правосъдие. Договорът от Лисабон укрепва компетенциите на ЕС по отношение на:

контрола на границите, убежищата и имиграцията;

съдебното сътрудничество по гражданско-правни въпроси;

съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси;

полицейското сътрудничество.

От друга страна, Договорът от Лисабон изяснява компетенциите на ЕС относно
икономическата, социалната и енергийната политика. Той формулира като нова цел
създаването на Европейско научноизследователско пространство.

Външната политика на ЕС

Укрепва се дейността на ЕС в международен план. Договорът от Лисабон допринася преди
всичко   за   по-голяма  съгласуваност  и  видимост  на  външната   политика   и   политиката   на
сигурност  на ЕС. Така ЕС придобива юридическа правосубектност, която му позволява да
преговаря и да бъде страна по договор в международните договори. Освен това на световната
сцена ЕС вече се представлява от върховен представител по въпросите на външните работи и
политиката на сигурност. От друга страна,  общата политика за сигурност и отбрана  вече е
включена   в   раздел   на   учредителните   договори.   Дългосрочните   цели   са   насочени   към
създаване на обща европейска отбрана.

2. Институционалните реформи

Обобщение

Държавите-членки на ЕС са поели ангажимент за справяне с институционалната реформа

в три основни области: бъдещия размер на Европейската комисия, претеглянето на гласовете

в Съвета на министрите и използване на гласуването с квалифицирано мнозинство (КМ).  От
1996-97   г.   Междуправителствената   Конференция   (МПК)   преговоря   с   цел   да   се   намери
задоволително  решение  на тези  въпроси и   различните  предложения  бяха представени  на
конференцията. В края на МПК не са решени въпросите за бъдещия размер на Комисията и
претегленото гласуване в Съвета на  Министрите, макар и в Договора от Амстердам записан в
Протокола за институциите с   Перспективата за разширяването на Европейския съюз на две
временни мерки за реформа. В бъдещата МПК се предвижда протокол за разглеждането на
по-широки реформи към Комисията и Съвета.

Обсъдено е и разширяването на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета на

МПК  от  1996-97  г.  и   номер  на  областите,  в  които   е  било  решено   единодушно,  които  са
предмет   на   гласуване   с   квалифицирано   мнозинство   по   Амстердам.     Други   елементи   са
отпаднали от заключителните преговори и могат да бъдат взети отново в   продължаващия
дебат за гласуване с квалифицирано мнозинство и единодушие.

На 16 март 1999 г. Европейската комисия подаде оставка като орган след публикуването

на 15 март на доклад на комисията от независими експерти за измама, лошо управление и
непотизъм в Комисията. Това ускори бързото приключване на Комисията за програма за
реформи, която вече е в ход и подчерта необходимостта за вътрешните реформи, които трябва
да направят институциите на ЕС по-демократични, прозрачни и отговорни. Европейският
парламент (ЕП) и Съвета също са били критикувани за липсата на откритост и демокрация.
Вътрешни реформи са предложени за преодоляването на недостатъците в двете институции и
са в процес на финализиране.

Договорът от Амстердам влиза в сила на 1 май 1999 г., като по този начин в сила влизат и

институционалните   разпоредби,   договорени   през   1997   г.,   а   също   и   определя   график   за
пускането на нова Междуправителствена конференция. Европейския съвет в Кьолн на 3-4
юни 1999, отбелязвайки края на германското председателство на ЕС, се очаква да постави на
дневен   ред   бъдещите   реформи   за   следващата   междуправителствена   конференция   за
подготовка   на   разширяването.   Финландското   председателство   ще   поеме   през   юли
извършването на процеса.

Институционалните реформи: исторически преглед.

Големи институционални реформи са сравнително малко на брой, заради общия пазар

създаден през 1957 година. Един от основните ранни реформи е създаването на единна
институционална структура за три различни общности - Европейската общност за въглища и
стомана, Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия -
през юли 1967. Това дава обща структура за досегашните отделени Съвет и комисии (или
техните еквиваленти) за трите общности.

Друга значителна реформа е въвеждането на процедура за сътрудничество,

драматичното увеличаване на гласуването с квалифицирано мнозинство (КМ) и намаляване
на единодушното гласуване в Съвета на министрите в резултат на Единния европейски акт
през 1987г.. Това даде възможност да се приемат около 280 мерки, които са необходими за
завършване на единния пазар през 1992 г., които в противен случай биха могли да са
невъзможни или значително забавени поради прилагането на национално вето.

