Социални дейности при 

кризи в община Велико 

Търново

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ



Сеизмично явление, свързано с движение на възникнали 
резмествания, разкъсвания на земните недра, вследствие 
съществуващите напрежения.



Разрушителният ефект от земетресенията се дължи на процесите, 
протичащи на земната повърхност в района на епицентъра. 
Земетресението е комплексна катастрофа. Освен преките 
поражения - разрушения и изменения в релефа, не по-малко са и 
вторичните отрицателни ефекти, съпътстващи земния трус или 
получени като негово следствие. Това са: пожари и взривове, 
вследствие повреди в електрозахранващи и газозахранващи 
инсталации; наводнения, вследствие на огромни водни вълни - от 
разрушаване на язовирни стени и други хидротехнически 
съоръжения; епидемии, причинени от нарушения във 
водоснабдяването и канализацията; радиационна опасност при 
разрушаване в ядрено-енергетични обекти и др.



Територията на общината попада в североизточен район. 

Най-близката силно сеизмична зона включва 
Горнооряховската (очакван магнитуд по Рихтер до 7.5, 
интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на 
Медведев-Шпонхоер-Карник) 



При земетресение от висока степен се очакват значителни 

разрушения на инфраструктурата на страната, което ще 
затрудни нормалното функциониране на държавата. 
Възможни са взривове, пожари и в различна степен 
разрушения на около 30-35 % от жилищните сгради, 
промишлените обекти и хидротехническите съоръжения в 
засегнатите райони



Най-голямото и разрушително земетресение регистрирано 

в областта  е това през 1913г. Епицентърът на 
земетресението се оказва в Горна Оряховица. Градът е 
разрушен поголовно и се превръща в развалини. Близо 95% 
от сградния фонд е поразен. Изравнени със земята са 
градската болница, следственият участък, общинското 
управление, клонът на БНБ, новопостроеното читалище, 
Първо основно училище, гарата и помещенията около нея, 
фабриките. Съдът, пощата и Земеделската банка са 
полуразрушени.



Последствията от природното бедствие за старата 

българска столица са опустошителни. Мощната 
стихия разрушава 80% от сградите в града. От 
жилищните квартали най-сериозно са засегнати 
турската махала и Варуша. Значителни поражения са 
нанесени на гарата, болницата, казармите, телеграфо-
пощенската станция и окръжното финансово 
управление. Мъжката гимназия "Св. Кирил", която е 
превърната във военен лазарет, е напълно срутена. 
Десетки ранени войници са затрупани под купища 
бетон и тухли.



Търновското земетресение е регистрирано както от 

сеизмологичната служба на Централната 
метеорологична станция в София, така и от 
сеизмолозите в цяла Европа. То е с магнитуд 7 по 
скалата на Рихтер и е едно от най-разрушителните в 
историята на България. Почувствано е в цяла 
Югоизточна Европа. Катастрофалният трус е 
последван през следващите дни от 13 вторични 
земетресения, които предизвикват нова паника сред 
населението и доразрушават някои сгради. Ранените 
са над 150. 

Сградата на народната библиотека в Горна Оряховица 
след катастрофалното земетресение.

НАВОДНЕНИЯ



Наводнение е временно покриване на част от сушата с 

вода, която обичайно не е покрита с вода. Обикновено 
са следствие от разливания на реки, от рязко 
повишаване на нивото на моретата и океаните, от 
интензивни валежи и/или интензивно снеготопене, от 
подприщване на течението в речното легло вследствие 
от натрупване на отпадъци, скални материали и 
дървета, което довежда до намаляване 
пропускателната му способност. 

Наводненията могат да бъдат: 

* природни, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, 
при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване; 

* техногенни, които са причинени от други влияния - при повреда на 
хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при 
предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение. 



Великотърновска област е сред районите с висока 

степен на опасност от наводнения. Това са установили 
български и румънски учени, които извършват 
съвместно наблюдение на риска по време на 
извънредни ситуации в пограничната зона на река 
Дунав. 



На лице е наводнението на река Янтра през 1991 г., 

когато оттокът при Велико Търново е бил 1300 
кубични метра в секунда. Това е максимално 
количество, което се наблюдава на 200 г. веднъж.



През 2005 година станаха най-големите наводнения на 
територията на област Вeлико  Търново, като въздействието 
премина на три вълни. Първата беше от 28.05 до 09.06.2005 год. 
с валежи до 40 л/кв.м, втората от 02.07.2005 до 11.07.2005 год. с 
валежи над 160 л/м2, а третата през месец септември, като 
падналите валежи бяха 7 пъти над нормата. Разрушени бяха 26 
моста в областта.