НЕПРИЯТЕЛИ ПО ЖИТНИТЕ 

КУЛТУРИ И ЦАРЕВИЦАТА



житни дървеници (вредна житна и остроглава)



мухи (шведска и житна стъблена)



пшеничен трипс 



житна стъблена оса



бръмбари (житен бегач, житна пиявица)



сив царевичен хоботник 

 Вредна житна дървеница

 – 

Eurygaster integriceps 

Разред  Hemiptera,  Подразред 

Heteroptera 

Сем. Scutelleridae

Вреди по

 житни култури, житните треви и плевели. 

Жизнен цикъл

: Развива едно поколение годишно. Зимува като 

възрастно под опадалите листа в покрайнините на горите и 

лесозащитните пояси, под растителни остатъци и другаде, 

но 

винаги извън житните посеви

. Активизира се в края на март и 

началото на април, при средна дневна температура над 8 – 9

o

С. 

Пролетната миграция

 към житните посеви, започва масово при 

температура над 11 ­ 12

 o 

С и може да продължи 1,5­2 месеца. 

В 

посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след 

няколко дни и женските. 

Снасят първо по растителните остатъци 

от слънчоглед, царевица и др., а по­късно по листата на житните 

растения, понякога по стъблата и класовете. Първите ларви се 

излюпват по време на изкласяването на житните растения и се 

развиват по време на цъфтежа и млечната зрелост. Ларвите от 

първа възраст не нанасят повреда, а от 

останалите възрасти 

смучат сок от всички части

. Възрастните от новото поколение се 

появяват през юни – началото на юли. 

Те  смучат сок от зърната.

През втората половина на юли житната дървеница започва 

лятната 

си миграция

 към покрайнините на горите, а през септември­

октомври

има допълнително разместване при която дървениците 

намират най­подходящите места за зимуване ­

 есенна миграция

.

Повреда

: Възрастните смучат сок от листата, 

долната част на главното стъбло и 

страничните братя, част от листата 

изсъхват. По­късно, във фаза вретенене,  

смучат сок от връхната част на 

неизкласилите растения, в резултат на 

което над мястото на повредата, класът 

побелява и не образува зърна, а класчетата 

остават празни. Вретеното се изкривява и 

осилите се накъдрят. Повредата е известна 

като 

частично белокласие

. По време на 

изкласяването и цъфтежа дървениците 

смучат сок и от стъблото, над последното 

коляно. Повредените места некротизират, а 

класът побелява изцяло и остава изправен 

– 

пълно белокласие

. Повредата се 

забелязва лесно на фона на зелените 

растения.



Ларвите след първа възраст възраст 

смучат сок от плевите, които побеляват и от 

зърната в различна степен на зрелост.  

Зърната, повредени в млечна зрелост се 

спарушват. При повредените в млечно­

восъчна зрелост се наблюдава частична 

деформация (хлътване), а при повредените 

във восъчна зрелост има светло петно с 

точка в средата. Точката не винаги се 

вижда ясно.



При храненето си дървениците разграждат 

глутена и брашното губи хлебопекарните си 

качества, а тестото не бухва. Кълняемостта 

на семенния материал се понижава с 40 до 

70%. 

Сродни видове:



Мавърска дървеница

 – 

Eurygaster 

maurа

L.



Австрийска дървеница

 – 

Eurygaster austriacа Schr

. 

Точното определяне на тези видове се 

извършва по различни 

морфологични белези, като 

разположението на наличника 

(clypeus) и скулните пластинки 

(paraclypeus); формата на 

преднегръда; формата на фалуса 

(едеагуса) при мъжките индивиди; 

формата на пигидиума при 

женските и др.

Наличник (clypeus)  и скулни 
пластинки (paraclypeus/joue)

формата на преднегръда 
(с изпъкнали или хлътнали страни)

Пигидиум на 
мъжката

ИПВ:

 2 

възрастни

 дървеници на 1 m

2

 за семепроизводните посеви и 4 бр./m

2

 за 

нормалните посеви 

при съотношение между мъжките и женските индивиди 

1 : 1. 

Плътността се установява чрез косене с ентомологичен сак ­ 100 откоса по 

диагоналите = 20­25 m

2

. Може да се използват и пробни площадки (метровки) с 

размери 50 Х 50 cm или 1 Х 1 m, разположени шахматно. Броят на площадките 

зависи от площта: до 100 dka се проверяват 10 площадкиq, от 100 до 500 dka ­ по 

20 пробни площадки, а от 500 до 1000 dka – 30 площадки. 

