ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЩИТА НА АХИЛ-ПЪЛНОКРЪВЕН ОБРАЗ НА СВЕТА И 

ЖИВОТА

/ЛИС за 9ти клас/

    Изображението на щита на Ахил е представено в 18та песен на поемата „Илиада”. 
Омир отделя централно място и подчертано внимание на този момент в цялостното
 повествование за Троянската война и нейните герои. Това композиционно решение не 
е случайно. Изображението на щита на Ахил представлява сбит образ на света и на 
хората, които го населяват. Този образ носи обаянието на митичните герои с техния 
морален кодекс и документира господстващото тогава схващане за устройството на 
света. Но поетът обогатява този образ още с картини и емоции, почерпени от неговото 
съвремие. Особено силно въздействат описаните във втория кръг от щита сцени, 
защото са пълни с жизнен опит и са населени с типичните представители на 
тогавашното гръцко общество. В тия сцени се разкрива военновременното и мирното 
ежедневие на ония хора.   
   За всеки истински герой от античността  въоръжението има емблематично значение. 
То е негов отличителен белег, знак за воинска храброст и слава, гаранция за 
боеспособност и предупреждение за враговете. Вярвало се е, че, изгубвайки оръжието 
си, воинът  не може да бъде герой, той се лишава от силата и авторитета си и се 
превръща в  непълноценен член на колектива. Затова с изготвянето на ново въоръжение 
за Ахил се заема лично неговата майка, богинята Тетида, която поверява тази задача на 
най-достойния сред ковачите-бог Хефест. По този начин читателят и слушателят вече е 
подготвен да очаква необикновен и изключителен резултат, съответстващ на ранга на 
споменатите участници. Започва самото изображение на щита, който се явява основна 
част от богатото въоръжение на древния воин. Омир съзнателно акцентира именно 
върху щита, макар че споменава и бронята, шлема и наколенниците като част от 
воинските доспехи на Ахил, защото в митологията щитът се е схващал като символ на 
всемира. 
   С  „наковалня голяма”, „тежък чук” и клещи Хефест  първо започва „да прави щита 
огромен и плътен”. В три концентрични кръга той извайва художествения образ на 
света според тогавашните представи. Този образ съответства на идеята от онова време 
за вертикалното деление на света на три нива. В центъра на кръга са поставени небето, 
слънцето, луната и звездите. В кръга около тях е разположен земният свят на хората. 
Периферията на щита е обточена от космическата река-граница Океан. Това абстрактно 
разграфяване на площта на щита контрастира със сцените от земния живот на хората, 
представени във втория кръг. На тях е отделен най-голям относителен дял в цялата 
песен. Тия сцени пресъздават противоречивото единство на материалния и духовния 
свят на тогавашните хора. Те разкриват една вселена, където природата и човекът, 
мирният труд и войната, занаятчиите и търговците, земеделците и скотовъдците, децата 
и възрастните, раждането и смъртта, радостта и скръбта съжителстват в хармония и 
утвърждават представата за цикличността в човешкото битие. Тази хармония и 
цикличност са извори на житейска мъдрост и оптимизъм за хората от времето на Омир.
    Поетът показва многообразието в живота и света на своите герои, използвайки 
метода на съпоставянето. Още в началото той ни представя „два града цветущи”, но 
изживяващи противоположни ситуации. Докато в първия град цари мирен живот, 
вдигат се „гощавки и пиршества пищни” и „тъжби се решават”, във втория град се 
готвят за отбрана срещу вражеската обсада. „Любимите техни съпруги, малките рожби 
и даже мъжете, сломени от старост” бранят стената отгоре. „Завързва се битка 
свирепа,” в която не липсват измами и кражби, смут и раздор. Намесва се и „Смърт 
безпощадна”. Докато в единия град „се издигат ликуващи звуци”, „сватбена песен 
отеква” и „глашатаи смиряват народа” пред съда на площада, то край съседния нему