12.Повишаване на производителността
Програмите за повишаване на
производителността на труда акцентират най-
вече на в/у проверки на текущото равнище на
производителите. Успехът на една такава
програма зависи от:
- добре планирана кампания, осъществявана
на базата на проверки;
- ангажираност на ръководителите, на всички
работници в изпълнението на програмата;
- пълноценно участие на работниците в
изпълнението на програмата при наличието
на подходящи гаранции за тяхното бъдеще;
- разбирането, че крайните резултати от
програмата ще засегне всички.
Всяка проверка на производителността
обръща внимание на следните моменти:
- фактическо изпълнение спрямо критериите
и тенденциите във фирмата;
- фактическо изпълнение спрямо останалите
подобни организации;
- причините за незадоволителното
изпълнение:
а. лошо управление;
б. немотивирани работници и служители;
в. зле платени работници и служители;
г. прекалени ограничения в работата;
д. недостатъчна подготовка;
е. пилеене на средства и брак;
ж. лошо планиране и контрол;
з. неефективно измерване на вложения труд.
Основните области включени в анализа
са:
1.Планиране на бюджета и контрол –
проверява се дали:
- задачите и критериите свързани с
производителността са ясно формулирани,
постижими и измерени;
- дали хората са напълно наясно със задачите
които трябва да изпълняват и с критерии по
които ще се оценяват;
- дали отчетите от контролната дейност
посочват отклонения от плана и дали
ръководството взема адекватни мерки за
преодоляване на отклоненията и
компенсиране на нежеланите резултати.
2. Методи на работа – проверката акцентира:
- съществува ли програма за преглед на
методите на работа във всички звена на
организацията. И ако има такава програма
дали тя се ползва от подкрепата на
ръководството и персонала.
3.Измерване на вложения труд
- проверява се дали вложения труд се
измерва винаги когато е възможно с цел да се
разработят критерии и да се подобрят
методите и процедурите;
- дали измерването на вложения труд се
използва като основата на ефективна с-ма на
стимулиране.
4.Използваните технологии
- проверява се дали инвестициите в машини
и съоръжения се основават чрез съпоставяне
на разходите и изгодите;
- дали наличната техника се използва с оглед
на
постигане
на
максимална
производителност.
5.Управление
- тук основно се проверява дали
ръководството разбира необходимостта от
по-висока производителност;
- дали предприема мерки за разясняване на
значението на производителността пред
персонала;
- дали производителността е възприета като
основен критерий при оценката на
способностите и при стимулиране на
ръководителите на всички равнища.
6.Мотивация и съпричастност
- проверява се дали ръководителите на
всички равнища мотивират работниците за
по-висока производителност;
- проверява се дали работниците разбират, че
по-високата производителност е от полза
както за фирмата така и за самите тях.
7.Заплащане
- дали се прилага система за заплащане
според постигнатите резултати с цел да се
повиши производителността;
- дали възнагражденията на хората, които не
могат да се определят пряко от постигнатите
резултати също са свързани с изпълнението
на конкретната задача.
8.Квалификация – проверява се дали
потребностите от обучение са свързани с
начините
за
повишаването
на
производителността.
9.Премахване на разхищенията и брака –
дали ръководството предприема мерки за
ограничаване на разхищенията и брака и дали
ръководството проявява необходимата
отговорност в тази област.
13. Съкращаване на разходите
Съкращаването на разходите преминава през
следните основни етапа:
-
да се реши къде и какво ще се намалява;
-
да се разработи план за съкращенията;
-
да се проведе реално съкращаване на
разходите.
Програмата за съкращаване на разходите обхваща
някои от следните области:
-
разходи за труд – преките разходи за труд,
косвените за подготовка и за обучение на
работници и служители;
-
производствени разходи – разходите за
суровини и материали, за оборотни
средства и др. текущи разходи;
-
разходи по продажби – за реклама, за
опаковки, за участие в панаири, изложения
и др.;
-
разходи за развитие – за разработка на нови
изделия, процеси и материали за
придобиване на нови активи;
-
разходи за поддържане на материални
запаси;
-
други разходи свързани с дейността на
предприятието;
Фактическото съкращаване на разходите е
планирана кампания за намаляване на разходите с
определена сума. Състои се от три етапа:
a)
определяне на целите – те могат да
се отнасят до конкретни области, но
могат и да са по-общи;
b)
вземане на решение къде да се
съкращава – най-често засегнати
области са разходите за труд и
разходите за външни услуги;
c)
вземане на решение как да се
съкращава – на този етап се
разпределят
отговорностите,
разработва се програма, която се
изпълнява.
14. Нарастване на печалбата
При анализа на печалбата трябва да се има предвид,
че нейният размер не е най-точната мярка за успеха на
предприятието. Върху печалбата окозва влияние фактори
като:
-
отразяване на научно-иследователска и
развойна дейност;
-
оценка на незавършеното производство,
строителство и др.;
За увеличаване на печалбата значение имат следните
фактори:
-
продажби;
-
разходи;
-
ефективност.
Продажби – нарастването на приходите от продажби
зависи най-вече от добрия маркетинг. Съществуват два
основни подхода към маркетинга:
a)
оценка на пазара от гл.т. на това какво
ще купят реалните и потенциали
клиенти;
b)
оценка на възможностите за създаване
на търсене чрез разработка и внедряване
на нови стоки и услуги.
Разходи – подходът към намаляване на разходите е да
се прави разграничение между отделните видове разходи.
