Пловдивски   университет 

“Паисий 

Хилендарски” 

КУРСОВА  РАБОТА

НА ТЕМА :

КОРПОРАТИВНАТА СИГУРНОСТ И

СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА 

СИГУРНОСТ

1

В   съвременния  

  глобализиращ   се,   информатизиран, 

интелектуализиращ   се   свят,   раздиран   от   конфликти   и   противоречия, 
проблемът за сигурността придобива все по-първостепенно значение.

Еволюцията на рисковете и опасностите по естествен начин налага 

да се върви към създаването на активна интегрирана система за сигурност. 
Това   означава   принципно   нова   система   за   корпоративна   и   национална 
сигурност,   която   не   само   да   опазва,   защитава,   обслужва   и   обезпечава 
сигурността   чрез   специализирани   звена,   а   непосредствено   да   участва   в 
създаването на стойността и конкурентноспособността. 

Днес се смята, че не може да се говори за сигурност без да се 

имат   предвид   връзката   и   взаимната   зависимост   между 
корпоративната   и   националната   сигурност

.   Именно   за   това   ще 

разгледаме   въпроса   за   корпоративната   сигурност   и   системата   за 
национална сигурност, за различията, приликите и взаимовръзката между 
тях.

  Преди   всичко   това   е   въпрос   за   единството   и   съподчиненоста   на 

отделните нива на сигурност. Все повече се осъзнава, че основен градивен 
елемент на националната система за сигурност е фирмената сигурност. В 
отделните   корпорации   и   техните   съставни   стопански   субекти   са 
концентрирани   материалните   и   интелектуалните   активи   за   стопанска 
дейност   –   средствата   и   агентите   за   производство.   Там   се   пресичат 
технологичните, трудовите, социалните процеси при трансформацията на 
предметите   на   труда   и   получаването   продуктите   на   труда.   Създава   се 
потребителска   стойност,   формират   се   качествените   характеристики   на 
конкурентно способността на създавания продукт. Този сложен процес на 
трансформация   се   осъществява   чрез   постоянен   обмен   на   материални, 
енергийни и информационни ресурси с външната среда. Самият процес е 
съпроводен с противоречия и конфликти породени от различни интереси и 
несподелени ценности. 

Организациите   при   постоянния   обмен   с   деловата   среда   изпитват 

нейното пряко въздействие и реагират на това въздействие. При това те не 
само   се   адаптират   към   средата,   но   и   оказват   определено   обратно 
въздействие   върху   нея.   Във   визираното   взаимодействие   корпорацията 
легитимира   мястото   си   в   единния,   динамичен   стопански   организъм   и 
едновременно   с   това   се   проявява   като   активен,   структуроопределящ   и 
съдържателен   елемент   на   националната   сигурност.  

Националната 

сигурност е немислима без корпоративната сигурност, независимо чия 
е   и   каква   е   собствеността.

  Механизмът   на   това   влияние   не   винаги   е 

очевиден и още повече лесно измерим и оценим. Това обаче не означава, 
че   той   не   е   основополагащ.   Възниква   въпросът   за   принципното 
отношение,   за   задълженията   и   отговорностите   на   държавата   за 
корпорациите и тяхната сигурност. Не подлежи на съмнение, че грижата на 
държавата   за   организациите   обективно,   по   презумпция,   би   трябвало   да 

2

заема водещо място в йерархията на нейните задължения. След като това е 
така  основателен е въпросът за формите, механизмите, комплектността и 
системата при реализирането на тази сложна държавна функция. 

На   първо   място

  –   правната   уредба   за   защита   на   стопанската 

дейност. Не е тайна, че в това отношение нещата не стоят добре. Никак не 
е   случайно,   че   в   констатациите,   оценките   и   препоръките   на   ЕС   към 
Република   България   при   всяка   поредна   проверка   неизменно   присъстват 
проблемите   на   правната   уредба   и   създаване   на   условия   за   инвестиции, 
нормално функциониране и сигурност на бизнеса.

На второ място

 – спазването на приетите чрез закони правни норми. 

Тяхното не  съблюдаване  обезсмисля   на практика  приемането  им.  Нещо 
повече – не се създава възможност за нормална стопанска дейност. Като 
прибавим  още   и  пословичната  корупция,  организираната   престъпност   и 
физическата   разправа   с   преуспяващи   предприемачи   и   бизнесмени   в 
България,   картината   става   не   само   тревожна,   а   и   мрачна   и 
безперспективна… 

Организацията,   колкото   и   интелектуална,   колкото   и   креативна   и 

иновативна   да   е,   не   може   сама   да   се   справи   с   криминализацията   и   с 
ненормалната, деструктивна среда, в която функционира. 

След   всичко   това,   учудващо   е   пренебрежителното   понякога 

отношение   на   правозащитните   органи   спрямо   фирмените   органи   за 
сигурност   –   стигащо   често   пъти   до   открита   неприязън,   своеволни 
негативни оценки и безотговорни подмятания. 

Очевидно   налице   е   сложен   възел   от   противоречия   и   конфликти 

(обективни и субективни), който се налага да бъде развързан. 

Констатациите   са   неприятни,   но   далеч   по-лесни   от   това,   което 

тепърва предстои да се направи. 

Философията на Активната корпоративна сигурност  е приложима не 

само   в   корпорацията,   а   и   при   формирането   и   функционирането   на 
националната система за сигурност, естествено с отчитане на разликата в 
нивата   и   произтичащите   от   тази   разлика   особености   и   конкретни 
изисквания. 

Нещо   повече,   активността,   съпричастността   на   всички   държавни 

служители за създаване и реализиране на сигурност в държавата е условие 
за   разгръщане   на   активната   корпоративна   сигурност   в   конкретните 
стопански и нестопански организации и субекти. 

Ключът на успеха, според нас, трябва да се търси в координирането, 

единодействието,   хармонизирането   и   в   споделената   отговорност   пред 
обществото. 
Когато   се   анализират   релациите   между   корпоративната   сигурност   (и 
особено   –   активната   копоративна   сигурност)   и   цялостния   комплекс   на 
националната   сигурност,   никога   не   трябва   да   се   забравя,   че   е   напълно 
възможно   да   възникнат   противоречия   между   тях.   Тези   противоречия, 

3