Наблюдението се прави в тихо и слънчево време, при температури над 16

0

С. 

В началото на април в житните посеви започва пролетната миграция на житните 

дървеници, но 

борбата трябва да се води след окончателното заселване,  при 

средна денонощна температура над 16

 o 

С 

.  

За ларвите

 ­ 2 бр./m

2

 когато 30% ларвите са навлезли в трета възраст. Плътността 

им се установява по същите начини, но ако се използва ентомологичен сак, броят 

на уловените ларви при отчитането се удвоява, защото при косенето половината 

падат на земята. 

Ларвите на житните дървеници се развиват главно във фаза 

млечна зрелост

. 



За да се прецени опасността за реколтата, необходимо е да се установи 

плътността на яйчните паразити, които може да паразитират около 70­80% от 

яйцата. При плътност 3 – 4 дървеници и 2 паразита на 1 m

2

 се изключва 

необходимостта от борба срещу възрастните. 

Агротехнически мероприятия

: Прибирането на реколтата в най­кратки срокове (10­

12 дни) намалява загубите от житните дървеници. Те не успяват да се хранят и 

загиват през зимата. 

Химичен контрол: Има два етапа – срещу презимувалите възрастни и срещу 

ларвите.  

Използват се предимно контактни препарати от групата на 

органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите и др. 

Регистрирани са

голям брой инсектициди: Актара 25ВГ – 7g/dka; Актелик 50ЕК – 100ml/dka за 

ларви при плътност до 10бр./m²; Алфагард 10ЕК – 12.5ml/dka за ларви; Алфа 

комби 51, 25ЕК – 50ml/dka; Бестселър 100ЕК – 7.5 ml/dka (за ларви); Бонус СК 

– 25ml/dka; Булдок 025ЕК – 40ml/dka за възрастни; Вазтак 100ЕК – ml/dka, 

12.5ml/dka за ларви, 20ml/dka за възрастни; Суми Алфа ­ 25 ml/dka; Суперсект 

10ЕК ­ 15 ml/dka; Суперсект 25ЕК ­ 12 ml/dka; Фюри 10ЕК – 7.5 ml/dka за ларви 

­ 10 ml/dka за възрастно; Циклон 10ЕК ­ 15 ml/dka; Ципергард 25ЕК – 12 

ml/dka; Ципермост 25ЕК – 12 ml/dka; Циперфос 530ЕК ­ 50 ml/dka и много 

други.

Остроглави житни дървеници

Aelia acuminata,

Aelia rostrata 

Семейство 

Pentatomidae

Остроглавите дървеници имат по­малко значение като 

неприятели на житните култури. Те се срещат съвместно 

с видовете от семейство 

Scutelleridae

, нанасят сходна 

повреда и трябва да се отчитат общо при определяне 

необходимостта от РЗ мероприятия. 

Жизненият цикъл и повредата са подобни на тези на 

вредната житна дървеница. 

За масовата поява на житните дървеници благоприятстват 

новите високодобивни сортове пшеница, 

интензификацията и специализацията на 

зърнопроизводството в определени райони – предимно в 

Северна България.

Шведска муха

 –

Oscinella frit

Разред Двукрили (Мухи) – Diptera, 

 Сем. Житни мухи – Chloropidae

Вреди по 

житни растения. Напада най­силно 

овес

а и 

ечемика

.

Жизнен цикъл

:  Развива три поколения годишно и зимува 

като възрастна ларва в стъблото на житните растения. 

През пролетта при средна денонощна температура 12

о

С 

ларвите какавидират. Мухите излитат през април и май. 

Те се хранят с нектар и със сока, който отделят 

младите житни растения. При температура над 16

о

С 

женските яйца в основата на стъблата на младите 

растения (с  2 – 3 същински листа). Ларвите се вгризват 

в долната част на стъблото. Какавидират в местата на 

повреда. 



 Мухите от лятното поколение летят през втората 

половина на юни. Снасят яйцата си по горните листа и 

младите класчета на овеса и ечемика, а по­късно – по 

ливадните треви. Излюпените ларви се хранят по 

зърното и какавидират там. 



Летежът на мухите от есенното поколение започва в 

края на юли. Снасят яйцата си по самосевките, а по­

късно – в есенните житни посеви. 



При топла и продължителна есен може да се развие и 

четвърто поколение. 

Най­опасна е повредата от 

есенното поколение, по поникващите житни посеви.