Цялостното съкращаване на разходите с някакъв процент
има обратен ефект. Чрез избирателния подход е по-добре
някои разходи да се премахнат изцяло, отколкото да се
правят минимални съкращения навсякъде.
Ефективност – тя трябва да се търси в следните
области:
-
производителност – повишаване на
производителността трябва да се търси
независимо дали става въпрос за работна сила
т.е. продукцията на един работник, капитал
или възвръщаемо от инвестиции или
оборудване.
-
Финанси – ефективността от тази област се
свързва като контрол в/у отстъпките за
качеството; по строга кредитна политика,
борба с несъбираемите кредити и др.;
-
Материални запаси – ефекта трябва да се търси
в поддържането на оптимални количества
запаси, те са количества които осигуряват
непрекъснатост на производствения процес.
В тях трябва да се отчитат необходимите парични
средства за развитие на дейността и очакванията за бъдещо
развитие на пазарите или продажбите.
-
маркетинг – възможността за увеличаване на
печалбите в тази област са свързани с
възможността за проучване на клиентите като
потребителски навици, предпочитания и др.
Въпросите с привличането на нови клиенти са
свързани с това какво може да направи
фирмата, за да задоволява по-голям дял от
съществуващите потребности или да създава
нови. Съществен момент в дейността на
маркетинга е сегментирането на пазара и
позиционирането на произвежданите стоки и
услуги в най-подходящия момент.
-
Продажби – основно място тук следва да се
отделя на системата за поръчки, на структурата
на търговските отстъпки, на стимулите за
потребителите, да правят по-големи поръчки
или да запазят своята лоялност към продуктите
на фирмата.
-
Производство – в тази област следва да се
проведат проучвания, за да се определи къде
производството може да се усъвършенства.
Например неефективни работни графици,
неправилна организация на работния процес и
др. Това е областта, която има най-много
резерви за повишаване на печалбите.
Човешки ресурси – в тази област възможни дейности,
свързани с увеличаване на печалбите са: провеждане на
система за заплащане на труда с въздействие на
мотивацията, повишаване на ефективните мениджъри,
насърчаване на мениджърите да мотивират по-добре
подчинените си.
17. Общуване
Основни бариери пред общуването са:
-
хората чуват това което искат да
чуят, това което хората разбират
когато някой им говори до голяма
степен се основава, на собствения им
мотив и преживяване;
-
хората имат предварителни
представи и ако казаното не отговаря
на представите те го приспособяват
докато го вместят в собствените си
представи;
-
Пренебрегване на противоречащата
информация – хората проявяват
склонност да пренебрегват или да
отхвърлят
информацията,която
противоречи на собствените им
убеждения и ако не я отхвърлят то
намират начин да изменят
съдържанието и така,че да
съответства на предварителните им
представи.Когато посланието не
съответства
на
убежденията,адресантът отхвърля
неговата истинност,избягва по-
нататъшния контакт ,лесно забравя
посланието или запазва в паметта си
изкривено съдържание;
-
предварителна представа за автора
на посланието-хората трудно
разграничават чутото от чувствата
към човека,който им говори.Ако
говорителя
се
възприема
положително,вероятността
посланието да бъде прието е по-
голямо без значение дали съдържа
истина или не.По-трудно се вярва на
човек,който не е възприет
положително.
-
влияние на групата-по-вероятно
служителите или подчинените да се
вслушат в думите на своите колеги,
отколкото в думите на мениджъра;
-
думите имат различно значение за
различните хора;
-
не вербално общуване – когато се
опитват да разберат значението на
посланието, освен думите хората
разчитат и на други знаци.
Обикновено се следи не само какво
се казва, но и как се казва.
Впечатление се получава от т.нар.
език на жестовете. Понякога този
език казва повече от думите, но и
вероятността от грешно тълкуване
също е много голяма;
-
емоции – силно влияят в/у
способността за предаване и
получаване на послание. Когато
човек е несигурен или е
разтревожен, посланията които
отправя звучат по-заплашително.
Когато човек е подтиснат, често
отхвърля посланията, които при
нормални обстоятелства би приел
като разумни;
-
шум – всяко смущение в процеса на
общуване. В буквалния смисъл
думата шум има когато посланието
не може да бъде чуто, а в преносен
смисъл когато разсейваща или
объркана информация замъглява и
променя значението;
-
размери – колкото по-голяма и по-
сложна е организацията толкова
повече са проблемите в общуването.
При многобройни равнища на
управление и контрол
възможностите за изкривяване и
неразбиране на посланията са по-
големи.
Съществуват и възможности за
преодоляване начините на общуването:
a)
приспособяване към света на
адресанта – формулиране на
посланието според речника,
интересите и ценностите на
адресата;
b)
използване на обратната връзка –
тя показва степента на разбиране;
c)
използване на лични контакти –
този начин също е свързан с
получаване на обратна връзка като
тук посланието може да се
приспособява или изменя според
реакциите на адресата;
d)
използване на пряк и опростен език
– избягва се претоварването на
посланието с жаргонни изрази,
дълги думи и сложни изречения;
e)
използване на различни канали –
някои послания трябва да са в
писмена форма, за да бъдат бързо
разбирани и то без отклонения, но
писмените съобщения могат да се
допълват от устни и обратно.
Значението на устните послания се
засилва чрез писмени допълнения.
Предмет: | Мениджмънт, Икономика |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 5 |
Брой думи: | 2388 |
Брой символи: | 21297 |