Основни направления на съвременното кейнсианство и посткейнсианство

1. Основни версии на кейнсианството
3 разл. версии
- консервативно – центристка
- либерално – реформистка
- лява радикално – реформистка
Плюс т.н. „обновени кейнсианци“ – използващи базовия модел на Кейнс, но допълнително, 
формулиращи монетарни задачи
40 -60 години:
- доминиращ кейнсиански център
- неолиберали в Европа
- неокласици в САЩ
- институционално – социологическо направление
В специализираната литература:
- ляво кейнсианско – неокласически анализ
- посткейнсианство
Плюс кейнсианците от по – старото поколение – Пол Самюелсън, Джон Тобин, Робърт 
Солоу, Франко Модилиани и Джон Хикс
* „Велико десетилетие на кейнсианците“
* „Кейнсианската мисъл отново се превъплъщава“
* „90–те се наблюдава кейсианско възраждане“

2. Кейнсиански теории за ик. растеж

„Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ от 1936г. на Кейнс – схематизмът, 
абстрактно – статичния подход на изследването.
Опит за преодоляване на този подход чрез т.н. теория за икономическата динамика

Сър Рой Харод(1900-1978)
- зависимост м-у темповете на ик. растеж и пълна заетост
- принцип на акселерация, съчетавайки ускорителния принцип на Джон Кларк с 
мултипликатора на Кейнс
- обем на инвестиции за определен период t от време зависи от прираста на дохода в 
предшестващия го период  t-1
Инвестициите(

 Ip

   ) в даден период

  от време t са пропорционални на разликата м-у текущия 

доход Yt и дохода от предшестващия период Yt-1 т.е. It = b(Yt-Yt-1), където b – капиталов 
коефициент, показващ инвестираната цена на единица прираст на дохода или продукцията 

=

b Ip∆Y

- разграничава: фактически, гарантиран и естествен темп на стопански растеж 
Ip = b(Yt-Yt-1)

Евсей Домар