Други основни реформи се отнася до ролята на Европейския парламент (ЕП). Те

включват въвеждането на преки избори през 1979 г. и увеличаването на правомощията на
ЕП в законодателни процедури за вземане на решения през 1987 г., 1993 г. и в Договора от
Амстердам. Тези реформи са до голяма степен опит за преодоляване на т. нар. "демократичен
дефицит"  - закона  процедури  в ЕК. В МПК, която  доведе до приемането  на  Договора за
Европейския  Съюз  (Договор от Маастрихт) през 1993 г., сложната процедура на съвместно
вземане на решение е дадена на ЕП - пълното право на вето при определени обстоятелства. В
"Демократичен   дефицит"   е   отново   на   МПК   от   1996-97.   ЕП   отново   се   възползвали   от

реформи, доколкото Договора дава възможност за редица нови области на Общността
компетентност, които включват по-голяма роля за ЕП. Той също така замества почти всички
решения в рамките на процедурата за сътрудничество с опростена процедура на съвместното
вземане на решения.

Други реформи са направени в вътрешни институционални практики и процедури,

които   не   изискват   изменения   на   договорите,   но   са   били   извършени   от   промените   в
Правилника за Дейността на институциите, и все по-често чрез Кодекс за поведение и Интер-
институционални   споразумения.   Примерите   включват   Между-институционалното
споразумение от 13 Октомври 1998 г. относно правните основи и изпълнението на бюджета;
Между-институционалното  Споразумението   от   29   юни   1998   г.   относно   бюджетната
дисциплина   и   усъвършенстването   на   бюджетните   процедури   и   между-институционално
споразумение   от   20   декември   1994   г.   относно   ускорения   метод   на   работа   за   официална
систематизиране   на   законодателните   текстове.   В   момента   има   проект   за   Между-
институционалното споразумение относно вътрешните разследвания от предотвратяване на
измамните служби. Някои от последните правила на поведение са обсъдени по-долу.

3. Необходимост от реформи

Европейския съюз си е поставил за цел през следващите няколко години да увеличи броя

на страните членки, като включи на 2 „вълни“ част от държавите в Централна и Източна
Европа,   Балтийските   държави,   Кипър   и   Малта(които   възобновиха   техните   молби   за
членство). Възможни сценарии за разширяване включват също и Турция, Украйна, Исландия,
Норвегия,   Швейцария,   Албания   и   страните   от   бившия   Югославия,   като   ЕС   може   да   се
увеличи   до   36   държави-членки   през   следващите   25-30   години.   Съществуващите
институционални структури на Съюза са адаптирани само повърхностно към приспособяване
на предишните разширявания, и все още работят повече или по-малко, както когато ЕИО се
състоеше от само шест държави-членки. Все още не е уточнена датата за първата вълна на
разширяване,  за които присъединителния  процес  започна  на 30 март 1998. Въпреки  това,
лидер на работна група на Комисията за договаряне на условията за влизане на бъдещите
членове, Клаус ван дер Пас, заяви, че ЕС ще бъде готов за нови членове през следващите 2-3
година.  Други източници смятат, че следващото разширяване ще се проведе в следващите 3-4
година.

Има общ консенсус, че институционалните реформи са необходими, за да се вземе

предвид   увеличаване   броя   на   държавите-членки   и   кандидат-членовете.   Перспективата   за
бъдещ   Съюз   на   над   25   държави-членки   през   следващите   10-15   години   повдига   редица
въпроси. Това се отнася до фундаменталния въпрос дали институционалната структура на
самия ЕС трябва да бъдат пригодени за по-голям и по-разнообразно членство. Твърди се, че
исканията за разширяване точката на необходимостта от по-свободни, по-малко интегриран
структура,   с   по-голяма   роля   за   отделните   държави-членки   и   по-строго   прилагане   на
принципа на субсидиарност, докато други призовават за по-интегриран, федерален съюз, с
ясно   определени   компетенции   за   ЕС   и   държавите-членки.   Друга   цел   определя   съвсем
различна   структура   с   повече   нива,   гъвкавост   и   "променлива   геометрия   ".

Договора за

Европейския съюз

въведе структурни колони, включително Общността, както и на

междуправителствено равнище, а

Договора от Амстердам

официално бе въведена

концепцията за гъвкавост в осигуряването на специална договореност между някои държави-
членки, за преследва не цели задължително последвани от цялата Общност.

Другите въпрос се отнася до баланса на властта и влиянието между големите и малките

държави-членки в  институционалните структури  и правомощия.   Един от най-деликатните
въпроси, е че увеличаващите  реформи ще  трябва да се вземат  под внимание. Договорът от
Амстердам  записва  две  мерки за реформа  в протокол  на институциите  с перспективата  на

Това е само предварителен преглед!

Видовете етноси в България

Какво е етнос, етнографски характеристики, видове етноси и др...

Видовете етноси в България

Предмет:	Етнология
Тип:	Теми
Брой страници:	4
Брой думи:	1169
Брой символи:	7420

Изтегли